Вицепремиерът Гроздан Караджов в интервю за предаването „Денят на живо“ на телевизия Нова нюз: Ще строим скоростен път за коридор номер 8 от Гюешево до Дупница

Водещ: АМ „Хемус“ в най-добрия случай може да бъде завършена през 2027 г., след 5 г. Така бяха попарени надеждите, че това може да стане до 2024 г. По какви пътища ще се движим и как те ще спасяват животи? Мой гост е вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов. Много тежък ресор имате, господин Караджов.
Гроздан Караджов: Да, така се оказа.
Водещ: Днес организирахте едно публично обсъждане на големите инфраструктурни проекти, поискахте точни разчети от АПИ, от Института за пътища и мостове и държавната фирма „Автомагистрали“. Интересуваше ви каква проектна готовност имат и колко пари са нужни за довършване на тези обекти, тъй като трябва да подготвите програмата за ремонт на пътища за 2022 г. Кажете, преди да минем към конкретните въпроси за автомагистралите, можем ли да направим едно обобщение колко километра пътна мрежа и на каква стойност ще бъдат ремонтирани тази година?
Гроздан Караджов: Въпросът за ремонтите е ясен, тъй като ние имаме готовност, т.е. АПИ има готовност да ремонтира около 3000 км пътна мрежа. Това беше потвърдено днес от прегледа, който направихме път по път на всички пътища, за които имаме достатъчно ясни данни. Първо, че са в достатъчно лошо състояние, че да изискват бързо ремонтиране, че са опасни, т.е. че трябва максимално бързо да започне техният ремонт, но че няма да правим компромис със Закона за обществените поръчки и този път за цялата тази пътна мрежа, която ще бъде ремонтирана, ще бъдат обявени поръчки по Закона за обществените поръчки. Те ще бъдат разделени в два класа – едната е за традиционните, едногодишни все още договори, за така наречения текущ ремонт и поддръжка. Това са всички дейности, които се извършват от АПИ по премахване на камъни, от свлачища, от катастрофирали коли, поддръжка на маркировката, поддръжка на знаците, поддръжка на тунелите. Това и онези ремонти, които аз бих нарекъл по народному „козметични ремонти“, т.е. така известните „кръпки“. За основните ремонти, и тук искам да подчертая една основна разлика, се изискват строителни книжа и проектна готовност, за да се вземе разрешение за строеж. Такива досега не са правени. Използвала се е шапката на така наречените текущи ремонти и са се правили под тяхно прикритие и основни ремонти.
Водещ: Колко пътища се нуждаят от тези 3000 км от основен ремонт?
Гроздан Караджов: Около 1/3 от тези 3000 км от пътищата по груби изчисления. Тази програма, за която говоря в момента 3000 км, те са за тази година – за 2022 г.
Водещ: Може ли да направите сравнение с други години – това повече ли е, по-малко ли е?
Гроздан Караджов: Повече от два пъти.
Водещ: Ще ви трябват много пари – казахте някъде около 2 милиарда и 800 милиона. Ще ги намерите ли в бюджета, ще ви ги дадат ли в бюджета?
Гроздан Караджов: Да. Отчасти са от бюджета, отчасти от увеличените такси на тол системата.
Водещ: Тол системата не е голям размерът, някъде около 100 милиона?
Гроздан Караджов: Не е така. Тя е започнала така със 120 милиона, но примерно за тази година имаме над 450 милиона приходи. Амбицията е този размер да се повиши с над 30% от тази и следващата година. Но понеже ще започнем късно, тъй като сега предстои за тол системата тепърва, аз трябва да извадя своите предложения за това какви цени с какъв обхват ще бъде тол системата. Моето предложение ще бъде за обхват, включващ и втори клас пътища от републиканската пътна мрежа. Това ще увеличи двойно километрите, които ще бъдат под режима на тол за товарните автомобили.
Водещ: Само за товарните ли ще важи, както е досега режимът?
