Разговор с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в предаването "Тази сутрин" на БТВ

Водещ: Специален гост – Лиляна Павлова, може би един от най-важните министри в момента в държавата. Добро утро.
Лиляна Павлова: Добро утро.
Водещ: Можем ли да кажем, че е честно – ето, хората казват, че не е справедливо според тях, да отидеш до съседното село да платиш тези 97 лева, и да пътуваш по магистралата и цената да е абсолютно същата?
Лиляна Павлова: Със сигурност винаги можем да спорим кое е справедливо и кое – не. Това, което мога да кажа обаче, че това е избраната система – 2004 г. е въведена винетната система, която е въведена с концепцията за отпадане на плащането на пътен данък и започваме да плащаме винетки. Защото, нещо много важно не беше казано в репортажа, което трябва да отбележим: В една Швейцария, в една Германия – да, там няма за по-малкия клас пътища винетки или тол-такса, но те имат голям пътен данък, който пътен данък, както беше и в България до 2004 г., отива в бюджета на пътната им агенция, която го реинвестира в пътища. И тогава имат добро качество на пътища. При условие, че отпадна пътният данък, който плащахме – всички си спомняме, а е взето решение за винетки, а от вчера вече говорим за комбинирана система - решение, което взе правителството, а именно тол-такса за изминато разстояние на тировете и винетка за колите – това е начин да събираме пари и да реинвестираме в пътищата, въпрос на избор на система.
Водещ: Колегите ще пуснат сравнението и с другите държави, които сме направили. Между България и Румъния обаче специално, в Румъния е доста по0евтина винетката, как си обясняваме това, че те имат съизмеримо количество като дължина на пътищата?
Лиляна Павлова: Румъния има доста по-различни пътища у нас. Най-малкото, нашите магистрали вече са 800 километра, а те имат една-единствена. Качеството на техните пътища е още по-лошо и от нашето на места, така че не трябва да се сравняваме с по-лошото. Хем сме най-бедната държава в Европа, хем от всички репортажи, които гледам, искаме да имаме най-хубавите швейцарски пътища, на най-богатата държава, бих казала, в Европа. Ако сме най-бедни няма как да искаме най-хубавите пътища, а и те струват пари. Дали е пътен данък, дали е винетка, дали е тол-такса, ние трябва да ги платим. Няма как изведнъж с магическа пръчка те да станат хубави.
Водещ: Чувството за бедна държава идва от това, че ние не разполагаме с много пари, че заплатите ни не са високи.
Лиляна Павлова: Тогава как очакваме да имаме най-хубавите пътища?
Водещ: Със сигурност. Но ето, в България средната нетна заплата е 325 евро, винетка – 97 лева, сравнено, например, със 111 – хайде, близко е с Чехия, обаче средната нетна заплата е 754. Малко повече пари на фона на това, което виждаме и в Чехия, и в Австрия – хайде, ако може, хубаво е, винаги се сравняваме с Австрия, или Виена специално със София я сравняваме; или Румъния. Хората казват, че заплатите са двойни и тройни понякога и това оправдава по-високите цени в другите държави.
Лиляна Павлова: разбираемо е, но пак казвам, или е винетка, или е пътен данък, или.. Ако не, пътищата, запазваме старата цена – ето, виждате, тя не е актуализирана от години, винетната система предполага актуализация с между 5 и 10 лева годишно. Не е правено, такова е било решението. И аз мога към днешна дата да кажа, че може би не е било. Много по-лесно се приема, ако имаме годишна актуализация от по 5 лева за тези осем години, отколкото, както сега се случва, да го направим еднократно. И то наистина има усещане, създава... Реалната цена на винетката, изчисленията показват – вие сте видели в доклада, е 150 лева.
Водещ: 150 лева, а и това, което е казала Световната банка...
Лиляна Павлова: Но именно защото е трудно поносимо, социално непоносимо, ниски заплати – това беше причината да не вземем това решение. Бъдете убедени, ние сме го гледали и от социална гледна точка, от гледна точка поносимост и заплати.
Водещ: 145 лева наистина щеше...
Лиляна Павлова: Щеше да ни е трудно
Водещ: ... доста гранично и за правителството.
Лиляна Павлова: Затова казваме така: оттук нататък на принципа замърсителят плаща, или ползвателят плаща – който плаща и руши най-много, трябва да плаща повече. И затова взехме решение, че минаваме към тол-система, или плащане за изминато разстояние на всички превозни средства над 3,5 тона – те са най-много, пътуват най-много и рушат най-много пътищата. Тогава вече усещането за справедливост ще бъде наистина възстановено – със сигурност ще плащат много повече тежкотоварните превозни средства.
