Със сигурност е нужна актуализация на бюджета, казва вицепремиерът по икономическата политика Екатерина Захариева в интервю за предаването „Седмицата“ на Дарик радио

 

Честит празник на всички.

 

 

По това, че когато имаме обединение около приоритети, не трябва да бъдат променяни на всеки четири години, на всеки една или две, в зависимост от смяната на правителствата, а трябва да се следват тези приоритети и тези цели, по които хората искат да вървим напред. 

 

 

България чака много средства. Спряна е цялата ОП „Околна среда”, което означава, че не може да се възстановява нищо, по който и да било проект от нея, от ЕК.  Спрени са и двете оси по ОП „Регионално развитие”, които са с най-много проекти – ос 1 и ос 3.

Това, което в момента обаче се прави е, че се плащат средствата, които са вложили строителите и общините от републиканския бюджет и се работи усилено по възстановяване на средствата до края на годината. Към момента ОП „Околна среда” е длъжник, така да се каже, на държавния бюджет. По последни данни от министъра на околната среда и водите – в размер на 1,198 млрд. Което означава, че ние чакаме възстановяване на наистина голяма сума от ЕК. Отделно от това, постоянно се правят и плащания. Миналата седмица – 89 млн., за следващата очакваме още 100 да бъдат внесени с искане за възстановяване на средства. Така че, това са последните две години – тази и следващата, които са най-интензивни за плащания.Най-много се усвоява и съответно най-много пари са необходими.

 

 

Само за тази.

 

 

И те трябва да дойдат от Брюксел. Отделно от това, по ОП „Регионално развитие” до края на годината за спрените програми са около 390 млн. лв. Това означава, че наистина е важно възстановяване на плащането по тези програми. 

 

 

Част от тях са платени. 

 

 

Да, 188 млн. вече са платени, в момента се разплащат още. Така че тези 390 са всички, които остават до края на годината. 

 

 

"Транспорт" не е проблемна програма, от гледна точка на риск за загуба на средства. Това е една от малкото програми, по която наистина няма да загубим средства в края на тази година. Но има рискови проекти по нея, по които трябва изпълнението да бъде ускорено, за да не се загубят средства догодина. Тези рискови проекти са ясни. Има план за действие по тях и аз лично считам, че ако планът за действие се следва, няма да има риск от загуба на средства, поне по пътните проекти със сигурност, също така и по железопътните. Министърът на транспорта работи доста усилено, за да не се случи това.

 

 

Дали всичките ще успеем да възстановим до края на годината не съм убедена. Знаете, че и там, към края на октомври, парите свършват, така да се каже и там бюджетът им се изчерпва. Така че ще направим всичко възможно изобщо да се възстанови плащането по ОП „Околна среда” и ОП „Регионално развитие”. Ако трябва да съм искрена  считам, че по-вероятно е това да се случи за ОП „Околна среда” и по-малко вероятно за ОП „Регионално развитие”. Просто, защото ОП "Регионално развитие" беше спряна доста по-късно. Но ние ще положим всички усилия. Оптимист съм за ос 3, че е възможно да се случи. За ос 1 – тепърва предстои оценка на всички проекти по нея. Знаете, че това се изисква от нас от комисията – отново оценка, отново проверка на системите ни за контрол и наблюдение. Искат да са уверени, че ние хващаме грешките в програмата, сами си ги установяваме и сами си налагаме финансовите корекции. Изобщо, че системите ни работят. Променили сме системите, направили сме допълнителни проверки. И до края на месеца ще бъдем готови с проверките и с оценката на финансовата корекция по ос 3. 

 

 

Напротив, проблемът е тежък. Спрените програми и фактът, че трябва да се разплаща от държавния бюджет допълнително усложняват и неприятната обстановка, и ситуацията с бюджета. Знаете, че имаме неизпълнение и се очаква неизпълнение на приходната част около 1 млрд. Отделно от това, непредвидените плащания по спрените оперативни програми, също от държавния бюджет. Отделно от това, продължаващата нестабилност. 

