Разговор с министър Павлова Лиляна Павлова за парите за пътища и застрояването на Черноморието в предаването на Нова телевизия „Здравей, България”

Водеща: За незаконните строежи по морето, „мъртвите души” в избирателните списъци и останалите актуални теми в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, министър Лиляна Павлова. Добро утро.
Водещ: Здравейте.
Лиляна Павлова: Добро утро.

Водещ: Да започнем в началото с така наречените „мъртви души” в избирателните списъци. Казахте, че това са си живи хора, но просто били в чужбина.
Лиляна Павлова: Надявам се, че не оспорвате, че са живи хора.

Водеща: Не.
Водещ: Не. Проверихте ли внимателно нещата и очаквате ли подобни проблеми на парламентарните избори? Изчистено ли е всичко около служба ГРАО в момента?
Лиляна Павлова: Аз с риск да се обидите, не лично вие, медиите мисля, че тази тема отново се преекспонира по начин, по който не е коректно да го правим. Преди всеки и след всички избори, темата с изборните списъци е една удобна дъвка, едно удобно оправдание. Трябва да кажем, че от демократичната история на България, от 1993 година, с приемането на Конституцията и даването на всеки български гражданин на право на глас, оттам нататък няма какво да коментираме. Първо, това са живи хора. Това са живи хора и са български граждани, и притежават документи за самоличност. Така че от тази гледна точка независимо той дали живее в Африка, Америка или, където и да се намира на земното кълбо…

Водещ: Има право на глас.
Лиляна Павлова: Има право на глас по всяко едно време. Втора, бих казала една некоректна интерпретация, но тя винаги се прави само предизборно, с цел някой да се оправдае…

Водещ: На нас тук дойдоха и ни сигнализираха ваши колеги и политици в това студио за…
Лиляна Павлова: Идват избори, както се казва – няма кой друг да сигнализира. Вижте, трябва да знаем много ясно – всяко едно бебе, когато се ражда, получава ЕГН, и регистрацията му по местоживеене, се прави от общинските служби за гражданска регистрация. Това се случва и с хората, когато един човек почине, с акта за смърт, той съответно се дерегистрира от списъка на постоянно живеещите лица.

Водещ: Какво правите….
Лиляна Павлова: Ако не ме прекъсвате, сигурно ще отговоря, ако ме прекъсвате, няма да можем да отговорим на никакви въпроси.

Водещ: Добре.
Лиляна Павлова: Всички тези лица по електронен път, това е електронна база данни, се синхронизират и ГРАО има ангажимента като един държател на база данни да събира тази база данни, разбира се, синхронизирано и с МВР, които подават съответно за лицата, които са напуснали и, които са се отказали от българско гражданство. Когато дойде време за избори, ГРАО има техническата задача да принтира списъка с избирателите, които са навършили 18-годишна възраст, които са български граждани и не са се отказали от това гражданство, които съответно не са отписани от списъците поради наличие на смъртен акт или, които са под запрещение, или хора в затвора. И никой няма право никого да изтрива от този списък по никакъв повод.

Водещ: В този списък влизат 800 000 души, които не са в България, но не са „мъртви души”.
Лиляна Павлова: Точно така.

Водещ: Това го разбираме обаче…
Лиляна Павлова: И много важен паралел, който някой се опитва да прави отново некоректно е първо… това, че не са в България, не значи, че не трябва да гласува. Второ, преброяването. Преброяването няма нищо общо. Преброяването е да се направи оценка във всеки един глас в страната – колко души живеят в момента в България. Той не прави преброяване на всички българи, а само на българите, които в момента живеят в определено населено място. Това е доброволно преброяване.

Водещ: Тези 56 души на повече от 100 години…
Лиляна Павлова: И е на анкетен принцип. Помните, че 50 души се бяха написали ескимоси. Така че там никой не проверява, включително достоверността на данните. За тези, които говорим, 668 човека от тези 7 млн. и 900 хил. българи, над 100 години. Някои от тях са живи и здрави.