Водещ: Виждаме, че увеличението на годишната винетка е и за тях – от 1300 скача на 1743 лева, като процентите обаче са доста – 45% скачат за автомобилите.
Лиляна Павлова: Само да кажем нещо много важно: европейската директива, която важи за всички държави в ЕС, ни слага таван. Това е таванът. По-високо от това, за съжаление, в момента не можем да го вдигнем за тежкотоварните превози. Това е таванът. В директивата пише: максимална стойност на дневната винетка е 11 евро. Нито цент отгоре нямаме право да сложим. След което дава пропорция спрямо тези 11 евро, колко може да е дневната, съответно седмичната, месечната и годишната. Така че това е таванът на тежкотоварните. Виждаме, че той, сравнено с винетката, се качва повече, но не достатъчно, за да възстановим тази справедливост. Затова казваме – още две години максимум по този начин, и от 2018 г. най-късно те да плащат тол-такса за изминато разстояние. Тогава балансът ще е различен, приходите ще са различни и реинвестицията в качеството на пътищата, за което всички искаме и работим, ще бъде възможно.
Водещ: Тогава кога влиза със сигурност смесената система?
Лиляна Павлова: Решението за нея е взето още вчера. Сега предстои да променим законодателството през следващата година, паралелно с това да проведем процедура, да изберем изпълнител, който да я внедри. И най-късно 2018 г. тя да стане функционираща.
Водещ: Но за да успокоим хората, тя ще важи пак за тежкотоварните.
Лиляна Павлова: Само и единствено за тежкотоварните. Колите си остават на винетка. Тя ще бъде просто електронна винетка. Какво имам предвид електронна, да не стане пак някое недоразумение – че всеки ще може да я плаща както плащаме СМС-паркиране – СМС, онлайн, с предплатена карта, по всички възможни модерни, бих казала, иновативни начини.
Водещ: Автобусите – 684 – на 1050 лева. Плюс 53% увеличение. Това ще вдигне ли цената на билетите?
Лиляна Павлова: Това не мога да преценя. Това го преценяват превозвачите. Това, което трябва да кажем - те просто са разделени в категории. До 3,5 тона са с въпросната винетка за леки превозни средства, от 3,5 до 12 тона – това са двуосевите и автобусите – съответно друга цена, и над 12 тона, разбира се, е най-скъпата цена. Въпреки че има много интересен анализ – двуосевите превозни средства, които са от 3,5 тона до 12 тона, най-много рушат пътищата, защото, когато въпросните превозни средства са двуосеви, те най-трудно балансират товара и най-тежко съсипват, бих казала, пътищата.
Водещ: Добре. Ето какво ни пишат хората във Фейсбук, например. Михаил Митев: „Навсякъде по света стачкуват като за нещо негодуват, само ние в България си лаем отстрани.” Станислав Колев казва: „Щях да убия трима човека заради тези дупки по пътищата. Кой ще ми плати щетите по колата?” Евтим Русков казва: „Не, не е оправдано увеличаването на цената. Ако те са се вдигнали заплатите от 2008 г., моята не е мръднала от 2008 г.” Това е нещото, за което повечето хора негодуват и протестират, че техните заплати не са се увеличили толкова...
Лиляна Павлова: Минималната работна заплата се е увеличила с над 60% от 2008 г. Така че имаме актуализация на заплатите, най-малкото имаме над 60% увеличение и на средната заплата, и на минималната заплата. Така че актуализация има. И както всяко нещо се актуализира, и това нещо трябва да бъде актуализирано. И така е справедливо.
Водещ: Какво правим обаче с пътищата с дупките, министър Павлова?
Лиляна Павлова: Понеже коментарът го чух: „Първо оправете пътищата, после ще плащаме.” Но нека да кажем така – това е като с яйцето и кокошката, кое е първо. Нали в крайна сметка, за да ги оправим, трябва да има приходи в Пътната агенция, която да инвестира в ремонт на тези пътищата. Дали приходът ще е от държавния бюджет, през горива, акцизи, пътен данък или винетка, това е – трябва да има приход. Повече приходи ще ни позволят повече разходи и повече пътища да ремонтираме.
Водещ: Един въпрос, изпратен до вас в рубриката „Аз, репортерът”: „Миналата седмица пътувах със семейството ми от Лом от Белоградчик. Участъкът от село Димково до Тополовец е направо кошмарен.” И тук с призив: „За такива пътища ли трябва да плащаме скъпи винетки, защо министър Павлова не дойде в този край на малка обиколка.” Виждате снимките долу.
