Разговор с министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева в предаването на "Дарик" радио "Седмицата"

Десислава Терзиева: Основна цел на Министерство на регионалното развитие ще бъде намаляването на междурегионалните различия

"Дарик" радио, "Седмицата", 6 юли 2013 година, 10.10 часа

Водещ Кирил Вълчев: Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева в студиото на "Седмицата". Добро утро.

Десислава Терзиева: Добро утро.

Водещ: Защо автомагистрала "Тракия" не беше отворена вчера? 5 юли беше датата, която обявиха от Агенцията за пътната инфраструктура преди две седмици в това студио.

Д. Терзиева: Автомагистрала "Тракия" крайният срок за построяването й, за завършването й всъщност е 15 юли. От вчера вече са приключили окончателно всички дейности по асфалтополагането и следващата седмица вече ще назначим държавна приемателна комисия, която да започне работата.

Водещ: Сложили ли са оградите за зайци...

Д. Терзиева: Оградите за зайци в момента се слагат.

Водещ:. . . които се обясняват, че са причината за забавянето?

Д. Терзиева: Основната причина за забавянето е свързана с качественото полагане на асфалта. Значи, аз съм казала да не се бърза, да се полага асфалтът качествено, за да не трябва после да го поправяме. Това е основен проблем на пътищата и на автомагистралите в България - че работим бързо и некачествено. По тази причина съм назначила една специална комисия, която ще започне да обикаля по всички пътища, изградени до този момент и които са в гаранционен срок, за да можем да видим ако има някакви некачествени места, некачествено изработени места, да бъдат отстранени за сметка на изпълнителя. И само да кажа, че в момента точно това правим - проверяваме отново магистралата, за да видим да няма някъде проблеми във връзка с качеството.

Водещ: Тоест магистралата, по нея ще може да се минава от не този, а следващия понеделник?

Д. Терзиева: Ами, живот и здраве, да не казвам сега датата все още, нека да имам още 1-2 дни, за да съм сигурна, че всичко там е направено както трябва, включително и заешките огради, и ще обявим в понеделник, вторник, датата, на която ще открием магистралата.

Водещ: Няма да е след 15 юли?

Д. Терзиева: Не. Ами, някъде около 15-и най-късно.

Водещ: А как ще изглежда откриването? Това изглежда деликатен момент в дебатите в България в последните месеци заради това, че всички управляващи си приписват заслугата за моста Дунав 2, за магистралите.
 

Д. Терзиева: Да, това е много интересен въпрос, защото... и аз винаги съм се учудвала на някои управляващи, които казват: аз построих магистралата, аз дадох пари за магистралата. Всъщност магистралата се построява с парите на данъкоплатците на практика и тази магистрала, и всяка друга е започната при други правителства, работи се при втори правителства, това са инфраструктурни проекти, които се реализират в рамките на много години и не е важно кой реже лентата, важно е да е изпълнен
качествено конкретният инфраструктурен проект, за да може хората да ползват безопасно пътищата, ето, както в случая, най-накрая отваряме "Тракия", до морето ще стигаме за 3 часа.

Водещ: Да, и все пак кой ще среже лентата?

Д. Терзиева: Ами, не сме обсъждали още, но със сигурност ще има рязане на лента, това е български обичай.

Водещ: Налага ли се? Впрочем много хора са казали в това студио, Меркел не ходи да открива магистрали, които германците прокарват.

Д. Терзиева: Ами, и това е вярно, но аз мисля лично, че като министър на регионалното развитие мисля, че не е лошо да спазим българския обичай - да осветим пътя, да...

Водещ: Ще каните ли Бойко Борисов например, който за тази магистрала наистина вложи много жар в нея?

Д. Терзиева: Ще поканим, ще поканим абсолютно всички министри, които са участвали в строителството на тази магистрала.

Водещ: Това значи ли и премиери, премиер-министри значи ли?

Д. Терзиева: И премиер-министри, разбира се.

Водещ: А кога ще има бензиностанции в този 200-километров участък между Стара Загора и Карнобат? Не става дума само за бензиностанции, тоалетни, няма откъде да се купи вода.

