МРРБ ще съдейства за създаване на партньорства с федерална провинция Баден-Вюртенберг в областта на биоикономиката за развитие на Северозападна България

Възможностите за сътрудничество за реализиране на инвестиции в областта на възобновяемите енергийни източници в Северозападна България, укрепване на веригите на доставки между страните по поречието на река Дунав и изпълнението на съвместни проекти с европейско финансиране. Това обсъдиха заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Десислава Георгиева и началникът на политическия кабинет на министерството Юлия Ивкова с делегация от германската федерална провинция Баден-Вюртенберг. Срещата се състоя в контекста на дългогодишното успешно партньорство между германската провинция и България, както и съвместните дейности в рамките на Дунавската стратегия. Сред членовете на делегацията бяха г-жа Кармен Хоукинс - официален представител на Министерството на икономиката, труда и туризма на Провинция Баден-Вюртемберг, главен координатор на приоритетна ос 8 на Стратегията на ЕС за района на река Дунав, проф. д-р Ралф Киндерфатер - главен изпълнителен директор на държавната агенция на ФРГ за биоикономика БИОПРО, г-н Роберт Гола - ръководител проекти в „Щайнбайс Европа” – европейска експертна мрежа за иновации, приложни изследвания и технологичен трансфер, кметът на град Шпайхинген Маркус Хугер, представители на държавни и научни институти, федерални съсловни организации и бизнеса.

От страна на немската делегация бе представена идея за инвестиция в изграждане на топлоцентрала на биомаса в района на Видин, която да произвежда енергия от отпадъци от селското стопанство и плантации от т.нар. „слонска трева“ Целта е получаването на чиста, „зелена енергия“ чрез оползотворяване на остатъците от растениевъдството в Северозападна България. Според немските експерти в момента те се изгарят на полето, генерирайки вредни газове, а са ценна суровина, чийто потенциал трябва да се оползотворява чрез съвременните технологии. Отделяните от централата отпадъчни материали ще се използват отново в селското стопанство като подобрител на почвата. Растението „слонска трева“ може да се ползва и за производство на хартия, фуражи, пелети и др., стана ясно на срещата. Проектът носи със себе си много икономически, социални и екологични ползи, тъй като произвежда климатично неутрални горива, коментираха експертите.

Зам.-министър Георгиева отбеляза, че смесената междуправителствена комисия България – Баден-Вюртемберг е ефективен инструмент за активизиране и разширяване на сътрудничеството в областта на регионалното развитие, привличането на инвестиции, малките и средни предприятия, иновациите и дигитализацията. Тя подчерта, че в сегашната ситуация на несигурен пазар на енергоизточници, нарастването на цените и ангажиментите на ЕС за „позеленяване“ на производствата, правят ключова ролята на възобновяемите енергийни източници като алтернатива, гарантираща стабилността на икономиките.

„Може да разчитате на пълно съдействие от страна на МРРБ за партньорство с местната и централна власт, тъй като успешна инвестиция от подобен мащаб би имала положително въздействие върху икономическото развитие на региона, който е един от най-бедните в ЕС. Осъществяването на транснационални проекти с висока добавена стойност в рамките на Дунавската стратегия е от стратегическо значение, защото тези проекти са видими за хората и подобряват начина им на живот“, посочи зам. -министър Георгиева. Тя допълни, че това може да бъде добра нова платформа за сътрудничество и обмяна на опит и знания.

Георгиева обърна внимание, че европейските програми, които България изпълнява в периода 2021-2027 г., целят интегрирано териториално развитие на всички региони в страната, като насърчават партньорството между местните власти, бизнеса, научната общност, гражданското общество и неправителствения сектор. Целта е да се подкрепят проектни идеи, които биха донесли най-голяма добавена стойност и ще повишат стандарта на живот в населените места. В тази връзка проектът за централа на биомаса би могъл да получи и европейско финансиране на базата на партньорства. Още повече, че той попада в хипотезите на приоритетните области за „зелена икономика“, свързаност и развитие на икономиката.