Лиляна Павлова: Прави са хората, няма как да отрека това, което казват. Пътищата от третокласната мрежа са в ужасно състояние и това е факт. 20 000 километра е републиканската мрежа, за която отговаря Пътната агенция, от тях 12 000 километра са третокласна. За съжаление парите никога не достигат именно за третокласната, защото приоритетно най-големият трафик е магистрали и първокласни пътища, първо там се инвестират парите, които са недостатъчно винаги, недофинансиран е секторът. Оттам второкласните. И за съжаление за третокласните остава за единични кръпки да се прави, а както видяхме този път, да не се прави. Това е причината – със средствата, които имаме, за толкова разполагаме.
Водещ: Винетката обаче скача за тези хора, които видяхме в репортажа.
Лиляна Павлова: факт е.Затова ще се постараем за тях да стане по-видимо. Ще се постараем максимално. Нетният приход обаче от увеличената винетка ще е максимум 50 млн. за първата година. Така че ние с 50 млн. няма как да оправим 12 000 километра третокласни пътища в лошо състояние. Но това е добро начало. Ще започнем и ще се постараем да е максимално видимо. Защото вие знаете, ако правим кръпка до кръпката, следващата година и двете са се отворили. Но ако говорим за преасфалтиране, тогава е осезаема разликата. Път по път да го направим.
Водещ: Трудно бихте тръгнали да преасфалтирате, особено междуселските пътища, за които стана въпрос.
Лиляна Павлова: Но е по-смислено – и контролът върху качеството, а и резултатът и ефективността. Защото, като го преасфалтираме, после пет години няма да го пипаме.
Водещ: Има ли вариант, защото и такива примери бяха дадени, за зониране – България да бъде зонирана? Ако отиваш до съседната община или съседното село, да плащаш просто по-малко. И когато преминем към този смесен тип, с тол-системата за тежкотоварните автомобили, да има и някакво облекчение за хората от селата, които си пътуват наистина до съседния град.
Лиляна Павлова: Безспорно това е възможен модел. Когато самата система стане вече електронна, винетката е електронна, GPS следенето на превозните средства, това би могло да се помисли също в тази посока. Но трябва време. Няма как, нещо, което не е правено... По света, а и нормите, които ние трябва да прилагаме, пътищата се преасфалтират на 7, до 10 години. България е на 35. И няма как да не са в това състояние.
Водещ: Няма как да не са. Любимото ни упражнение с масата и това какво следва да бъде направено в идните години, ако изобщо се случи. Сега виждаме,ч е картата е още по-шарена, отколкото сме я виждали и преди.
Лиляна Павлова: Най-доброто всъщност е зеленото на картата, бих казала. Това са вече изцяло завършените магистрали, първокласни пътища, второкласни и главни пътища, които са вече изцяло завършени. Нещо, което спрямо миналия път имаме голям напредък.
Водещ: Аз ще започна с „Марица”.
Лиляна Павлова: Точно така. Това е магистрала „Марица”, изцяло завършена, 117 километра. Имаме изцяло завършена магистрала „Тракия”, магистрала „Струма”. Тук обръщам внимание, че вече ни остава само мъничкият участък от 20 километра в дефилето, тъй като вече имаме избран изпълнител за единия участък, който е от Кресна до Крупник. И другият е участъкът, който имаме от Благоевград... всъщност до Крупник. И от Кресна до Сандански. Остава ни само дефилето, което се надявам, че догодина ще се преборим с проектиране, екологични, всички, протести да ги наречем, и страдания, така че да можем да започнем и това строителство.
Водещ: Много пъти си обясняваме, но да го повторим, защото хората питат какво ще правим с тези дълги тунели. Тунелите остават ли като вариант или не?
Лиляна Павлова: Не. В това, което виждаме като идейно проектиране на Кресненското дефиле, е комбинация от тунели, по-малки, не един 17-километров. По-малки тунели, комбинация тунели, виадукти, включително преминаване на места на две места. Това е засега по идейния проект. Мога тук да зарадвам – да не говорим само за магистрали, мисля, че е добре. Виждаме в зелено пътищата, които довършваме – Искърското дефиле, което довършваме, виждаме и пътищата, които довършваме и в тази част на България, към Силистра, в участъка на Шумен, в Сливенска област, тук проходите. Много важен участък Юндола-Разлог, началото на месец декември, преди зимния сезон, и Юндола-Разлог, и тук с малкия участък, който имаме, пътят от Асеновград до Смолян – много свлачища имаше за довършване – също го довършваме до края на годината, заедно със свлачищата. Така че бих казала, също важни първокласни и второкласни пътища, продължаваме работата по тях, за да можем да работим добре. Продължаваме работа по обхода на Габрово, до края на месеца ще е готов обходът на Монтана. Западната дъга, също пускаме изцяло вече и локалите и започна строителството на другата част.