Д. Терзиева: Ето още един много хубав въпрос. Оказа се, че държавата не си е свършила работата. Когато е проектирала магистралата, не са били включени вътре бензиностанции, прилежащи територии и тоалетни, и аз като гражданин като съм минавала, винаги съм се чудили как, къде, нали, ще спрем за тоалетна. Във връзка с това сега много спешно са организирани процедури за закупуване на такива тоалетни. 44 броя химически тоалетни ще бъдат поставени до края на месец юли тази година по магистрала "Тракия". По отношение на бензиностанциите ще има забавяне определено.

Водещ: Това е странно. Няма интерес на частната инициатива в такъв голям участък да се изградят бензиностанции при наличие на разрешения за това или държавата не е дала разрешения?

Д. Терзиева: Ами, това... не че държавата не е дала разрешение, това опира и до инфраструктурата. Значи, до тези бензиностанции не е доведена съответната подземна техническа инфраструктура.
 

Водещ: Няма вода, ток.

Д. Терзиева: Няма вода, няма ток, но това може бързо да се отстрани и ще предприемем съответни мерки да видим как можем това да направим възможно най-бързо, за да можем да стимулираме частния бизнес да отвори бензиностанции.

Водеща: Това означава, че докато се е строяла магистралата никой не е мислил и за тези неща.

Д. Терзиева: Точно така. Точно така. Ето това е голяма грешка на държавната политика, която ние трябва да отстраним колкото може по-бързо.

Водещ: А за другите новостроящи се магистрали ще се смени ли подходът?

Д. Терзиева: Ами, ще трябва да го сменим, стига да... зависи и проектната готовност на съответните магистрали. Но ще направим проверка, това е много добра идея, ще направим проверка и по този въпрос.

Водещ: А има ли нещо вярно в това, че забавянето на пускането на магистралата произтичало от промените във вашето министерство, че не било ясно кой трябва да подпише разрешението за ползване?

Д. Терзиева: Ами, в конкретния случай нямаме такъв проблем, но принципно  проблемът стои с например магистрала "Струма" и с други национални обекти. Но засега този проблем не е належащ, защото все още се преглеждат документациите на постъпилите такива национални обекти, слава богу. Но до края на месеца трябва да решим въпроса с изменение на Закона за устройство на територията и той вече от тази седмица е вкаран в съответните комисии от народни представители, и се правят съответните изменения, за да мога аз като министър на регионално развитие да подписвам всички строителни разрешителни, които са свързани с националните обекти.

Водещ: Проблемът е в какво, че навсякъде пише, че се...

Д. Терзиева: Проблемът е, че...

Водещ:...подписват от министъра на регионалното развитие...

Д. Терзиева: И благоустройството.

Водещ:...и благоустройството.

Д. Терзиева: Точно така.

Водещ: И когато министерството се разделя на две, не става ясно кой от двамата министри ще подписва.

Д. Терзиева: Ами не само това. Когато е министърът на регионалното развитие и благоустройството, той е един вид друг министър.

Водещ: А в единствената изява на министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов преди известно време през юни по Българското национално радио той казва, че ДНСК ще бъде в негово подчинение и той ще отговаря за тези дейности.

Д. Терзиева: ДНСК наистина ще бъде в подчинение на Министерството на инвестиционното проектиране, но сега във връзка с измененията на ЗУТ положението остава така - за националните обекти, които са от регионално значение, междурегионално значение, между повече от две области, ще отговаря Министерство на регионалното развитие, т.е. магистрали, железопътни инфраструктури, големи  национални обекти. За другите ще отговаря Министерство на инвестиционното проектиране. Но сега нека се изчистят законовите... защото все още не са доизчистени самите законови разпоредби и ще имаме яснота другата седмица точно.

Водещ: Сега, когато виждате практически проблеми, които възникват заради разделянето на министерството, отново ли ще защитавате, че това е по-разумно решение - създаването на отделно министерство от вашето, което да отговаря за...

Д. Терзиева: Ами, решението за, както се казва, така, разделянето на министерството на две, което на практика не е точно така. Министерството на регионалното развитие и благоустройството се преобразува в Министерство на регионалното развитие и се създава ново Министерство за инвестиционното проектиране, като част от функциите на нашето министерство само преминават - и това са главно строителните норми и правила, ДНСК, кадастъра, тези, които са основата за едно инвестиционно проектиране. Така че това е решение на Народното събрание и аз не мога да го коментирам.