Водещ: Да са си живи и здрави.
Лиляна Павлова: За други няма издадени смъртни актове и за това те не са изтрити от системата. Както виждате системата е защитена по начин, по който… не казвам, че това е добрият начин, по който докато няма смъртен акт, той не може никой да бъде изтрит. Така че не може просто така някой да си трие някакви хора от списъците. Тук е големият въпрос. 1993 година с новата Конституция, вече 20 години избраният начин за формиране на изборни списъци е този. В някои държави е избран коренно различен начин. Например една Англия, където говорим за активна регистрация. Но това няма нищо общо със списъка. Списъкът на базата данни, която поддържа ГРАО, си е база данни „население”. Друг е въпросът по начина, по който се формират списъци. Ако говорим за активна регистрация, тогава всеки български гражданин, имащ право на глас, трябва задължително да отиват да се регистрират и да кажат – аз ще гласувам. Тогава може да се премине към активна регистрация и само тези, които са били активни, отишли са и са се регистрирали, да гласуват. Но това е коренна промяна на изборното законодателство, което не е направено за 20 години. Не е невъзможно, но не трябва да се спекулира, тъй като се смесват удобно темите. Така че мисля да затворим, макар че тази тема пак ще се отвори удобно преди парламентарните избори, но се надявам, че го обясних много ясно и трябва да затворим веднъж за винаги…

Водещ: Да, ясно го обяснихте, със сигурност.
Водеща: Нека да затворим, да минем към другата. Началото на годината започна със сериозни скандали, част от които бяха във вашия двор, така да се каже, именно незаконното строителство и главно по морето. Сезирахте прокуратурата да бъдат отменени всички дадени разрешения за строеж, конкретно на първа линия, на плажа „Корал”. Какво се случи по този случай конкретно?
Лиляна Павлова: За плажа „Корал” даже ви нося една скица, защото обичам да работя с карти, за да го онагледим. Не знам камерата дали ще може да го покаже?

Водещ: Камерата ще го покаже, разбира се.
Лиляна Павлова: Така, ако го държа, добре ли е колеги?

Водеща: Да.
Лиляна Павлова: Това е Черно море, това е пясъчната ивица на плаж „Корал”. И това са три имота, които са на първа линия на плажа. Това е бившият къмпинг „Корал”. Плажът се казва „Кумкашла”. Не се казва „Корал”, но е известен заради къмпингите. Както виждаме 2004 година има издаден подробен устройствен план за единия от терените. 2005 за другия. И 2006 година за третия. Огромно застрояване е предвидено. Огромно ваканционно селище по цялата тази територия на брега на морето.

Водещ: Да обхване целия плаж.
Лиляна Павлова: Ужасяващо. Имотът, за който аз отнех разрешението за строеж, е имотът по средата. Защо имах тази възможност? Защото с приетите промени в Закона за устройство на територията, вече ДНСК контролира всяко едно издадено разрешение за строеж от общините и от главните архитекти. Това ни даде възможност да видим, че то е незаконосъобразно, че при ПУБ, 2005 година, одобрен е инвестиционен проект 2010 година. За съжаление той не е актуализиран, не е спазено екологичното законодателство.

Водещ: Това е с една година давност.
Лиляна Павлова: И съответно е минала давността и на оценката за съответствие, от екологична гледна точка и на другите документи. За това ние ги отменихме. За съжаление на издадените на другите два имота разрешения за строеж са издадени много отдавна. Те не са контролирани по този ред. И, тъй като законът не позволява ние вече да ги отменим, тъй като те са вече отдавна издадени, аз съм сезирала прокуратурата, тъй като само така нареченият протест на прокурор ще може да ги отмени. И по този начин да върнем собственика на тези имоти, да си направи пълно препроектиране, нов подробен устройствен план, който съответства на законодателството, който забранява високо строителство и най-важното е да се съобрази с екологичното законодателство. Така че ние не казваме, че тук… Тук може да има къмпинг или нещо, но то трябва да отговаря на закона. За това сме върнали и тук вече прокуратурата е тази, която ще се намеси и вече се намеси по темата с къмпинг „Корал”. И тук може би, ако трябва да разширим въпроса дали е „Корал”, дали е Несебър, дали е Иракли…

Водещ: Иракли.
Лиляна Павлова: Или, която и да е друга територия по Черноморието. Не случайно през 2011 година аз предложих промени в Закона за Черноморското крайбрежие, да направим пълна забрана първо за зона А. Зона А е крайбрежната ивица, до плажната ивица, в която имаме пълна забрана поне да не се дозастрои това, все още малкото зелено останало. Но това, което мен ме притеснява е, че години назад и то не говорим за едно или две правителства, това беше разрешено. До 2008 година е периодът, в който нашето Черноморие се превърна в един бетон, се превърна в едно грозно място. И тук аз много ясно искам да кажа – това не е вина само на миналите правителства. Тук трябва много ясно да видим и отговорността на общините, защото това са общински терени, общински земи. Общинските съвети са взели решение, след това кметовете са одобрили подробни устройствени планове.

Водеща: Виждаме снимките.
Лиляна Павлова: Да. Това са наши снимки от личния ни архив. Това не искаме да бъде нашето Черноморие.

