Николай Нанков, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството в интервю за в. „Строител“ : За да защитим интереса на строителния бранш, решихме да вдигнем прага на авансовото плащане

Г-н Нанков, как напредва изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради? Къде се наблюдава най-голям интерес в страната?

Според Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради напредва с бързи темпове. Както знаете, изминаха четири седмици от реалното стартиране на процеса и към 9 март вече има 181 подадени искания и 62 сключени договора с Българска банка за развитие (ББР). Освен във Враца, където беше сключен първият контракт, последваха такива и във Варна, Плевен, Благоевград, Мадан, Момчилград, Димитровград, Смядово, Севлиево, Брезник, Петрич, Левски, Нова Загора, Гоце Делчев и др.  Вече има над 1000 регистрирани сдружения на собствениците. Очаквано техният най-голям брой е в столицата. Подадените заявления за интерес и подкрепа са 410, като най-много са в Хасково, Благоевград и Кърджали. Към момента има и 256 подписани договора между общини и сдружения на собствениците.  Това, което наблюдаваме през последните седмици, са изключително бързите темпове на сдружаване, кандидатстване и одобряване на конкретните обекти.

Участвахте в работна среща, свързана с програмата, която бе организирана от Камарата на строителите в България. Какви са Вашите впечатления от проведената дискусия и кои бяха най-важните теми, които обсъдихте?

Срещата беше изключително ползотворна. Благодарение на подобни дискусии строителният бранш може да се запознае с предстоящите стъпки, свързани с реализирането на програмата, а от друга страна, ръководството на МРРБ получава обратната връзка и се запознава с въпросите на фирмите относно механизма за изпълнение на проекта. Конкретно за срещата в Севлиево мога да кажа, че се поставиха някои много важни въпроси, на които строителите получиха отговори.

Един от тях е как ще се извършва разплащането по съответните обекти?

В методическите указания сме задали опцията финалното разплащане да се извършва след издаването на Акт 15. Авансовото плащане в размер на 35% ще може да бъде извършвано и само чрез запис на заповед. Знаете, че при проектите по оперативните програми, свързани с публичната инфраструктура, размерът на тази сума беше по-малък. Често сме дискутирали въпроса с представители на КСБ. За да защитим интереса на строителния бранш, решихме да вдигнем прага на аванса. Това е значително по-облекчаващо условие и дава сериозен материален ресурс за качествено изпълнение на строително-монтажните и ремонтни дейности. Също така препоръчваме междинните плащания да бъдат извършвани след приключването на всеки един от етапите - конструктивно укрепване, поставяне на дограма, на топлоизолация, при приключване на подмяната на отоплителната инсталация и т.н. Зависи как тези етапи ще бъдат обособени в съответния проект. Смятам, че благодарение на всички тези условия ще имаме добър микроклимат за успешното обновяване на всяка сграда.

Кой ще следи за качеството при изпълнението?

Това е много често задаван въпрос както от собствениците на сградите, така и от строителните компании. Самият процес е регламентиран от Закона за устройство на територията (ЗУТ), в който има нормативно предвиден строителен и авторски надзор. Те също са включени като допустими разходи по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Освен тях всяка община ще има възможност да осъществява и инвеститорски контрол. Също така ще има контрол от страна на областната администрация и от упълномощен представител на сдружението на собствениците. Мога да кажа, че проектът ще бъде един от най-сериозно контролираните от широк кръг заинтересовани лица.

Как ще се гарантира участието на малки и средни фирми в проекта? И как ще се осъществи координацията между всички общини, така че дадена фирма да може да спечели само една поръчка?

Съгласно зададените от МРРБ методически указания, се препоръчва при провеждането на обществените поръчки за проектиране и строителство да се даде достъп на максимално широк кръг от потенциални участници, без да се нарушават конкурентните принципи на пазара. Мога да дам пример какви са реалните възможности, с които разполагат съответните общински администрации. Ако приемем, че има пет одобрени сгради, при възлагане на обществената поръчка всяка от тях може да бъде отделна обособена позиция и всеки участник ще може да кандидатства, респективно да изпълнява само една от тях. По този начин се дава работа на минимум пет фирми.

Факт е, че ресурсът на програмата е доста голям. Дори в началото имахме известни опасения относно капацитета на фирмите в отделните региони дали ще се справят с толкова голям обем специфична работа, изискваща необходимата техника. Имаме уверението на ръководството на КСБ, че строителите ще се справят както на национално, така и на регионално ниво.

Камарата на строителите в България е пример за успешно функционираща организация. Тя също трябва да осигури на своите членове принципни и конкурентни начала, за да може в програмата да бъдат въвлечени максимален брой малки и средни местни фирми.

Кой ще подписва Акт 16?

Всички актове се подписват от възложителя и от заинтересованите участници в инвестиционния процес. Но в конкретния случай не трябва да забравяме, че областните управители и представителите на сдруженията на собствениците също са страна в него.