Водещ: Магистрала "Марица" - там имало опасност освен да не бъде завършена в срок, защото вече имало голямо закъснение от няколко месеца, а и да бъде загубено европейското финансиране.

Д. Терзиева: Магистрала "Марица" наистина е била спирана през... Тя е в два лота и...

Водещ: Става дума за участъка Димитровград - Харманли.

Д. Терзиева: Да...

Водещ: По него не се е работело от октомври миналата година.

Д. Терзиева: ...участъкът Димитровград, да. Там има закъснение на  изпълнението, като то е по-голямо, то е доста по-голямо от това на лот 1 и през октомври 2012 е констатирано намаляване на темпа на работа на обекта. И в продължение на повече от осем месеца изобщо не е работено. Без резултат са останали всички искания, срещи, писма. Причините, изтъквани от строителя, са различни, но по наша информация става въпрос за финансови затруднения на строителя. Мерките, които ние предприехме...

Водещ: На него не му е плащано или му е плащано, но той си е покривал други строежи?

Д. Терзиева: По-скоро, по-скоро, по-скоро, да, по-скоро явно, да, по  наши... по-скоро той не е имал оборотни средства, поне това е по наша информация. Но през месец юни ние предприехме действия с едни, така, последни предупреждения и дори заплахи за спиране на договора. На 26 юни изпълнителят започна отново работа. Имаме протокол за това. И лично съм възложила изготвянето на анализ, за да видим какви са причините за забавянето и да се направи един екшън план за магистралата как да бъде така завършена и пусната в експлоатация, за да не изпаднем в голям риск. Така че сега в момента се възобновяват работите там и трябва да продължим под строг график как да бъдат изпълнявани, за да не изпаднем...

Водещ: По принцип този участък от Димитровград до Харманли е трябвало да бъде готов до август месец.

Д. Терзиева: Точно така, договорът изтича август 2013 -та.

Водещ: За да не се загубят парите, вие ще искате да стане до края на годината?

Д. Терзиева: Ами, ще видим точно. Нека да направим един екшън план, точно график, дето се казва, ден по ден. Мисля, че ще се справи изпълнителят.

Водещ: А от Оризово до Димитровград не е такъв проблемът?

Д. Терзиева: От Оризово до Димитровград нещата вървят, там има археологически, мисля, че имаше археологически разкопки, заради това е бил спрян за определен период. Крайният срок на договора сега ще се измести от ноември 2013 на юни 2014. Надявам се да наваксаме там и няма да се стигне може би до неусвояване на средства засега.

Водещ: Магистрала "Струма" пък се бавела заради забавени отчуждителни процедури и, ще ви цитирам една неясна фраза, новооткрити инженерни мрежи. Какво ще рече това?

Д. Терзиева: Това означава, че по времето на строителството откриват някакви инфраструктурни мрежи...

Водещ: Какво, водопроводи, канализации, електромрежи?

Д. Терзиева: Водопроводи, канализации, които не са нанесени на кадастъра, защото в подземния кадастър го няма. Но за тези новооткрити инфраструктурни или там други технологични мрежи, разбира се, са предвидени съответни средства, за да може да се отстрани или да се поправят нещата както трябва. Но във връзка със "Струма" искам да ви кажа, че още през юни направихме отчуждителните процедури, това вече е приключило. Сега до края на юли трябва да издам строителното разрешение.

Водещ: Което стана ясно, че вие ще го издавате, независимо от разделянето на министерството?

Д. Терзиева: Което аз ще го издам, да, аз ще го издам. Така че следващата седмица, като се промени законът, веднага ще го издам и започваме работа и там.

Водещ: А тоест кога ще бъде пусната до Дупница магистралата?

Д. Терзиева: Долна Диканя-Дупница ще я пуснем предсрочно някъде след 20 юли, живот и здраве.

Водещ: А цялата ли магистрала от Перник до Дупница ще действа като магистрала? Става дума за този участък от Перник до Диканя...

Д. Терзиева: Да.

Водещ:...на който има абсурдното ограничение от 90 километра, въпреки че има дори огради за зайци...