Така че мисля, че създаваме една възможност и предпоставка за подобряване а пътищата. Какъв е само мога да кажа. Това което виждаме на картата – това са 300 км нови магистрали. 5 000 км рехабилитирани пътища, инвестиции от 3,15 млрд. лева. в периода 2009 – 2015 г. Виждате каква огромна инвестиция е това. И въпреки всичко усещането, че не са добри пътищата, продължава, защото третокласните пътища все пак остават.
Водещ: Искам да очертаете и тази част, която евентуално ще бъде построена, АМ „Хемус”.
Лиляна Павлова: Правилно със синьо започваме. Ето този участък от Ябланица до разклона Плевен – Ловеч, вече сме във финалната права на тръжната процедура и аз се надявам, че още следващата година ще изберем изпълнител и ще започнем реализация на този проект. В синьо е това, което казах, до проектирането, започваме и „Струма”. Това, което започваме, е тук участъкът от Севлиево до Габрово, която е необходимата реализация. Пловдив – Асеновград, тук на Поповица завършваме тези ремонти. Пътя Варна- Добрич, също едно важно направление. Тук направлението посока Разград – Търговище, което трябва да направим. И това е само една част. Стара 3агора - Раднево, също тежък участък, много хора работят в този регион, в мините, в тецовете. Това е един много лош участък, за който ще положим усилия.
Водещ: Последното изследване, което видяхме, беше, че Южна България е доста по-развита, но цяла Северна България не е така. „Хемус” - предвиждате ли с какви пари да бъде завършен?
Лиляна Павлова: Да. Аз казах – започваме още следващата година проектиране и строителството на този участък от „Хемус”. Паралелно правим и приключваме с идейното проектиране на следващия участък,. Започваме го с бюджет, каквото спестим от АМ „Струма”, също ще го реинвестираме в „Хемус” и поетапни започваме строителство. Моето най-голямо желание са два много критични участъка – тук на Бяла и тук при Димово, където е Ружинци. Това са двата най-критични участъка. Ясно е как едновременно няма как да извадим 800 млн. тук и 800 млн. тук да построим тези пътища. Имаме два много критични участъка. Видин – Димово,обхода на Димово, по който Тировете... всички, които живеят там, знам какво е тяхното усещане. И Бяла – това е пътят убиец, на който всеки ден имаме произшествие и много загинали хора. Върху тях приоритетно да фокусираме усилията си, като част от бъдещото направление да направим, да започнем с тях. обхода на Димово и Видин. Така трафикът на Дунав мост ще бъде приоритизиран, както и обходът на Бяла.
Водещ: Много хора от Враца ни пишат. Ето тази част от Е79 може би също е най-критична и очаква завършване, но и нещо ново, което виждам в пунктир – от АМ Марица до Русе.
Лиляна Павлова: Да, това е направлението Русе – Свиленград, за което говорим отдавна. То просто е разделен на един сигурен участък Русе – Търново като приоритетен участък, от който е разделен на лотове. Разбира се, обходът на Бяла е най-важен. След което направим ли Русе-Търново, ние трябва да изведем трафикът да може да върви в това направление. Тук направлението е през Хаимбоаз надолу и връзката през АМ „Тракия”, за да можем да развием трафика насам ида го свържем с АМ „Марица”. Така имаме и по вертикала, и по хоризонтала направления.
Водещ: Добре, нека да седнем. Последно за пътищата. Мека зима е до този момент или пък хубава есен, но за зимата има ли готови пари, ако падне повече сняг?
Лиляна Павлова: Вчера бяха на изслушване в парламентарната комисия и ме питаха готови ли сме за зимата. Аз казах, в кръга на шегата – докато грее слънце, всички сме готови да посрещнем зимата. А иначе сериозно, със заповед въвеждаме начало на зимата. Това означава, че фирмите, които имат договори за поддържане, трябва да имат мобилизация и готовност на опорните пунктове – 2 500 в цялата страна, да разположат техника и да разположат сол, пясък и химическите материали.
Водещ: Кога сте разписали начало на зимата, кога трябва да започне?
Лиляна Павлова: Не, говоря зимна мобилизация.
