Николай Нанков: Строим язовири, за да няма режим на водата

- Г-н Нанков, започваме да изграждаме язовири. Кои проекти са на дневен ред?

- От 30 години нов Язовир не е строен в цялост. Последният Язовир е правен през 50-те години. През декември 2014 г. стартирахме "Пловдивци" до Рудозем. Догодина приключваме със строителството и завиряваме язовира. Той ще обслужва над 20 000 души в район с голяма суша и лошо качество на водата. Сега започваме "Луда Яна" до Панагюрище, вече подписахме документите миналата седмица. Той е с потенциал да обслужва не само Панагюрище, но и съседните общини - Стрелча, Лесичево, Септември. При глобално засушаване може да захранва дори и Пазарджик. Цената му е 56 милиона лева. Периодът на строителството е 900 дни. Досега този район се захранваше с помпажна и гравитачна вода от местни водоизточници. Да не забравяме, че въпросният регион е известен с честите засушавания и режим на водата. Специално Панагюрище има проблеми с качеството на водата. Има села като Поибрене, Бъта, където тя съдържа тежки метали. Язовирът ще реши всички тези проблеми. При "Луда Яна" използваме съществуващата стена, по-точно тази част от нея, която е изградена. Инвестиционният проект показа, че тя може да бъде надградена, защото отговаря на сеизмологичните и хидроинженерни изисквания. На трето място - днес (вчера, б.р.) се подписват документите за реконструкцията на стената на Язовир "Студена". Особеното при него е, че той ще се прави по иновативен метод с водолази. Там ще ремонтираме основно и пречиствателната станция за питейни води. Ще вземем специални мерки за укрепване и ремонтиране на стената на "Студена". Това е изключително важен проблем, който чака решение вече 20 години. Имаме корозирали елементи, които създават големи рискове. Друг приоритетен проект е Язовир "Кюстендил", който има потенциал да захранва над 100 000 души с чиста питейна вода. Там също има извършени строително-монтажни и ремонтни дейности на времето. Голям проект имаме за района на Трявна, където се намира язовир "Нейковци". Такъв е и проектът за яз. "Черни Осъм", който ще захранва с питейна вода две области - Ловеч и Плевен. Това са близо 140-150 000 души. Проектът "Черни Осъм" е стартиран през 70-те години на миналия век, но не са извършени нужните отчуждителни процедури. Заради недоволство на местното население през годините строителството е блокирано. Този проект е най-дискусионен от гледна точка на ползите и на добавената стойност, защото в община Троян няма да има толкова голям ефект. Там водоснабдяването е гравитачно от местни източници, аязовирът ще се окаже на негова територия. И винаги населението е против подобни проекти, защото ще захранва съседните области Ловеч и Плевен. Приоритет ни е и вече завършеният проект на "Нейковци". 

- Защо се наложи да инвестираме в язовири?

- На първо място трябва да изтъкнем глобалния въпрос със затоплянето, както и типичните хидроложки регионални проблеми - засушаване, после наводнения. Реките променят коритата си, формират се дефицити в околоречните басейни. Над 60 на сто от отока на реките се формира от топенето на снега. Когато обаче нямаме снежна покрива с нормална дебелина и продължителност, резултатът е засушаване.

Не е нормално в 21 век да изпитваме недостиг и режим на вода. Това е философията, която налага да правим още язовири -нуждата да имаме качествена вода в необходимото количество. Например край Севлиево имаме 3 язовири, един от тях е за питейна вода. Но без необходимата инфраструктура като тръби, неговият потенциал не може да се използва. Само на 8 км от Севлиево е четвъртият най-голям Язовир в страната като обем. Той може да бъде разглеждан като алтернатива за захранването на града. При всеки проект обаче трябва да се има предвид какъв обем ще бъде язовирът и какво население ще обгрижва. Тоест, освен социален има и чисто финансов аспект.

 - Какви инвестиции се предвиждат в по-дългосрочен план?

- Общите нужди за ВиК - сектора са за 12 млрд. лв. необходими инвестиции до 2023 година. Разчитаме на около 2 млрд.лв. от ЕС, разчитаме и на Световната банка. 25 млн. лева са ВиК проектите по линия на бюджета на МРРБ, около 30 млн. лв. е в сектор "Води" на ПУДООС. Трябва в дългосрочен план да се създаде един устойчив финансов механизъм във водни сектор.

 - Можем ли да кажем, че има бум в строителството във водния сектор?

- Можем, да. От 2011 година се строи усилено. Даже не бум, направо може да говорим за взрив в сравнение със ситуацията по-рано. Това е благодарение на държавната политика на сегашното управление -избиране на приоритети и изпълнението им.

В крайна сметка цената на питейната вода трябва да е социално поносима, не може да превишава 2,5 процента от средния доход на домакинство. До 2015 г. прагът на социална поносимост беше 4%. Затова с промени в Закона за водите фиксирахме този праг на  2,5 %. В София е с пъти под прага, но имаме ВиК дружества като Монтана и Добрич, където цената на водата е на ръба на социалната поносимост.

 - По време на дискусията на КРИБ и вестник "Стандарт" в Хасково казахте, че домакините са шампиони в проектите за саниране на сгради? Как върви процесът в национален мащаб?

- Досега са сключени договори за 1 млрд. лв. от 2015-2016 г. Област Хасково е национален шампион в санирането на база на сключени договори. От 28 области в Хасково са 12 на сто от регистрираните сдружения.

Това какво означава?

Преди всичко предприемчивост и перфектна работа на местната власт, която е основният двигател на процеса. Първо започнахме блокове с 36 апартамента, но после ги свалихме на 32, защото типовите сгради в страната се оказаха с точно толкова жилища. Другият проблем беше че искахме 100% съгласие на собствениците, но това се оказа препъни камък - винаги се намираше един, който да не иска и спираше санирането на целия блок. Сега вече допускаме до 5% несъгласие. Вече започваме и програмата за саниране на малки сгради -до 6 апартамента. Разбира се даваме предимство на големите сгради и на принципа - първия по време е първи по право. Специално за Хасково 230 сгради са в програмата, 45 са завършени. Лека полека ще завърши финансирането на националната програма и собствениците ще започнат да поемат част от разходите. Ще се започне с 20 процента самофинансиране от собствениците на сградите. Но това ще бъде в дългосрочен план от 2018 години нататък. Сега е 100% процента безвъзмездно.