Какви са гаранциите, че строителите ще получат вложените средства, ако някой от собствениците не осигури достъп и по този начин спре реализацията на проекта?

Това също е често задаван въпрос от фирмите. От друга страна, собствениците питат как ще се гарантира качеството на изпълнението на ремонтните дейности. Когато общината сключва договор със сдружението на собствениците (СС), има клауза, в която е записано, че при евентуално неосигуряване на достъп или отказване от проекта СС следва да възстанови направените разходи от страна на изпълнителя.

МРРБ и КСБ подкрепиха идеята обектите да се изпълняват на инженеринг. Обяснете какви са предимствата на този способ?

Според мен предимствата са огромни. Когато говорим за срокове, качествено изпълнение и облекчаване на процеса, инженерингът е изключително подходящ метод. Все пак в случая не става въпрос за ново строителство, а за ремонт на стари сгради. Ще дам пример с рехабилитацията на публична инфраструктура, където почти нямаше случай, в който да няма значителни разминавания между изготвените инвестиционни проекти и реалната ситуация на терен, т.е. строителят се сблъскваше със съвършено нова "картина“. Когато обаче проектантът е част от екипа на строителя, както е при инженеринга, проектът се реализира много по-бързо и качествено. Затова смятам, че инженерингът в конкретния случай е много по-подходящ.

По какъв начин ще се уреждат отношенията между фирмата - изпълнител на конструктивното обследване, и сдружението на собствениците?

Конструктивното обследване е една от най-притеснителните първоначални дейности, свързани с проекта. Всеки собственик си представя, че то ще нанесе щети на апартамента. Именно затова въведохме изискването конструктивното обследване да се извършва чрез скенери, термокамери, термовизьори и т.н. По този начин евентуалното износване и корозиране на конструкциите ще се установява, без да се нарушават елементите на жилището. Конструктивното укрепване, ако се стигне до неговото извършване, ще бъде включено в разходите на проекта и ще бъде правено от същата фирма, която изпълнява и мерките за енергийна ефективност. Самите собственици няма да имат никакви разходи по възстановяването на апартаментите в предишното им състояние.

В програмата е записано, че тя ще бъде финансирана 100% в следващите две години. Ще бъдат ли достатъчни 1 млрд. лв. за успешното й реализиране? Как ще се процедира след изтичането на този срок?

Две години ще бъде срокът за кандидатстване по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Самото изпълнение може да продължи и по-дълго. 1 млрд. лв. пък е ресурсът за изпълнение на настоящата програма. Убеден съм, че в бъдеще при изчерпване на този ресурс ще се търсят източници за ново финансиране, а защо да не се стартира и нова национална програма. Не сме утописти и знаем, че тези средства няма да бъдат достатъчни за покриване на всички нужди на жилищния фонд в страната.  Сега стартираме с най-големите панелни сгради, които имат повече от 36 апартамента, защото, от една страна, те най-трудно се сдружават, а от друга - ефектът при тях ще е най-голям. За да гарантираме социалната справедливост, през 2016 г. по програмата ще могат да кандидатстват и тухлени многофамилни сгради, както и панелни с по-малко от 36 апартамента. Търсим механизъм за обновяване и на еднофамилните жилищни сгради. Все пак тук не трябва да забравяме, че става въпрос за частна собственост и принципът на кандидатстване е доброволен. Затова, дори и да има осигурен ресурс, когато самите собственици не са съгласни, не можем да ги задължим.

Какви са другите приоритети в работата Ви за 2015 г.?

2015-а е важна година. Тя ще бъде ключова за провеждането на водната реформа. Ще възложим изготвянето на прединвестиционните проучвания, на базата на които ще се разходва европейският и национален ресурс, свързан с подобряването на ВиК инфраструктурата в страната. Тези проучвания ще са с 18-месечен срок на изпълнение. Също така през 2015 г. ще се извърши бизнес планирането за следващия 5-годишен период. До средата на годината ВиК операторите трябва да представят своите бизнес планове.  Отделно от това през тази година ще проведем процедури за отдаването под наем и на концесия на няколко десетки плажове. Обявили сме процедури, за да гарантираме качественото поддържане на плажовете през летния сезон. Това са все важни стъпки, които трябва да извървим през тази година.

Във Вашия ресор е и кадастралната карта на страната. Нужно ли е изменение на текстовете, касаещи Имотния регистър?

Опитваме се да направим нещо, за което се говори от доста години. Става въпрос за обединяването на двата регистъра - кадастралния и имот¬ния. Това е много важен процес, който ще бъде от изключително значение за гражданите. Необходими са законодателни промени, с които да се подобри процесът по създаването на кадастрална карта и предоставянето на услуги. Трябва да бъдат извършени и нормативни промени, които да спомогнат за бързото отстраняване на грешките в кадастралната карта.