Водеща: Това са си жилищни квартали по морето.
Лиляна Павлова: Но за съжаление това се случи в периода до 2008-2009 година с нашето Черноморие. Един бетон. Това е нещото, което е позволено. И тук трябва да понесат много сериозно отговорността си и кметовете, и общинските съвети на всички общини. Това са Равда…

Водеща: Те никнат като гъби.
Лиляна Павлова: Несебър, Слънчев бряг. Нямаме нужда от това. Общинските съвети и кметовете са одобрявали тези ПУБ-ове. Виждате одобряват ПУБ-ове, без да имат общи устройствени планове, без да са съобразени с параметрите на съществуващия закон. Нещо, което се случи в края на 2007 година, когато Законът за Черноморското крайбрежие беше приет. Тук отново трябва да бъда коректна, когато някой е направил нещо добро, трябва да го отчетем. Това е изключително добър закон, който регламентира и намалява възможността да се застроява по Черноморското крайбрежие. Всички обаче, особено общини за съжаление не винаги добронамерено, в последния момент одобриха подробни устройствени планове, които позволяват голямото строителство, което доведе до тези снимки, които видяхме и тези параметри на закона, който влиза в сила 2008 година, не са спазени. И за това в периода от 200 година досега все още се реализират такива стари ПУБ-ове, проекти, които предвиждат огромно застрояване. За това, това трябва да се забрани. За това ние предложихме в закона тези ПУБ-ове да трябва да се променят, да не могат да се прилагат по тях и да се издават разрешения за строеж, които виждаме в последно време. И преди издадени, за съжаление все още валидни, за да може да се приведат в съответствие, за да можем да защитим малкото останало зелено. Аз се надявам, че някой ден ще достигнем и до момента, в който този целият бетон ще започне по-малко да се маха, както стана в Испания и в други държави.

Водещ: На фона на това, което говорите, депутатите отхвърлиха вчера проект за създаване на анкетна комисия за проверка на всички обстоятелства, данни и факти по скандала с имотните сделки от месец декември 2012 година със земи от защитени зони от НАТУРА 2000 в района на Несебър, довели до облагодетелстване на хора, близки до управляващите. Днес вносител на проекта е Сергей Станишев и група депутати. Има ли от какво да се притесняват управляващите в една такава евентуална проверка?
Лиляна Павлова: Аз не мисля, че има от какво да се притесняват управляващите, най-малкото защото ние виждаме фактите. За три години има две-три довършени старо започнали сделки, а нека да погледнем какво е било преди. Може би тук по скоро трябва да коментираме внесеното от Сергей Станишев и група народни представители предложение за мораториум за част от имотите по Черноморското крайбрежие. Той същи е един опит, бих казала за политически предизборен дивидент отколкото решаване на проблема. Защото, както споменах проблемът го има преди влизането в сила на закона, 2008 година, когато е поголовно разрешено застрояването по Черноморието. Тогава са направени много сделки и много замени. Някои са приключени, някои все още са недовършени. Те казват, каквото е приключило, приключило, сега само да направим мораториум на тези, които са недовършени, което очевидно не решава изцяло проблема, само частично. Второ, те изброяват имена на плажове, но те изброяват само на някои плажове имена, които си имат по Конституция защита. И решение на Конституционния съд от 1993 година, че това са защитени територии, че това са плажове, че там има забрана за промяна предназначението от публична в частна. Така че те са си защитени така или иначе. Аз по скоро смятам, че стигането до мораториум по скоро означава, че са загубени всички други начини по законов ред да се създаде процедура и защита. Аз мисля, че те не са изчерпани.

Водещ: Работите сега и с прокуратурата.
Лиляна Павлова: За това смятам, че този мораториум е излишен. От тази гледна точка би бил полезен, пак казвам за трупане на политически дивиденти.

Водеща: Като говорим за морето, кога ще можем вече спокойно да стигнем до морето, имам предвид кога ще бъде финализирана магистрала „Тракия”? Донесли сте ни карта на пътищата, сега показвайте.
Лиляна Павлова: Донесла съм ви карта за това кои са приоритетните пътни отсечки, върху които усилено ще работим през тази година.

Водеща: Усилено през май месец ще можем ли да пътуваме?
Лиляна Павлова: Юни месец,живот и здраве, надява се изпълнителят, така както имаме план график, предоставен от него, той да си го спази и оставащите 35 км, както се казва, сме на финалната права, да бъдат готови. И вече да имаме една напълно завършена магистрала.