Гроздан Караджов: Точно така. Това е една несправедливост, която нашите зрители много лесно ще разберат. Всички ние плащаме винетка за леки коли. И тя важи за магистрали, първи, втори, трети клас пътища. А товарните автомобили могат да се движат по второкласната пътна мрежа с цялото натоварване, което те упражняват върху пътя и водят до много повече до износването им, отколкото вашия лек автомобил, но не плащат нищо, нула.
Водещ: А за винетките предвиждате ли повишение?
Гроздан Караджов: Не. За винетките не предвиждаме увеличение.
Водещ: Пътищата, които основно ще се ремонтират, ще бъдат ли затваряни? Може ли дадете пример за някои от по-големите отсечки?
Гроздан Караджов: По-големи отсечки например, в момента ми е трудно да дам пример, защото днес минахме през цялата пътна география на България. Когато се ремонтира даден път, той  се разделя на сектори, за да може да не се затруднява много движение, обходните маршрути се създават.  Конкретно не съм гледал схеми на обходни пътища и не съм подготвен сега да говоря за нещо, което ще започне след около 4-5 месеца – една порядъчна ЗОП процедура продължава 4-5 месеца.
Водещ: Направихте преглед и на инженерни съоръжения.
Гроздан Караджов: Направихме инвентаризация на тези по републиканските пътища, на много важните и големи инженерни проекти, да ги наречем - мостове, тунели и други инженерни съоръжения. Като основният извод е, че  ние трябва да започнем да ги работим. За съжаление това, което стана ясно, след като обходихме цялата карта на България, е че за нито един от обектите няма готов технически проект, който може да бъде внесен за разрешение за строеж и неговият строеж да започне тук следващите месеци.
Водещ: Това означава ли, че служебното правителство е изпуснало ценно време да се подготвят такива проекти?
Гроздан Караджов: Мисля, че това е някаква традиция, която се предава през много правителства. Всеки министър да оставя празна масата от към завършени технически проекти, т.е. от готовност. Това означава предварителните  процедури да са приключили, ОВОС-ът да е приключил, отчуждения. Това означава всичко – и парцеларните планове, всичко да е така направено, че това, ако го започнете от нула днес за един средно голям инфраструктурен проект, ще ви отнеме 2 г., някой път до 3 г. Тези 2 г. трябва да се правят от предишния политически състав.
Водещ: И вие в момента нямате подготвени проекти, по които да работите?
Гроздан Караджов: Нямаме такива проекти. Всичките са в тази идейна фаза, за която ви казах. Още една година поне ще ни трябва за първите проекти да влязат в техническа фаза.
Водещ: Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев изброи проектите, които ще залегнат в проектобюджета и каза, че се планира довършване на АМ „Хемус“, разрешаване на казуса с отсечката Русе-Бяла, тя ще се превърне в скоростен път и каза, че ще се изградят 4 или 5 моста на Дунав. Можете ли отзад напред, от мостовете да тръгнем – кога ще се изградят, как го виждате във времето?
Гроздан Караджов: Днес направихме преглед на готовността, в която всичко това, което ви казвам е масата, на която аз съм седнал, днес се навършва точно 1 месец, т.е. това, което съм намерил преди 1 месец, днес му направихме пълната инвентаризация. По мостовете е работено много малко, т.е. има стари идейни фази на проектиране, но съвсем бегло. Като малко по-сериозна е подготвеността за втория мост на Русе. И четирите моста, които са залегнали в коалиционното споразумение, за съжаление реално ще започнат от фаза нула.
Водещ: Кои ще бъдат те?
Гроздан Караджов: Вторият мост на Русе, на Никопол, един на Силистра и при Оряхово. Това са четирите моста, за които е работено нещо някога. Като казвам някога, това бройте го от преди 2000 г. има нещо подготвено И за да стартираме изобщо някаква процедура, трябва да интензифицираме, т.е. трябва да отидем да започнем разговаряме интензивно с румънското правителство.
Водещ: Вторият мост до Русе ли ще започнете и той как ще бъде изграден?