 

 

23% спад на преките инвестиции само за първото шестмесечие, сравнено с миналата година, което си е сериозен процент. Така че определено само в сектора, който аз наблюдавам – около 3 млрд. и над 3 млрд. е недостигът на средства. Със сигурност трябва актуализация и със сигурност дефицитът в никакъв случай няма да се събере в това, което е в момента в Закона за бюджета за тази година. Полагаме всички усилия да бъде в рамките на 3%. Но ако трябва да съм честна, зависи от това дали ще бъдат възстановени плащанията или не. Има вероятност да надскочи и този процент. Добрата новина е, че за статистиката на Евростат  това, че има някой да ти връща пари, а пък ти си ги платил, не влиза в дефицит. Но де факто на касова основа това са пари, които трябва да се извадят и те трябва да са налични и трябва да се платят. Ние не можем да се бавим до безкрайност да плащаме на строителите и на изпълнителите на договори с държавата и с общините. Плащат си, извършват работа, плащат на подизпълнители и доставчици, издават фактури, плащат ДДС, а държавата и общините се бавят с месеци. Не е честно. 

 

 

На първо място, това, което и Министерството на финансите предлага, е да се увеличи дефицитът, който е позволен по закон. Той просто няма как да бъде 1,7%. 

 

 

Трябва да се компенсира, разбира се и се работи по увеличаване на събираемостта. Но всичките анализи и прогнози са, че няма как да се навакса в последните няколко месеца 1 млрд. забавяне и неизпълнение на приходната част. Разбира се, че ние правим анализи и спираме всякакви неразумни харчове. Знаете, спряхме и обществени поръчки, които бяха неефективни. 

 

 

Около 170 млн. от Публичната инвестиционна програма ще бъдат пренасочени. Така че, не става въпрос просто за теглене на заеми, а става въпрос за това, че трябва да се направи анализ и ние го правим. Трябва и да се спрат разходите, които са излишни или нецелесъобразни. Но от друга страна, няма как да не се плаща по оперативните програми. Тоест - трябва да се вземе заем  с цел да се усвоят средствата. Защото не взимайки заем, не плащайки на строителите и на общините, това означава спиране на изпълнение на проектите и загуба на парите по ОП „Околна среда” и по ОП „Регионално развитие”. Тоест ако ние спрем да плащаме, 390 млн. ще бъдат загубени безвъзвратно и завинаги по ОП „Регионално развитие”, а по ОП „Околна среда” - ще има риск от неизпълнение на цялата програма. Те са за големи проекти и тази, и следващата година с натрупване – означава, че ние от там, наистина, може да загубим милиарди. Така че по-добре да актуализираме бюджета, да разплащаме по програмите, за да се минимизира риска от загуба на средства. 

 

 

Да, те са малко под 13.  

 

 

Не мога да кажа за всички. Но в моя ресор – поне това е моята информация, това са малко под 13 млн. лв. във връзка с проекта "Енергийно обновяване на българските домове" и това са парите за нисколихвено кредитиране, за самоучастието на гражданите. Така че, те са блокирани. Неприятно е. 

 

 

Те са около 500 хил. 

 

 

На отделни лица. 

 

... съответния човек и ще бъдат покрити от гарантирания минимум?

 

Да, 100% ще бъдат покрити. Те общо са около 500 хил., но са на много сметки - на около 20 сметки. Всичките са доста под гарантирания минимум по закон. 