Д. Терзиева: Ами нека...

Водещ: ...защото не били приключили на документално ниво някакви процедури, които да признаят съществуващата магистрала за магистрала?

Д. Терзиева: Цялото трасе. Но нека все пак оставим, така, една врата, да го преценим това съвместно с органите на КАТ.

Водещ: Да, това за КАТ е една приятна хранилка в момента. Те много обичат да стоят в този участък.

Д. Терзиева: Не, казвам с органите на КАТ да преценим дали този участък е безопасен. Аз имам уверението на изпълнителя, че участъкът е абсолютно безопасен, вече, нали, в момента се довършват всички...

Водещ: Той си прилича на магистрала, той си е магистрала и само в името на катаджиите е сложено 90-километрово ограничение.

Д. Терзиева: Ами, нека да видим. Като тръгнем да откриеме целия участък, надявам се да отпадне това ограничение.

Водещ: А за "Хемус" очакването беше, че участъкът от Шумен до Белокопитово ще бъде пуснат между 25 и 27 юли. Остава ли това?

Д. Терзиева: Да, ще бъде пуснат. Остава. Просто трябва да направим и там съответните проверки за качество и ще направим всичко възможно по-скоро да бъде пуснат участъкът. Няма да се бавим с нито един проект. Искаме срочно да завършим всички инфраструктурни проекти, които тази година трябва да бъдат завършени.

Водещ: Колко пътища ще се ремонтират това лято извън магистралите? Трябва ли Агенция пътна инфраструктура да получи разрешение за заем за ремонти на пътища? Те очакват 70 милиона лева от Европейската инвестиционна банка, за да може да съфинансират проектите по транзитни пътища 5. Става дума за стотици километри от първокласна, второкласна, третокласна пътна мрежа.

Д. Терзиева: Да, предвиждаме преговори по този въпрос. Надяваме се да постигнем съответната договореност. Тези милиони са наистина много необходими. Знаем всички колко е лошо състоянието на републиканските пътища, макар доста пари да се влети в тях, около 2 милиарда и половина през последните 4-5 години, пътищата са в окаяно състояние, особено...

Водещ: Вие как си го обяснявате?

Д. Терзиева: Аз си го обяснявам с това, че годишно не се влагат необходимите средства за поддръжка и ремонт на тези пътища, тоест много години наред някои пътища първи и втори клас, и четвърти, и трети и четвърти клас са оставени без регулярна поддръжка. Затова ние смятаме да въведем ежегодно, даже може би с една, така, повишаваща се скала, разбира се, според бюджета, който можем да осигурим, да вкарваме по едно 70-100 милиона лева за поддръжка и ремонт на пътища. Трябва да се вземе такова решение. В противен случай пътищата няма да могат да бъдат качествено поддържани.

Водещ: Това ли е моделът и в другите европейски държави...

Д. Терзиева: Да, такъв е моделът, такъв е моделът.

Водещ: ...или се влага повече при самото строителство? Например преди време бях в Багдад. Там иракчаните обясняваха, че за разлика от нашите пътища те полагат и бетон под настилката, така че пътят става буквално вечен.

Д. Терзиева: Ами, това е вече въпрос на технология. Нашите пътища по принцип се проектират и се изграждат по всички качествени, контролни изисквания, свързани с европейските изисквания. Това е интересен въпрос, може би трябва да го обсъдим с колегите от АПИ...

Водещ: Кое е, да, кое е по-изгодно да вложиш много пари...

Д. Терзиева: ...да видим това дали оскъпява или не оскъпява, да.

Водещ: ...при самото строителство или да направиш по-евтино пътя и след това да го поддържаш обаче дълги години по-скъпо?

Д. Терзиева: То е въпрос на решение инженерно, но сигурно... Лично ако ме питате мен като министър на регионалното развитие, сигурно е по-добре да вложим повече пари, за да можем после по-евтино да го поддържаме. Но ние се намираме в момента в ситуация, в която повечето пътища са в окаяно състояние, дупки, всички ние страдаме от това нещо, затова сега трябва да вземем спешни мерки, да видим как можем да преодолеем тези проблеми с наличните финансови възможности и да търсим и други източници за финансиране.