Гроздан Караджов: Откъм мостове, да – това е първият проект, който ще може да започне. Той е началото на автомагистралата от Русе до Велико Търново. Тази автомагистрала, тя е разделена условно на три етапа, но реално са два големи и един много малък, който е обход по Бяла. И за щастие първата фаза ще започне от Русе надолу, т.е. една от най-опасните отсечки, отсечка убиец, като е известна.
Водещ: Кой ще я изгражда? Имаше преди години интерес да бъде с частни инвестиции изградена?
Гроздан Караджов: Той не се е реализирал, така че няма кой друг да я изгражда освен държавата. И естествено за това трябва да  има осигурено финансиране. Нужно е финансиране за завършване на  Русе-Велико Търново, за довършването на АМ „Струма“, а това е големият обект Кресненско дефиле, който е труден и скъп, независимо по кой от вариантите ще се работи,  и  останалият последен, пети етап на тунела под Шипка. Общият обем на тези три проекта, които ви казах, е някъде от около 3.3 милиарда лв, като сумата, която е осигурена по европейска програма е 1,1 милиарда. Т.е. една трета. Останалото трябва да дойде или от бюджета или да се привлекат други източници - било то търсене на директно финансиране от програми на ЕС, естествено за това ние ще трябва да подготвим цялата документация, трябва да се спретнем и с един екип да отидем до Брюксел, но преди това трябва да си напишем домашното.
Водещ: Господин Караджов, днес казахте, че АМ „Хемус“ няма как да бъде завършена до края на мандата ви, до 2024 г., най-вероятно това ще се случи не по-рано от 2027 г. Защо? И защо в сметките на дружеството, което я изгражда, има само 2 милиона лева?
Гроздан Караджов: 2026 г. е краят на мандата, искам да кажа, че първоначалният срок, който беше обявен от предишното правителство е 2024 г. Днес това, което направихме, е минавайки отсечка по отсечка на тази магистрала, като на нея не е спирало да се работи по време на служебното правителство и вие сте свидетели, независимо от трудностите и сложните формули на договори инхаус, не е спирало да се работи. Така че първите три отсечки, както са си планирани следващата година и половина ще бъдат пуснати. Проблемът започва от 4 участък до 9 включително, където доскоро нямаше и проект. 4 и 5 едва сега се издава проектна готовност. Оттам нататък има съгласуване и чак тогава 4 и 5 могат да получат разрешение за строеж. За всички останали изцяло нови трасета ще са нужни малки промени на трасетата.
Водещ: ЛОТ 7 попада в свлачищен район. Това не е ли било видяно по-рано?
Гроздан Караджов: Точно това беше моят въпрос днес. Попитах, добре, нали работим с проектанти, тези проектанти някакви отговорности носят ли, когато попаднем на свлачище, не е ли минато оттук? Казват – дупчим, правим каквото трябва, обаче ето, не е успяваме да намерим тези точки. Затова сега се изместват по няколко различни причини се измества почти цялото трасе на автомагистралата. Като казвам измества, не се измества драстично, а по няколко километра встрани мърда магистралата. Но пак да кажа, 2 г. е периодът за проектирането, за отчуждаването, за получаването на подробен устройствен план, накрая на отчуждаването, за екологична оценка, и едва тогава може да се проведе, ако стартирате, процедура по ЗОП, процедура и изпълнение на строително-монтажните работи. Така че сами разбирате, че никога не е било възможно да се направи до 2024 г., независимо дали правите инхаус или не правите инхаус.
Водещ: Добре, каква е вашата стратегия? Очевидно забавянето е голямо. Има пък отсечки, които изобщо не са започвали – 9 лот.
Гроздан Караджов: Да. И 8-ми не е започнат, и 7-ми не е започнат.
Водещ: Каква е вашата стратегия? Ще вкарате ли нови участници, които да строят?
Гроздан Караджов: Аз нито ще определям участници, нито ще ви вкарвам, нито ще ги изкарвам. Това трябва да е ясно. Ако е имало такива неща, няма да се занимавам с такива неща като да определям коя фирма да живее и коя да умре. Моята грижа е по какъвто й да е възможен начин да оправя тази инхаус процедура, за която има много сериозни съмнения, че е извън закона, да бъде оправена и онова строителство, което е направено в нарушение на закона, да не се налага да го разбиваме и да го рушим, защото това вече би било наистина една трагедия, едно разхищение на един национален обект.