 

 

ЕК този път промени подхода си по отношение на ОП „Регионално развитие”. Доста голяма разлика има от миналия подход. И не само на тази програма. Като цяло мотото за този програмен период - 2014-2020 г. вече е растеж, инвестиции, работни места, иновации. Всичко, което държавата инвестира. Тоест вече не се харчат просто пари, те се инвестират и това трябва да води до растеж, до инвестиции, до създаване на работни места. Това е и основният аргумент на ЕК – да иска концентрация на средствата. Те считат, че ако ресурсът се разпръсне, именно тази дума използват, в толкова много градове и населени места, няма да има ефект. Няма да се създадат центрове, които да създават работни места, да привличат инвестиции и всъщност да водят до растеж на съответния регион. Спряха в няколко държави, като ми посочиха Португалия, с традиционно много повече градове, финансирани по тази програма  и там са категорично против. И изобщо всички държави, които са били с по-различна структура на населените места. В момента са в разговори с тях и преговори и представяне на данни, че това е необходимо. Нашите аргументи, защо искаме тези населени места да бъдат финансирани са няколко: Първо, това са населени места, които няма да получат средства от нито една програма, ако не се включат в "Регионално развитие". Демаркирахме ги и те не се включват за финансиране по Програмата за селските райони. Ако изпаднат и от "Регионално развитие", ще останат на финансиране само от държавния бюджет и от общинския бюджет за проекти, свързани с благоустройството. От друга страна обаче, това, което ние им обещахме, за да се съгласят е, че това, че са 28 не означава, че задължително всеки от тях ще получи пари. Те трябва да направят проекти. Тези проекти да се конкурират, да водят до растеж и до запазване на младите хора в тези населени места, до създаването на работни места, до привлекателно място за живот. И тук имахме вече сближаване на позициите. Но в началото бяха категорично против. Тоест ние трябва да представим аргументи, че проектите, които тези населени места финансират, са свързани с растеж, със създаване на работни места и с демографския проблем. Аз доста подробно обясних на комисаря, че ние няма как да си позволим допълнително обезлюдяване на тези населени места. За нас е важно да направим тези градове привлекателни, така че младите хора да остават в тях. 

 

 

Мисля, че в съвсем кратко време. Изпращаме допълнителна информация и допълнителни анализи. Това, което те категорично казаха, е че няма да се съгласят да се дават пари за площадите и градинките. Буквално цитирам комисаря. Но ако се дават пари за създаване на работни места, за санирането, за социалната дейност, за индустриални зони и тези проекти са добре и се конкурират, мисля, че ще има шанс да се получат пари там. 

 

 

Видях. 

 

 

Да. Това е възможно да се случи. 

 

 

Пазарните не значи, че не са поносими. Това, според мен не са взаимноизключващи се неща. Наистина амбициозни задачи на борда.  

 

 

Съвсем различни са двата органа. Единият е държавен орган, натоварен с регулаторните и контролните функции на монополите – и това е държавната комисия. Другият е обществено-консултативен съвет към Министерски съвет. Хората - участници в него - от бизнеса, от неправителствения сектор, от синдикатите, от работодателските организации, ги натоварихме да предлагат решенията, да обсъждат идеите и законодателството, стратегиите, свързани с политиката в енергийния сектор. Така че едното е по-скоро консултативен орган, другото е изпълнителен, който трябва да регулира и да контролира. Важен институт е борда. Аз съм оптимист след първото му заседание. Видях разбиране, видях обединение около принципите на работа, които ние предложихме, около подхода на работа. Видях и разбиране, че 25 години нереформираност на сектора, без дългосрочна политика, са довели до там, че работата по реформата му наистина е критично спешна. Така че има желание и за по-дългосрочна работа. Разбира се, ние за три месеца няма как да свършим всичко това. Но аз се надявам следващото правителство да продължи работата по този борд. Това, което ние трябва да направим, през тези три месеца, е да покажем, че той работи. Мисля, че ще успеем да го направим.

 

 

Диверсификацията за бедни и богати ще бъде дискриминация. Но е възможно да се обсъждат цени, различни от това за гарантиран минимум. Тоест това, което е необходимо за ежедневния живот – да бъде на малко по-ниска цена.

 

 

Да, обаче пък стимулира енергийната ефективност и опазването на околната среда. Така че по отношение на консумацията на ток и вода е малко по-различно. Но това е нещо, което тепърва ще се обсъжда. Подхвърлиха се такива идеи. Чуха се различни експерти в енергийната област да говорят за това. Има такива модели в различните страни, това не е нещо ново. 