Водещ: Но включително и при строителството на магистралите водещ критерий беше, включително и всички медии се радваха като се обявяваше колко евтино ще стане работата.

Д. Терзиева: Да, това е също, това е също много грешна политика. Тази политика трябва също да се промени. Значи, не може най-ниската цена да печели, а след това...не искам сега още да коментирам, в момента правя проверки в министерството по тези въпроси, после се сключват някакви допълнителни анекси и дали пък не се стига до някакво оскъпяване на тези пътища по някакъв друг ред, без сега да казвам, какъв е този ред.

Водещ: Политиката на анекси е била продължена при предишното правителство - Росен Плевнелиев, Лиляна Павлова, въпреки че и те критикуваха тази политика при по предното правителство.

Д. Терзиева: Според мен такава политика съществува, защото всички обекти, които са взети по времето през 2009 година, които са по оперативна програма "Транспорт", всички обекти без, разбира се, категорично да казвам 100 процента всички, но аз сега правя точна проверка и ще изляза по-нататък със статистика, са били договаряни на най-ниска цена. Тук вече започваме да мислим - ами, хубаво най-ниска цена, но това най-качественото ли е. Така че също тази политика ще трябва да я променим. Не може най-ниската цена и не може да се печелят тези поръчки от грандиозни фирми, които след това, не че това не е практика и по Европа, но тук при нас се получава следният проблем. Големите фирми, наемайки по-малки изпълнители, не гарантират на по-малките изпълнители своевременното заплащане на работата, не се гарантира. А малките изпълнители, тоест малкият бизнес не може пък да гарантира изплащането на задълженията си към работниците. И тук трябва да намерим някаква система, с която
големите фирми, когато вземат такава поръчка, да знаем ние, че те ще гарантират на малките фирми изплащане на задълженията, да могат да имат оборотни средства и да могат, разбира се, да се разплащат на работниците и служителите.

Водещ: Имате ли вече информация за ремонтираните пътища в гаранционен срок как се контролират? Вие споменахте, че сте назначили такава комисия. Вече има ли резултати, за да се види в гаранционните срокове следи ли някой дали пътищата не се развалят?

Д. Терзиева: Значи, по принцип Агенция пътна инфраструктура има такава система, която осъществява контрол, аз възложих да ми направят един списък. Той е вече изготвен, и може би нещо не се разбрахме, смятам сега тази седмица да направя една такава комисия, за да видим по този списък как ще работим и срочно да проверим всички пътища. Принципно АПИ си осъществява такъв контрол. Аз не искам да кажа те дали го осъществяват добре или зле, но за мен ще бъде една гаранция да видим дали наистина качествено са се изпълнявали пътищата и ще направим специална комисия, има такава правна възможност.

Водещ: Ремонтът на Петрохан ще е готов през септември, нали?

Д. Терзиева: Да, да, там успяхме да пробием с изпълнителя и започнахме бърза поправка на пътя.

Водещ: Какво значи да пробием с изпълнителя?

Д. Терзиева: Ами, изпълнителят просто не работеше, защото имаше проблеми от какъвто и да е характер. Когато излязоха хората да протестират специално водихме преговори с него и говорихме, за да може да започне работа по-ефективно.

Водещ: А ремонтите на виадуктите?

Д. Терзиева: Ремонтите на виадуктите са предвидени като стойности, това са едни целеви средства от 10 милиона лева. . .

Водещ: Те бяха 40 миналата година на хартия, само че не стигна време да се използват.

Д. Терзиева: Ами, сега, в момента са на 10 милиона. Да, в момента се работи  и ще се направят тези ремонти в рамките, които. . .

Водещ: Е, за 10 милиона колко виадукта ще станат?

Д. Терзиева: Ами, нямам точна статистика, но мисля, че всички, които имаха голям проблем, ще бъдат отстранени. Разбира се, ако се наложи, ще търсим пари и от други източници. Няма да оставим непоправени виадуктите, които имат такива големи проблеми.

Водещ: На този фон по време на вашето управление, колкото и да е дълго то, ще мислите ли за грандиозни проекти, като тунел под Шипка?