Водещ: Да.
Лиляна Павлова: Пак беше в кръга на шегата. Заповедта се казва зимна готовност. За да бъдат в готовност, защото и сега в проходите на и по високите места се обработва нощно време, нищо, че усещането е, че още е топло. 3 200 са машините, които трябва да имаме на разположение. Над 2 000 вече са на място. Предвид хубавото време, тези машини все пак се използват и в строителството, довършват се обекти, но имаме декларация от всички строители, че ще ги преоборудват с гребла за зимно поддържане до 24 часа, ако се влоши времето. Така че на разположение имаме 2 000 машини, разположени в 350 пункта. Над 60% са наличните сол, химикали – това показаха нашите проверки на място. Така че готовност и мобилизация има. Следим през 300 пункта със съдействието на БАН метеорологичната прогноза. Обработваме в проходите и високите места. Така че бих казала, че имаме готовност, но трябва да има готовност и във всички нас.
Водещ: Имате ли готовност да ги ловите във въздуха или не?
Лиляна Павлова: Във въздуха... нека да кажа на всички шофьори, всеки от нас трябва да е мобилизиран, за да спасим и нашия живот, и живота на децата ни – да имаме зимни гуми и да караме през зимата със съобразена скорост, двата изключително важни фактора.
Водещ: Имаше призиви за това групово да не се плащат винетки.
Лиляна Павлова: Дестабилизация и анархия, ако търсим, винаги можем да правим такива призиви.
Водещ: Говорим за строителство на пътища, обаче това е свързано с пари, те са европарите. Когато те свършат, особено сега, след като минаха местните избори и си говорим за финансиране в общините, които също са свързани до голяма степен с европроекти. Когато тези пари свършат, тогава ли спира благоденствието и строителството на пътища, тротоари и заливането с асфалт?
Лиляна Павлова: Факт е, че ето само 3 млрд. сме успели да инвестираме за 8 г. в пътища и пътна инфраструктура, от които само 1.5 млрд. дефакто са европейски, останалите средства са от бюджета. Парите обаче от Европа, не само че намаляват и след 2020 г. почти няма да ги има, говоря за парите за пътища. Европа не дава пари за дупки, дава за нови пътища. Дупките или ремонтите, поддържането, почистването е изцяло ангажимент на българския бюджет. Затова трябва да положим усилия.
Водещ: Критиката от г-н Миков е, че, да, новите магистрали трябва да се поддържат, но няма ли гаранционен срок, от 5 г. и повече?
Лиляна Павлова: Мисля, че нещо или той не е разбрал, или се опитва да манипулира ситуацията. Надявам се да не е така, той е сериозен човек. Това са различни неща. Едното е гаранционният срок за качеството на положената маркировка да кажем или асфалт, другото е поддържане. Това значи почистване а окопи, за да няма наводнение, преливане. Косене на храсти, подмяна на осветлението и всичко останало. Това са различни неща, едното е да чистиш и поддържаш един път, другото е да има гаранция за качеството от този, който го е построил. Да, има – и те са от 50 до 10 г. в зависимост от вида съоръжение и построеното. Но едното няма нищо общо с другото.
Водещ: Свършиха ли след изборите семейните скандали в управляващото мнозинство?
Лиляна Павлова: Аз не мога да кажа, че това са семейни скандали, това са предизборни и следизборни емоции, всеки има право на емоции. Все пак сме хора, не смятам, че има някаква драма.
Водещ: 3астана ли ДПС зад ГЕРБ на тези избори?
Лиляна Павлова: Нямам това впечатление.
Водещ: А останахте ли без реална опозиция, защото споменах все пак Михаил Миков?
Лиляна Павлова: Колко е активна опозицията е решение на самата опозиция какво поведение ще предприеме. Аз винаги съм смятала, че трябва да има опозиция, в случая - силна левица, за да имаме антитези на тезите. Лично моето впечатление е впечатлението от комисиите в парламента, когато говорим на експертно ниво, дали на регионална комисия, дали е в транспортна комисия – дори с опозицията, да, има дебат, има въпроси, има опозиция, но когато тя е конструктивна, а аз смятам, че това е продуктивното, мисля, че може да се получи диалог.
Водещ: И по един от скандалите около изборите – пипа ли се с мека ръкавица около проблема с Волен Сидеров?
Лиляна Павлова: Не знам защо правите този извод, мисля, че се предприеха всички действия в тази посока – имунитетът е свален, призовани са.
Водещ: Добре, благодаря за това интервю.
Лиляна Павлова: Благодаря.