 

 

Точно така. Който и от двата подхода да се приеме, със сигурност трябва да сме убедени, че помощите за енергийната бедност ще стигат до всички, които имат нужда от тях. Необходимо е разбира се да се разширят, да се огледат критериите, да се осигурят повече средства. Тук имаме пълно разбиране и пълно единодушие във всички играчи в системата, така да се каже и всички държавни органи. Искам да ви кажа, че тъй като аз отговарям и за води, от години се боря, още като зам.-министър, да започнем да говорим и за помощи за водата. В момента, както вие казахте – по отношение цените на водата, бедните субсидират богатите, държейки ги излишно ниско. Това са неща, за които тепърва трябва да се говори и не само да се говори, но и да започнат да се вършат. Защото аз си спомням, че преди четири години бях създала работна група точно за помощи за водата, както се дават за ток, за отопление, така би трябвало да се помисли и за помощи за социално слабите за водата. 

 

 

Да, имам. Обстановката в различните части на страната е различна. В момента в Бургас, между Бургас и Созопол, в рибарското селище,  водата се оттича. Там имаме критична ситуация, издирва се изчезнало момиче. Не знам в рамките на тези 20 мин. дали е открито, защото беше изпратен и хеликоптер. Също така около Царево имаше двама човека, които бяха откъснати. Но мисля, че точно преди да вляза, хеликоптерът беше там вече и се спасяваха. Има наводнение в 17 села около Стара Загора. За съжаление, обстановката в Димитровград се усложнява в момента, валежите там продължават. И изобщо, за съжаление, метеорологичните прогнози са такива, че днес продължава да вали. Вчера паднаха доста сериозни валежи. В някои райони – над 100 л/кв.м. През нощта още повече. И днес, както казах, за съжаление, очевидно не се очаква да спрат валежите. Но всички са там - на място и Гражданска защита, и министърът на вътрешните работи вече беше в Бургаско. Хората могат да бъдат спокойни, всички са на място, за да помагат. 

 

 

Според мен са комплексни причините – и незаконното строителство, и лошото или може би некачественото почистване на реките. Трябва да се направи анализ и на сечта през тази година. Защото около Бургас, между Бургас и Созопол, реално погледнато, е извън населено място. Там е гора, но очевидно няма какво да спре водата в гората. Твърде голямата сеч всъщност увеличава риска, когато падне много дъжд да няма какво да я спре, тя да се оттича и да се спре в най-ниската точка и да става бърза. Така че според мен са комплексни причините и трябва да се направи наистина анализ. Министърът на вътрешните работи вече е говорил със заместник-министъра, който отговаря за горите, да се направи анализ, да се спре сечта, там, където не е само за санитарно почистване и санитарна сеч. Трябва да се види в рамките на допустимото в закона ли се е случила тази сеч по горите. Защото знаете, че има процент на сеч, който може да се позволи през годината. Трябва обаче да се провери дали е извършена така, както трябва, за да не се случват такива работи като наводненията. Но това е бедствие. Такива количества дъжд просто няма къде да отидат. 

 

 

Три вече бяха прогласени за нищожни в рамките на срока. Считаме, че тези разрешителни са нищожни, тъй като, както преди малко споменах, вече три от тях бяха отменени. Издадени са на основание изтекъл инвестиционен проект. Проектите имат едногодишен период, след като се одобрят от компетентните органи, да бъде издадено строителното разрешение. Там имаме изтекли проекти, изтекли ОВОС-и, оценката за въздействие върху околната среда. Те имат 5-годишен срок, ако се не лъжа. Също така има и липса изобщо на оценка ... 

 

 

Да, да започне строителство. Така че това са съществени пороци, според нас, които биха довели до нищожност.

 

 

По нищожност се произнася само съда. Така че това е нашето мнение. Но преди произнасяне на съд, аз не искам да твърдя, че те са нищожни. 

 

 

Ние сме сезирали прокуратурата с молба тя да поиска прогласяване на нищожност...