Д. Терзиева: Основна задача на нашето министерство като участник в  оперативната. . . като управляващ орган, е да мислим за следващия планов период и тунелът под Шипка, както и още няколко много важни проекта, са включени като индикативни проекти за предложение да бъдат включени в оперативна програма "Транспорт". Ние ще продължим преговорите в тази насока. Мисля, че всички знаят кои са тези основни обекти, това са обектите, свързани с. . . вътре влиза и Шипка, тунелът, така че смятам, че. . . както и магистрала "Хемус". . .

Водещ: "Черно море".

Д. Терзиева: . . ."Черно море". . . има друг проблем с "Черно море", той е свързан с трасето, което преминава през защитени територии. Така че при "Черно море" трябва да обмислим малко тази част.

Водещ: Вие всъщност отваряте вече дума за приоритетите на България до 2020 година. После ще се върнем на въпроса за парите, които приключва усвояването им през тази година. В кои точно региони ще инвестира европейски пари България до 2020 година?

Д. Терзиева: Основна цел на Министерство на регионалното развитие ще бъде  намаляването на междурегионалните различия. Новата оперативна  програма "Региони в растеж" се е разработвала и ще продължим да я разработваме точно в тази насока. Значи, основна цел е да намалим тези задълбочили се регионални. . . да смекчим тези задълбочили се регионални различия между регионите и като източник на финансиране ще ползваме оперативната програма. Тя вече е разписана. По нея има определени бележки от Европейската комисия и следващата седмица отиваме няколко министри - аз, министърът на околната среда и водите и вицепремиерът Зинаида Златанова за среща в Европейската комисия с комисаря Хан и на по-ниско техническо ниво, за да уточним усвояването на средствата към този момент и как ще намалим максимално риска от загуби, и да видим основните части от отделните оперативни програми. Специално за оперативна програма "Регионално развитие", както и за другите между другото програми, основен проблем е, че липсват стратегически документи. Няма например стратегия за здравеопазването, няма и други стратегически  документи. Това е много сериозен проблем. Сега много спешно сме се захванали всички министри, които отговаряме в определените  сектори, да разпишем определени програмни документи, на базата на които да защитим приоритетите и, разбира се, ресурсите.

Водещ: И вие какъв приоритет смятате, че трябва да има България? От  това, което казахте, излиза, че Пловдив, например, трябва да чака много по-малко пари, отколкото Видин и Враца, ако ще трябва да се намаляват различията.

Д. Терзиева: Значи, става въпрос за един интегриран подход във всеки един регион. Знаете, че има специална стратегия за регионалното развитие и по нея са разработени регионални планове, които са разработвани съвместно с общините, с Националното сдружение на общините, и с всички заинтересовани организации. Тези регионални планове сега предстои да бъдат приети от Министерски съвет и във всеки един регионален план са разписани точно принципите, които трябва да се следват за всеки един регион, защото всеки един регион е специфичен сам за себе си. И оттам вече ще излезе така нареченият интегриран принцип по различните оси на оперативна програма "Регионално развитие" и по оперативната програма "Земеделие", за да можем така да насложим нещата, че... даже ние съвместно с министъра на земеделието сега обсъждаме тези въпроси, че да няма бели петна на територията на България, където въобще да не се инвестират никакви средства, за да може да се повъзстанови районът. Разбира се, всеки район си е специфичен, във всеки район имаме нужда от различни приоритети и от различни направления, в които да инвестираме. А по отношение на конкретните пари и колко ще бъдат разходени, това ще се прецени, след като уговорим финансовата рамка.

Водещ: Принципът, за който говорите, влече след себе си политически проблем, защото не е лесно за един политик да отиде например в Южна България и да каже, че, тъй като това е много по-развит регион на България, там ще се инвестира през  следващите седем години много по-малко пари, сравнено с определени части от Северна България.

Д. Терзиева: Значи, подходът не е . . .

Водещ: Всъщност и Брюксел прави нещо такова със самия факт на  даване на пари на България и Румъния, като по-неразвити.

Д. Терзиева: Подходът, подходът, нали, така, звучащ от вашата уста, е... не е точно такъв подходът. Аз затова казвам интегриран подход. Тоест, трябва да се гледа общо за всички региони и няма да кажем сега в Пловдив ще вземем повече пари, или в друг, друг град ще вземе по-малко пари, просто защото така сме решили. Не, има планове, има регионални планове за развитие, има съответни стратегически документи, има съответни демографски и други условия.

