Новият министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова пред "Капитал": Имаме нужда от нов Закон за устройство на територията

С Лиляна Павлова се срещаме в стария й кабинет - този на зам.-министър, тъй като още не се е прехвърлила на работното място на бившия си шеф, Росен Плевнелиев. Тя беше предложена за поста от Бойко Борисов тази седмица и бе избрана днес (петък) със 116 гласа "за", 37 "против" и двама "въздържал се", след което веднага положи клетва.
В оставащите две години до края на мандата на ГЕРБ, Павлова ще трябва да влезе "на бегом", тъй като МРРБ е натоварено освен с отговорности по мащабните инфраструктурни проекти, и с цял куп други задачи: Закон за устройство на територията, Закон за етажната собственост, Оперативна програма Регионално развитие. Новият министър доскоро отговаряше приоритетно за последното, като посочва, че ще продължи активно да следи как се движат евросредствата.


Министър Плевнелиев каза преди няколко седмици, че амбицията е за следващия програмен период на ЕС да се преговаря за 3.5 млрд. евро само за пътища. Ще успеете ли да защитите тази позиция?

Със сигурност това, което ще направим е да се постараем да преговаряме за увеличаване на финансовата рамка за България като цяло. За този програмен период смятам, че сме ощетени, тъй като нови страни-членки на ЕС с по-малко територия и население получиха доста по-голям бюджет. За това смятаме, че като цяло сме подценени. За следващия период ще държим средствата да бъдат увеличени.
Тъй като глобалната тема е за голяма инфраструктура и големите европейски коридори и т. нар. инструмент за свързаност в Европа, нашата позиция ще е, че трябва да има такъв инструмент , но всяка страна трябва да има възможност да развива своята собствена инфраструктура.

При представянето ви в сряда премиерът Борисов обясни спешния избор на нов министър с това, че бързо трябва да се предаде апликационната форма за магистрала "Струма". Какво налага тази спешност и има ли крайни  срокове за подаването на документите?

Това е важен и приоритетен проект. Самият процес от подготовка до одобряване на апликационната форма изисква технологично време, а ЕК има срокове. За нас е важно максимално рано да имаме одобрението на Брюксел, защото от това зависи реалният свеж ресурс от европейски пари, който да може да ползваме. В противен случай ангажираме държавния бюджет, а в условията за строга фискална политика не можем да си го позволим.
Това е основната причина, защото когато се одобри апликационната форма започваме да въртим европейски пари. До тогава имаме мандат за сключване на договори, правилата го позволяват, но много станаха големите обекти, по които работим и това ангажира сериозни суми от бюджета.

На каква база ще избирате изпълнителите при следващите тръжни процедури за строителство, след като вече няма да бъде прилаган критерият "най-ниска" цена?

Първият реален тест ще бъде лот 2 на магистрала "Струма". В момента има консултанти, които ни помагат в разработването на нов тип документация, при която критерият да е икономически най-изгодна цена. Методологията за оценка ще е двуфазна, с предквалификация с ясни критерии. Ще има и нов тип договорни условия. Консултантите трябва да разработят и критериите за оценка.
Когато правилата са готови, те трябва да бъдат разгледани и одобрени от Европейската инвестиционна банка, защото имаме ангажимент от тях да ни помогнат в този процес. Видим ли, че това работи за лот 2 на "Струма", това ще се прилага и за всички следващи процедури.

Ако няма да се залага на цената, на какво ще се залага?

На технически критерии, които е изключително важно да са обективни. Трябва да избегнем субективизма, а това не е лесно. Предизвикателство е да се намерят критерии, които да не са в нарушение на закона, да не са дискриминационни. Лично за мен критерият срок не трябва да се взема предвид при оценката, поне не за всички видове договори.

Вчера транспортният министър спомена, че трябва възложителите - държават или общините, да поемат част от риска при оскъпяване на даден обект заради не добре направен проект. И каза,че в момента този риск е изцяло върху изпълнителите. Обсъжда ли се този вариант?

Това е една от темите, която ще обсъждаме. Понякога има причини, които са по причина на изпълнителя - закъснява, няма необходимите машини, материали, експерти на обекти. Но има и случаи, когато това е заради грешка в проектирането или в заложените параметри по вина на възложителя, трябва да има възможност това оскъпяване да се поеме от възложителя. В противен случай става без вина виновни.