 

 

Това, което трябва да се случи там, е да се издадат разрешителните за строеж така, както законът позволява. Тоест да се актуализира оценката за въздействие, да се направи оценка за съвместимост, да се заверят отново проектите, да се види дали отговарят и тогава да се издадат разрешителните. Разбира се, че трябва да има стабилност за инвеститорите, но те трябва да спазват и законите в България, такива каквито са.  

 

 

И го направихме тогава в рамките на закона. 

 

 

Ами, точната бройка наистина не си спомням вече. Но ГРАО преди всеки избор изпраща писма, в постоянен контакт е с властите, които трябва да изпратят актовете за гражданско състояние, в случая актове за смърт. Така че се прави такъв анализ и съответно тези хора се изключват от гражданските регистри. Истината и тогава, и сега съм казвала, е че няма как да се изчистят списъците от „мъртви души”, защото голяма част от тези хора са си абсолютно живи. Те просто не гласуват и живеят в чужбина. И дори и да искат да гласуват, са толкова отдалечени от секциите си, че трябва да пътуват по 1 000 км, за да гласуват. Така че те не са мъртви. Те са в списъците, но не живеят в България. Но за да се изчистят списъците наистина, трябва да има активна регистрация. Но такава не беше приета от НС. 

 

 

На основата на някои избирателни списъци от предходни избори да се регистрира. Тоест всеки да се записва, но не в съвсем празен лист. Има различни методи. Но това трябва да започне. И процедурата е такава, че ще се изчистят списъците в рамките на няколко поредни избора. Тоест вече ще стане ясно, кои са активните хора, които по принцип гласуват. 

 

 

Разбира се. Няма как да се отнемат или отменят права...

 

 

Затова казвам, че като основа се взима един съществуващ избирателен списък и лека по лека той се изчиства. 

 

 

Знаете ли, аз затова считам, че много по-добрият вариант е всъщност да се въведе електронното дистанционно гласуване. И ако това се случи, тогава ще се види, че голяма част от тези хора, които наистина дълги години не са активни, активни в изборните си права, ще се възстановят, ще се заинтересуват от държавата си. Те не, че не се интересуват. Просто държавата не им е осигурила удобство да гласуват. Ако пътуваш 1 000 км, трябва да чакаш на опашка два-три часа, за да гласуваш, ами, сами разбирате, че това е по-трудно.

 

 

Има механизми за това. Не случайно има държави, които го правят. Това е дебат, юридически, той е дълъг. Участвала съм в такива дебати. Това е правото на свободна воля. Тоест дали твоята воля ще бъде реално отразена в твоя вот. Ами, то и в момента има контролиран вот и в момента има корпоративен вот, и в момента има натиск върху хората да се гласува за определени партии. Виждали сме такива сериозни проучвания на журналисти, на ваши колеги и на вашата медия също. И това са престъпления, които органите, отговарящи за разкриването на престъпленията, трябва да откриват. Но има и механизми за преодоляване на това. Не е невъзможно това да се случи. Спекулира се с това, че е невъзможно. Напротив. Има механизми за всичко и техническа възможност за тайната на вота.  

 

 

Може би са го събрали някъде другаде. 

 

 

В строителството сигурно?

 

 

Не, не може в момента. 

 

 

Като бройка може да са шест, обаче всичките политики, които трябва да се включат в тях, ще бъдат пак същите. Просто ще бъдат по-големи. 

 

 

Няма да е един, повярвайте. 

 

 

Знаете ли, според мен, не бройката точно е важна. Да не се създават излишни структури, както в структурата на предишния кабинет например – инвестиционното проектиране. За мен мястото на МИП е в регионалното развитие. От друга страна пък в МИЕ, извинете, обаче икономическият министър вие да сте го чули за друго, освен за енергетика да говори. То и никой не се интересува... 

 

 

Така че някои трябва да се разделят, някои трябва да се окрупнят. По-важното е тези министерства да осъществяват политика в интерес на хората и тя да бъде с дългосрочна перспектива.