Водещ: Ама скоро казахте, че ги няма.

Д. Терзиева: Не, не, как . . .

Водещ: Стратегическите документи липсват . . .

Д. Терзиева: Не, няма стратегически документи, секторни, в определени сектори. Например сектор "Здравеопазване" няма такъв стратегически . . .

Водещ: Никой не знае какво ще се прави в здравеопазването на  България.

Д. Терзиева: Точно така. Няма такъв стратегически документ, разбира се. Освен това трябва да се има предвид, че самият подход на Европейската комисия, както пак казах, през този програмен период ще бъде не да се работи на парче, не просто, нали, искаме едни пари, за да ги усвоим, ама за каквото се сетим, един вид, нали, тоест. . . Решаваме, че тук ще правим един път, но нямаме мисъл докъде стига пътят. Това вече няма да бъде. Този подход няма да бъде такъв. Европейският подход е съвсем различен, затова и ние трябва . . .

Водещ: По-скоро подходът е, че не може да направиш само път, ако не изкопаеш под него да смениш и старите тръби.

Д. Терзиева: Най-малкото това, най-малкото това. Трябва да го свържеш докъде ще стигне този път, какъв ефект ще има и въобще всичко това трябва да се преценява и затова с Националното сдружение на общините вече започваме регулярни срещи всяка седмица, за да видим точно как ще направим програмата, специално за оперативна програма "Регионално развитие", така да я направим, че тя да бъде максимално балансирана. Естествено, не може всички да са много щастливи, но трябва в името на, нали, на постигане на един икономически растеж, да работим координирано с абсолютно всички, с гражданските общества също, гражданското общество също. Сега ще правим един обществен съвет, на който също ще можем да поставим тези проблеми.

Водещ: А според вас предишното правителство добре ли е започнало този разговор с Европейската комисия? Докарани ли са нещата до степен да бъдат продължавани, или вие сега, появявайки се в Брюксел, казвате - започваме от нулата, те не са били прави.

Д. Терзиева: Значи има, има база. . . Не, има база, но има някои неща, които не са свършени, като например стратегическо планиране в определени сектори. Това е много важно. Има база и ние на тази база водим преговори.

Водещ: Но това, за което говорите. . .

Д. Терзиева: Ние в никакъв случай не казваме ние сме всичко зачеркнали и почваме от начало. Не, ние нямаме време, ние трябва бързо да се организираме и да подходим стратегически и бързо да направим стратегическите документи секторни, пак казвам там, където липсват. Защото иначе как ще защитаваме приоритетите си, ако нямаме стратегически приоритети.

Водещ: Изглежда обаче доста съмнително, ако не и направо безнадеждно, че България може да предложи това, за което вие говорите, на фона на неяснотата, която има в общ план, изобщо какво ще става в държавата в следващите месеци. Президентът вчера говори за евентуална необходимост от предсрочни избори, най-голямата партия, която е в опозиция, отказва да участва в парламента, в какъвто и да е разговор, камо ли в такъв глобален разговор кои ще са стратегическите приоритети на България в следващите седем години, през които могат да се сменят и десет правителства.

Д. Терзиева: Ами като министър, който участва в едно демократично избрано правителство, което стои зад институциите и тяхната работа, аз съм дошла да работя за постигане на определени резултати и правителството си постави определени конкретни цели с оглед да постигнем една стабилност в държавата, да извадим държавата от икономическата криза и да тръгнем по някакъв път на растеж. Това е много важно, икономически растеж, това е, което е липсвало досега в политиката, и е много важно ние всички, и това в мерките на правителството, сега разписвам и една програма на правителството, много важно е в момента да договорим средствата, да успеем да усвоим максимално средства от европейските пари, да ги сведем рисковете до минимум, за да можем да имаме някаква сигурност. Това е много важно, да има сигурност в тази държава. И вчера президентът, нали, така, обявявайки се в подкрепа на определени стачкуващи, нека така да ги нарека, според мен, така, малко доведе до моето безпокойство, защото нашето правителство не работи за този, за тази или онази гражданска организация. Ние работим за всички граждани в държавата. Трябва да има стабилност, трябва да има законност и това може да се достигне само когато се работи за всички граждани. И освен това, виждали ли сте досега правителство и парламент да разговарят с гражданите по начина, по който в момента се водят тези разговори? Разработва се Изборен кодекс още на първия месец от назначаване на парламента. Поканени са всички граждани да участват. Правителството от първия ден отвори вратите си за гражданите и за разговори с тях. Правят се обществени съвети. Вчера президентът каза, че иска малки промени в Изборния кодекс и да започнат избори. Това означава, че гражданите няма да бъдат гарантирани пак, че ще влязат като. . . ще има техни представители в парламента. Това много ме учуди вчера. И толкова.