Водещ: Може ли да се узаконят тези отсечки?
Гроздан Караджов: Както неведнъж казвам, смятам че единственият останал орган, който може да оздрави тази нездрава ситуация, това е Народното събрание. Дали със свое нормативно решение или със специфичен закон.
Водещ: Какъв е този закон? Това ще бъде прецедент – закон за една магистрала? Казвате не може да се завърши АМ „Хемус“, ако НС не приеме закон? Какво трябва да гласи този закон?
Гроздан Караджов: Да, може да го наречете законопроект за „Хемус“, но той ще бъде точно такъв.
Водещ: Какво трябва да гласи той?
Гроздан Караджов: Той трябва най-малкото да промени специално за този обект, трябва да се премахнат изискванията на закона, да се получили строително разрешение преди да сте излели бетона, което виждате и на вашата карта.
Водещ: Това не може ли да стане с промяна на ЗУТ например?
Гроздан Караджов: Не. Защото то вече се е случило, това незаконно строителство то не е констатирано все още от ДНСК, но ние не можем да отлагаме безкрайно това нещо във времето. Така че първо ще намерим решението, казусът е много труден юридически, така че няколко екипа юристи работят върху него. Все още не са ми сложили вариант, за който мога да ви кажа и всъщност е по-добре да спра да се упражнявам по тази юридическа тема.
Водещ: Да минем на АМ „Струма“ – друга спорна отсечка – отсечката при Кресненското дефиле. Тук ми гостуваше Борислав Сандов. Става ли актуален нов маршрут отново? Той беше отхвърлен от управлението на ГЕРБ, имаха и много сериозни аргументи?
Борислав Сандов: Всъщност знаете ли, управлението на ГЕБ прие един междинен вариант, който е по-скъп и в същия момент не решава проблема. В него едната посока на трасето остава в дефилето, което е проблем, а другата посока минава по склона. Сега, всеки би се замислил, би си казал няма ли да е по-скъпо, ако имаме така или иначе магистрала само с едната посока по склона и друга, която е долу в дефилето? Това със сигурност е по-скъпо и ощетяващо природата. Така че мисля, че там ще намерим това решение. Проектът се оскъпява с дълъг тунел.
Водещ: Господин Караджов, голяма бъркотия със „Струма“. Последно откъде ще мине, какво ще предложим? Ние сме извървяли донякъде пътя, тук чуваме съвсем нова версия да се качи горе по склона в двете посоки изцяло.
Гроздан Караджов: Тези варианти са обсъждани във времето, т.е. такъв вариант има и реално за нашите зрители да обясним – три варианта. Единият вариант е да се мине през тунел, т.е. изобщо не се засяга дефилето. Вторият вариант е да се мине по източния склон, т.е. от страната на Пирин и с двете трасета, т.е. с двете платна на магистралата. И третият вариант, и аз съм почти сигурен, че това е вариантът с ОВОС, е с положителен ОВОС, това е вариантът, в който едното платно минава долу по сегашния път през дефилето, долу до реката, а другото е на източните склонове. Този ОВОС е до края на годината валиден, така че той си е валиден и наистина е по-добре преди да говорим по телевизията за това кой е скъп и кой е евтин да седнем институциите и с институционален подход да се разберем и да излезем с ясно решение, така да се каже в момента този разговор още не е започнат.
Водещ: Спомням си, когато се коментираше отново по искане на Зелените този вариант да се качи горе по билото трасето, казаха че той е изключително скъп. Може ли да си позволим това?
