Петя Аврамова, министър на регионалното развитие и благоустройството, в интервю за в. "24 часа": Вярвам, че строителите ще се справят с всички предизвикателства

Бизнесът трябва да бъде партньор на образованието при подготовката на кадри

- Госпожо министър, какво е искреното ви отношение към строителния бранш в България?

- Съвсем искрено, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е строителното министерство на България, така че вратите ни са винаги отворени за бранша за разговори и съдействие. Целта на всички наши срещи и обсъждания с тях е да облекчим административните процедури в инвестиционния процес и да гарантираме качеството на проектантската и строителна дейност. Това е дълъг процес. Наскоро например мина общественото обсъждане на наредбата за гаранционните срокове в строителството и това предизвика реакцията на бранша. Но стигнахме заедно до заключението, че по-дългите срокове ще гарантират високото качество.

- Възраженията им бяха по-скоро за това от кой момент да почне да тече гаранционният срок. Какво решихте в крайна сметка по този въпрос?

- Склонни сме да се съгласим срокът да почне да тече от акт 15, ако е бил без забележки. Този акт констатира качеството и обема на строителството. Наистина понякога административни процедури могат да забавят окончателното въвеждане на обекта в експлоатация. През това време в голяма част от случаите обектът се използва и има резон в тяхното искане Ние не търсим ощетяване на строителите.

- А разплаща ли се държавата и нейните ведомства навреме със строителите за извършените от тях дейности?

- МРРБ, АПИ и всички други държавни ведомства разполагаме с ограничен бюджет и се налага да планираме внимателно това, което възлагаме. Стремим се да се разплащаме регулярно със строителите. Към 15 октомври т.г. например са платени на изпълнителите 75 млн. лв. за пътни проекти по Оперативна програма „Региони в растеж " от началото на годината. А по Оперативна програма „Транспорт" са платени 89,2 млн. лв., от които 10,3 млн. са от бюджета на АПИ.

- Но от известно време се практикува нов начин за разплащане при големите пътни обекти - даване на парите накуп след издаване на акт 16 за обекта. Защо се налага това?

- При важни за хората стратегически обекти като например пътя Видин - Ботевград въведохме такъв начин на разплащане. С това целим строителите на първо място да са мобилизирани и да изпълнят обекта в срок. Също така - да го изпълнят качествено, защото, ако има забележки, обектът не се плаща до отстраняването им. Това е начин да планираме средствата от бюджета на пътната агенция и на министерството за следващите години, особено по отношение на важните обекти.

- В момента в процес на изпълнение са десетки големи и сложни ВиК обекти, финансирани от Оперативна програма „Околна среда". Мислите ли, че строителният бранш има вече капацитета да ги изпълни качествено и в срок?

- Да не забравяме, че по предната Оперативна програма „Околна среда", а и по Програмата за развитие на селските райони са изпълнени много ВиК обекти. Само по екопрограмата бяха изградени нови 2500 километра ВиК мрежи и 51 пречиствателни станции - това беше един много добър опит за строителния бранш. Сега става въпрос за обекти за близо 1,8 млрд. лв., което си е голямо предизвикателство. Това са близо 800 километра водопроводна мрежа, 400 км канализация, пречиствателни станции. Предстои обявяване на 235 обществени поръчки, което само по себе си е голямо предизвикателство за самите водни оператори. Освен това МРРБ инвестира от бюджета си и с помощта на заеми от Световната банка в рехабилитацията и изграждането на нови язовири за питейна вода, което се прави за първи път от десетилетия Готов е язовир „Пловдивци", който е важен за жителите на Мадан, Рудозем и околните села. Рехабилитира се стената на язовир „Студена". Това е изключително сложен обект, защото се прави при работещ язовир, от водолази. Да не забравяме и язовир „Луда Яна", който се изгражда в момента. Като включим и магистралите, и скоростните пътища, които се правят, а и рехабилитацията на съществуващи, обемът на работа наистина е предизвикателство за строителния сектор. Но вярвам, че те ще успеят да се мобилизират и да се справят.

- Кои от обектите от тази и предходната година бихте изтъкнали като важни, било като сложност, иновативност или обем?

- Не мога да не спомена съвсем наскоро откритата отсечка от „Хемус" между Ябланица и Боаза. На нея е изграден армонасип с височина 25 метра. Става дума за почти вертикална стена на откоса, като в конструкцията й са вложени специални укрепителни мрежи и системи. Строителите трябва да са горди с това съоръжение. Ремонтите на виадуктите, тунелите и мостовете на нашите магистрали също са сложни за изпълнение обекти, тъй като повечето от тях не са били ремонтирани от създаването си. Тунелите „Топли дол", „Ечемишка" и „Витиня" на „Хемус", както и „Траянови врата" на „Тракия" трябва да бъдат напълно рехабилитирани до 2021 г. През 2017 г. бяха ремонтирани тръбите в посока Варна на тунелите „Витиня" и „Ечемишка" на автомагистрала „Хемус". И те вече са с модерни системи за пожароизвестяване, вентилация, видеонаблюдение, осветление, система за светлинно водене, системи за извеждане на хората при инцидент и т.н. За „Витиня" имаме ангажимент - тъй като е дълъг над 1000 метра, да изградим освен пешеходна и транспортна връзка между двете тръби.

- Изготвен ли е вече нов модел за повишаване на енергийната ефективност на жилищата в България и можем ли да очакваме под някаква форма продължаване на милиардната програма за саниране?

- Този въпрос ми го задават навсякъде, където ходя из страната, и то не само общините, но и гражданите. Безспорен е интересът към санирането, нищо, че в самото му начало имаше известно недоверие, което бе преодоляно още с първите готови блокове. До края на септември са обновени 1784 сгради от общо 2022, които имат договори с ББР. В изпълнение в момента са 101 сгради. Ние търсим варианти за продължаване на програмата. Засега няма решение как и по какъв начин ще продължи. Междувременно общините вече работят и със средства от Оперативна програма „Региони в растеж ". До края на годината ще отпуснем 14,5 млн. лв. за финансиране на енергийна ефективност на 28 по-малки общини, които са бенефициенти на програмата.

- На жилищни сгради ли?

- Да, на жилищни сгради. Ще публикуваме скоро насоки за кандидатстване. Това е всъщност спестен ресурс от програмата и самите общини имат вече опит с такива проекти.

- Строителният бранш не от вчера се оплаква от липсата на кадри и наскоро имахте срещи с Камарата на строителите в България по този въпрос. Какво може да направи държавата и институциите й за решаването или поне облекчаването на този проблем?

- Липсата на квалифицирани кадри не само не е от вчера, а засяга и много други области, не само строителството. Просто поради големия обем на дейности този проблем е най-видим при тях. Заплащането в строителния бранш има доста приличен ръст напоследък. Средната работна заплата при тях е нараснала през първото полугодие на 2019 г. с 10,8% в сравнение със същия период на миналата година. Трябва да се търси баланс и съвместна работа между образованието и бизнеса. Законът дава възможност, а и вече се прави много за рехабилитацията на професионалните училища и за въвеждането на дуалното обучение. Това обучение няма обаче как да се реализира без помощта на строителния бизнес и аз очаквам добро сътрудничество с професионалните училища.