Водещ: Вие самата участвате ли впрочем в обсъждането на тези промени в изборното законодателството, доколкото и вашето министерство е ангажирано през. . .

Д. Терзиева: Да, аз съм излъчила. . .

Водещ:. . . гражданската регистрация?

Д. Терзиева: Излъчила съм определени експерти, които ще вземат сега  участие в разработването от страна на правителството на. . .

Водещ: Големият проблем впрочем е за т.нар. мъртви души и за това, че България всъщност не знае колко избиратели има.

Д. Терзиева: Ами, да, трябва да се седне сериозно и с гражданското общество да се обсъдят всички техни предложения и да се разработи един изборен кодекс, който наистина той да е изцяло нов и наистина да даде достъп на представители на гражданите в парламента.

Водещ: А убедена ли сте в това, тъй като самата вие сте с  юридическо образование, в това, че да се напише нов изборен кодекс от стотици страници е по-доброто решение от това да се поправят определени, няколко текста или няколко десетки текста в съществуващия кодекс?

Д. Терзиева: Ами, не искам да говоря за техниката, кое е по-добре - дали
да напишем нов кодекс или да го поправим, но във всички случаи козметични поправки в кодекса за мен не означава това, което иска гражданското общество.
 

Водещ: Да се върнем на европарите. Това, че Комисията за зашита на  конкуренция отменя избора на изпълнител на строежа на северната скоростна тангента на София, това е тази, която ще свърже "Люлин" и "Хемус", поставя риск за 380, за част от тези 383  милиона лева. . .

Д. Терзиева: Някъде около 240 милиона лева, мога да ви кажа.

Водещ: Двеста и четиридесет милиона.

Д. Терзиева: Двеста и четиридесет милиона лева.

Водещ: И от това, което чета в други медии, е, вие сте казали на общините спешно да дават проекти, за да се покрият тези, в случая 240 милиона лева.

Д. Терзиева: Северната скоростна тангента е избрана от управителния... от Комитета за наблюдение на 28 май като един голям проект, за да могат да се минимизират рисковете от загуби на пари по оперативна програма "Регионално развитие" до нула. Това е много важна отсечка и тя трябва да се направи възможно най-скоро. Предвид решението на КЗК този проект става малко по-рисков, но не от степента най-рискови проекти, защото все още има възможност проектът да бъде реализиран. Но аз когато постъпих на работа, реших, че трябва да имам резервен вариант. Не можем да оставим, да разчитаме просто, че много скоростно след това ВАС ще се произнесе, ако бъде обжалвана процедурата, и трябва да имаме веднага резервен проект. И затова на една съвместна среща с Националното сдружение на общините решихме да мислим за, те имат едно - две много хубави предложения, да мислим за резервен проект, който те в момента. . .

Водещ: Какви са хубави предложения за резервен проект за 240 милиона?

Д. Терзиева: Не, не, той не е за 240 милиона, да ви кажа. Значи, нека да излязат официално с тяхното предложение, защото то. . . Значи, проектът не е просто ние казваме - искаме еди-кой си проект да ви го предоставим и вие да ни дадете 50 или 60 милиона евро. Не.Те трябва да направят един обоснован проект, който да отговаря на определени изисквания. Така че нека засега да запазя мълчание и по този въпрос. И след една - две седмици да видим кои са тези проекти, но това няма само да са Националното сдружение на общините, Агенция "Пътна инфраструктура" също съм им възложила, защото голям проект по смисъла на оперативната програма е проект на минимум 50 милиона ев