Росен Плевнелиев се сдоби с висок рейтинг, отчасти защото наложи акцента върху магистралите, които явно са Светият Граал. Ще продължи ли това фокусиране?

Те остават един от основните приоритети на министерството, но имаме и други, за които смятам да работя паралелно с не по-малък ентусиазъм. Оперативна програма "Регионално развитие" също е изключително важна. По нея имаме голямо договаряне - над 60%. Имам амбицията до края на годината да отворим като възможности за кандидатстване повече от 90% от ресурса.
Договарянето ще е догодина, но така ще може през 2013 г. да се договаря малко. Тази програма е много по-специфична от например оперативна програма "Транспорт", където с пет пътни и пет ж.п. проекта и ресурсът е изчерпан. Зад "Регионално развитие" стоят над 2-3 хил. обекта, които се изпълняват паралелно. Зад всяко плащане стои много труд и много хора. За това тази програма, в която има пари за пътища втори и трети клас, за култура, туризъм, здравеопазване, градския транспорт, остава приоритет.

Имате изоставания на доста места обаче. Например с тол-таксите, които трябваше да бъдат въведени през 2014 г. Процедурата за избор на консултанти се бави и не виждам как ще успеете да се справите в срок.

Това, което правим, е да подготвим процедурата за избор на консултант, който да ни помогне в този процес. Надявам се следващите седмици да имаме по-ясне план-график кой какво прави.

Но 2014 г. не остава като срок?

Не мога в момента да кажа. Трябва ми време да анализирам темата. Не обичам да давам срокове, когато не съм убедена в тях.

Трябваше вече да има и нов Закон за устройство на територията. В четвъртък Плевнелиев каза, че това е една от задачите му от първия ден в министерството, но и досега няма резултат. Кога може да се очаква чернова на този закон?

Законът за устройство на територията е много дълбока тема. Тя е жизнено важна за всички, защото полага основите на цялото строителство и устройството на цялата територия настраната. В изминалите вече 2 години обсъждаме взможни промени, включително и с нашите партньори. Получихме изключително много предложения. Имаме доста сериозен материал по темата, но той стана толкова много, но може би по-скоро трябва да се направи чисто нов ЗУТ.
При условие, че дори на ниво консултативен съвет имаме взаимно-изключващи се предложения е нужен много широк дебат по темата. Не ми се иска за да изпълним една програма да направим закон, който всъщност няма да е приложим и приемлив. Основната ми цел ще е да направим дебат, за да достигнем до консенсус по закона.
Междувременно има належащи промени, които са необходими за другия ни приоритет - предотвратяването на незаконното строителство. Аз лично смятам, че можем в момента да направим спешните промени, а паралелно с това да работим с  Консултативния съвет по голямата, радикалната промяна - нов ЗУТ.

Какви са конкретните спешни промени?

Изготвени са от ДНСК и искам да ги обсъдя другата седмица с колегите и когато имаме решение дали официално това са промените, ще ги обявим.

Кампанията срещу незаконните строежи много странно заглъхна...

Напротив. Може би, защото се прави всеки ден, вече не му се обръща такова внимание. Към днешна дата имаме 935 премахнати незаконни обекта. Само за септември и октомври са предвидени още 50. Работата в тази посока върви много сериозно, но може би няма чак такова публично отражение. Премахнали сме повече обекти, отколкото първоначално сме очаквали.

В декларацията за имотното ви състояние, която сте подали преди да станете зам.-министър има едни 100 хил. лв., определени като дарения. От къде е тази сума?

Това са доходите ми, декларирани към момента на встъпване в длъжност и отразяват всичките ми спестявания, както и на семейството ми към тази дата. Това са легални, честни пари, за които има данъчни декларации и платени данъци. Няма от какво да се притеснявам.
Сложила съм ги в дарения, тъй като в падащото меню на декларацията няма други опции.

Напротив, в други декларации има посочено спестявания.
Не, няма. Ако имаше, щях да напиша спестявания. В този екселски файл, който аз попълвах, няма.