Водеща: Нещо друго нещо, ключово ще откривате ли през 2013 година? Ще бъде ли готово?
Лиляна Павлова: Всичко, което виждате в червено, всичко ще го открием през 2013 година. Изключително много сериозно се работи на територията на цялата страна. Започвам от столицата. Това е връзката „Околовръстното” с магистрала „Хемус”. Така ще заобиколим Горни и Долни Богров, всички тези задръствания и за съжаление жертви и инциденти, които се случват. Ще пуснем и ще въведем в експлоатация отново юни месец първия ЛОТ на магистрала „Струма”. Това е участъкът до Дупница. Също много важен участък, а през пролетта, надявам се още март месец, ако позволява времето, ще започнем строителството и на втория ЛОТ – от Дупница до Благоевград. Изключително важен пътен участък. Паралелно с това довършваме пътя Дупница – Кюстендил, небезизвестните две тръби над Дупница, които всички знаем в колко ужасно състояние са. Тече вода, сриват се скатовете.

Водещ: За тунела говорим.
Лиляна Павлова: Това също ще бъде довършено. Друг голям проект, който е важно да отбележим, това е довършването на малкия участък на старата магистрала „Марица”, на която беше пуснато само ляво платно, ще пуснем и дясното платно. Продължаваме строителството и на магистрала „Марица”, и на Кърджали – Подкова, много малки пътища, пътят до Велинград ще бъде пуснат. Много важен пътен участък – Силистра – Шумен. Това са 100 км, които ще бъдат абсолютно готови, рехабилитирани. Целият Ришки проход, който е в безумно състояние в момента. Шумен – Карнобат. По този начин ще направим тази връзка. Трилентов ще бъде вече направен пътят Русе – Шумен, в момента е двулентов пътят, затруднява огромния трафик от Русе. За много други пътища, за които, ако имаме време, мога да разкажа, тъй като в червено е всичко това, което ще го довършим. А в зелено е това, което работим, а в синьо, което ще стартираме. Активна година.

Водеща: Можем ли да кажем, че освен нови пътища, ще имаме и такива, по които хората няма да умират, опитвайки се да заобикалят една дупка? Знаете, за съжаление имаше такъв случай.
Лиляна Павлова: Още едно доказателство, че критиките, първо ни критикуват един път ни критикуват, че асфалт не се яде, но се оказа, че първо, ако няма асфалт, за съжаление се случва… Моите съболезнования към семейства на тези жени, най-лошото.

Водеща: Най-лошото.
Лиляна Павлова: И по-лоши пътища няма нито възможност за безопасно предвиждане, нито инвестиции. Това, което имаме с ограничения бюджет, с който разполагаме, е след зимния сезон, когато се отварят най-много дупките след химикалите, които използваме, ние както и миналата година поетапно ще направим график за месеците април и май, и юни да изкърпим основните дупки. За съжаление нямаме средства да рехабилитираме изцяло, но поне да изкърпим основните дупки.

Водеща: И като говорим за пътища, последно от БСП ви обвиниха в престъпно отношение заради крайно недостатъчните винетни стикери, защо се стигна до този проблем?
Лиляна Павлова: Само нека да не правим такава реклама. Колегите от БСП, мисля че имаме добър диалог, те никога не са ме обвинявали като позиция на БСП. Има и отделни, индивидуални лица, които се опитват и те може би, предизборно да си правят политически ПР.

Водещ: Факт е, че има проблем с винетките в началото на всяка година.
Лиляна Павлова: Тук един апел и към вас медиите. В предизборна кампания всеки използва дори всеки един битов или ежедневен административен проблем или въпрос, да го преекспонира за предизборни цели. В България са 264 общини. Голяма част от градовете. Имаше за половин ден проблем в пет града с недостиг на годишни винетки.

Водещ: В деня на крайния срок на винетките. Знаете, че българският гражданин често чака крайния срок, трябваше да бъде предвидено.
Лиляна Павлова: Това е типично наш, на всички манталитет, че в последния ден всички искаме. Пак казвам, говорим само за пет града и за годишни винетки. Всички други винетки бяха на разположение. В рамките на половин ден, там където получихме сигнали, че има недостиг, бяха доставени. Но говорим за пет града, за събота и неделя се принтираха допълнителни количества и те бяха разпространени. Така че масовата психоза, криза, редят се едва ли не на опашки. Недейте, не трябва да драматизираме, да травматизираме хората за неща, които не са толкова драматични.

Водеща: Благодарим ви.
Лиляна Павлова: И аз благодаря.
Водещ: Министър Лиляна Павлова.