Гроздан Караджов: Най-скъпият вариант е вариантът, в който се прокопава тунел, обяснимо защо. Защото огромни количества обеми скална маса трябва да се изведат. Но той далеч не е толкова щадящ за околната среда. Наложително е да се направят резервни пътища. Освен, че ще пробием магистралата, т.е. тук няма да засегнем природата, трябва да има обходни пътища, които да извеждат, ако стане авария да има откъде колите да се върнат долу на кресненския път. Освен това трябва да се правят вентилационни отвори. Освен това цялата тази скална маса в огромни обеми ще трябва да се извлече и да се закара някъде. Това някъде пак е някаква природа. Т.е. нито един от трите варианта не е безспорен от екологична гледна точка. Затова казвам – да седнем институциите, да се разберем, да видим кой е най-щадящият за природата. Защото аз тук искам да кажа – регионалният министър, или поне аз така се чувствам, аз не съм регионален министър на асфалта и на бетона. Напротив. И аз също искам да се запази природата максимално дълго време за нашите внуци, за нашите правнуци. А извън това трябва да решим и нуждата от път. Да, нека да го направим, като първо ние се разберем помежду си и тогава да застанем пред вас и да ви кажем този или другият вариант. Към днешна дата, аз го казвам, няма избран вариант. Това е единственото, което може да се каже по този въпрос.
Водещ: Господин министър, Консултативният съвет при президента излезе с позиция, че трябва да се довърши коридор № 8. Сега, има една жп отсечка, която не е довършена от българска страна. Моят въпрос към вас е следният – Албания предвижда автомагистрала по основното трасе на коридора. Македония планира изграждане на автомагистрала от границата с Албания до Куманово и експресен път с една активна лента в посоката между Куманово и Крива паланка и добавяне на трета лента до границата. Въпросът е ние какво ще правим? Българският участък е единственият, в който не е планувана автомагистрала, той свързва границата с Дупница, минава покрай Кюстендил? Може ли там да се изгради скоростен път или магистрала?
Гроздан Караджов: Да, може. Има такива планове, но те са останали, първо че те са много стари, мисля че повече от 10 г. не са поглеждани. И със съжаление трябва да кажа, че независимо от нашата позиция за интензифициране на дейностите по коридор № 8, от страна на Пътища, мостове, тунели, не е направено нищо. И това е реалността, която и днес констатирахме. Но старите планове могат да бъдат актуализирани бързо. Днес това беше възложено буквално пред очите на всички в България, защото тази среща се излъчваше в онлайн пространството, беше възложена до седмица-две да бъде актуализирани тези планове и да се възложи проектирането, което е първата стъпка.
Водещ: Може ли да се каже така – ще се строи скоростен път от Дупница до Гюешево?
Гроздан Караджов: Да, от Гюешево до Дупница и там ще се хване към Струма.
Водещ: Той също ще отнеме доста време вероятно – построяването на тази отсечка?
Гроздан Караджов: По памет ще ви кажа, че отново, тъй като доста се, от създаването на този проект, доста се е променила собствеността и като частна собственост, която се е възстановила, може да се окаже и над 20 г. този проект и ще имаме по-дълъг период, мисля че около 18 месеца планирахме за отчуждаване, проектиране и още около година за ОВОС. Това означава 2 г. и половина до старта на строежа.
Водещ: Как ще продължи програмата за саниране?
Гроздан Караджов: Програмата за саниране продължава. Онези, български граждани, които се записаха за предишната, но не стигнаха парите, ще минат при 100% компенсация, така че първата вълна на записали се сега ще мине при 100%, а за останалите 80%. Но и останалите 20% има компенсаторни механизми, чрез които ще бъдат също финансирани от държавата, а ще се удържат от намалените сметки. Това е една система на компенсиране, която е много популярна в Европа и ще приложим и тук в България.
Водещ: Метрото ще бъде ли признато за алтернативен транспорт?
Гроздан Караджов: Да, все по-трудно ще бъде да взимаме финасиране за метрото, защото за град като София се приема, че самият град и цената на билетчето трябва да е достатъчна, за да се реинвестират тези средства в развитието на мрежата. Но засега да.
Водещ: Благодаря много за това участие.

Запис на разговора с вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов може да бъде намерен на интернет страницата на телевизия Нова нюз.