"Щандарт": България си асфалтира пътя извън изолацията

Да се намираш в ъгъла, в географския му смисъл, изобщо не е толкова лошо: България иска да се превърне в център или централна точка за товарния транспорт към Близкия Изток и усилено строи автомагистрали. При това все още липсва голямо пристанище.

Маркус Бернат от София
16.03.2011 г.

На всеки три седмици министърът инспектира строежите АМ „Люлин”, АМ „Тракия”, „Дунав мост” 2. Понякога с него е и правителствения шеф, ръце в джобовете, задълбочен поглед, малко думи. „Те се нуждаят от това”, казва Росен Плевнелиев, българският министър на регионалното развитие, за строителните работници, имайки предвид контрола от страна на шефовете, но също така и малкото мотивация. Правителството не иска да се бламира като през 2009 г.
Тогава, през лятото преди две години беше поканена една европейска комисарка, за да открие по изключително помпозен начин нови автомагистрали и мостове, които бяха финансирани в голямата си част със средства на европейските данъкоплатци. За показване нямаше много. Цели 5 км от София в посока Македония бяха успели да изградят от тогавашното правителство на социалистите и приятеля на Волфганг Шюсел  Сергей Станишев.
Обвинения в корупция и подозрението за огромни злоупотреби със средства на ЕС алармираха Комисията. След помощите за селското стопанство, Брюксел спря и финансирането на пътното строителство. Имаше много гнили истории, сред които тази за Веселин Георгиев, шефът на българската Пътна агенция. Той е обвиняван, че е пренасочил поръчки към неговите братя и техните фирми. Съдебното дело все още тече.
Тогавашната регионална комисарка Данюта Хюбнер отказа своето посещение в последния момент, а няколко седмици след това, при парламентарните избори, се стигна до крах за социалистите. Бойко Борисов, един десен политик, с популистки стил и осанката на борец застана начело на правителството. От тогава в България се копае, валира и асфалтира в акорд.

По-близо до всички пазари
Голямата картина е разработена от Райнхард Бамбергер, ръководител на централата на „Шенкер” за Югоизточна Европа във Виена: България в ролята й на логистичен център към Близкия Изток. „България ще поеме роля, подобна на тази на Австрия: разпределителна точка за товаропотоците от север към юг”, предрича Бамбергер. И също като Австрия, в сравнение с много по-голямата Германия, България би могла да използва своето по-добро геостратегическо разположение, в сравнение с големия съсед Румъния. От гледна точка на спедиторите, малката балканска държава е разположена по-близо до всички развиващи се пазари на бъдещето – Турция, Централна Азия, Китай, Индия. Единственото, от което се нуждае, са пътища, жп линии, пристанища.
„България е страна на кръстопът, но се е самоизолирала”, констатира Росен Плевненлиев в разговор с „Щандард” в София. Пет от десетте Паневропейски транспортни коридори, които бяха определени в еуфорията на промяната в началото на 90-те години, преминават през България (4, 7, 8, 9 и 10), но в действителност това не означава нищо.

Един мост и половина
„България се е изолирала в посока запад”, започва да изрежда министърът. „Отсечката от Ниш до София е ужасна”.
На юг в посока Гърция няма магистрала, както и на югоизток към Турция. „Ние имаме граница от 421 км с Румъния, но само един мост над Дунава, втори се намира в строеж. Само Будапеща има седем.”
Плевнелеив е на 46, толкова на колкото е и невероятната история на българските магистрали. В рождената година на Плевнелиев, 1964, ЦК на държавната партия в социалистическа България взе решение за строеж на три отсечки: магистрала „Тракия” от София до Черноморското пристанище Бургас, северния маршрут „Хемус” от София до другия голям пристанищен град Варна и в заключение магистрала „Черно море”, свързваща Варна и Бургас. Когато в края на 1989 г. социализмът залезе, бяха построени цели 256 км и още 70 км бяха започнати. През двадесетте години след промяната бяха изградени само още 100 км. Икономически кризи, некомпетентност и инвестиции в престижни проекти на енергийния сектор пречеха на строителството на пътища, но не и на трафика: През България се клатушкат с грохот тировете от Полша към Турция и от Гърция към Северна Германия.

Най-опасният път на Европа
Изоставането има своята цена. С 200 тона на година, пътят между Стара Загора и Карнобат се числи към най-опасните пътища на Европа. Това е все още неизградената част на магистрала „Тракия” от запад на изток и в същото време най- важният от сегашните седем магистрални проекта. До края на 2012 г. дупката трябва да бъде затворена.
Логистични гиганти като „Шенкер”, който откри през май 2010 г. терминал за ЖП и тежкотоварни превозни средства, залагат на либерализирането на ЖП транспорта в България. Тук, както и при решението за доразвиване на Бургас като контейнерно пристанище, правителството не бърза. То осъзнава, че с новите магистрали ще спечели точки сред избирателите. Росен Плевнелиев поставя следните цели: „През 2014 г. ще пътувате от Виена до София за 6 часа. Това е планът.”