Вицепремиерът Гроздан Караджов в интервю за предаването „Неделя 150“ на БНР: За първи път от 3 г. залагаме половин милион лева за премахване на незаконни постройки

Вицепремиерът Гроздан Караджов в интервю за предаването „Неделя 150“ на БНР: За първи път от 3 г. залагаме пол

06 февруари 2022 | 13:28

Водещ: Вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов – в „Неделя 150“, в първото голямо интервю за националното радио, на 55-я ден от пребиваването Ви на поста. Здравейте, г-н Караджов.

Гроздан Караджов: Здравейте на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Локализирахте ли вече кой е най-големият и най-неотложният проблем във вашето ведомство?

Гроздан Караджов: Проблемите са много, бих казал, че поне два пъти повече от дните, в които съм на тази позиция. И не мога да ги класирам. Има проблеми, свързани с качеството на питейната вода, с липсата й дори. Тях хората нареждат на най-високо ниво. В същото време, погледнато от калибъра или мащаба на най-голям проблем, най-голям проблем продължават да са тези инхаус, така наречени, договори, сключени за „Хемус“, за пътя Видин – Ботевград, и за едни 240 договора за свлачища.

Водещ: Като ги споменахте, не може да не сте забелязали вчерашната реплика, която Бойко Борисов направи към вас и към коалицията. „Дошли сме – каза той в Кирково, – да обясним на хората как управляващите осем месеца лъгаха за Автомагистрала „Хемус“, за инхаус процедурите и сега техните министри работят по абсолютно същия начин. Всяко тяхно действие е лъжа и измама“. Цитатът е на Бойко Борисов. Вярно ли е, че продължавате работата така, както е заложено от ГЕРБ? И с охота ли го правите или с… как да се изразя по-меко – принудени сте да го правите?

Гроздан Караджов: Първо да кажа, че това е словесна еквилибристика и е абсолютно непознаване на закона. Спорът не е дали изобщо в европейски директиви или в българския Закон за обществените поръчки има предвидена възможността да се сключват договори без провеждане на наказателна процедура. Такава възможност има и тя жаргон се нарича „инхаус“, т.е. вътрешна. Аз на своето си дъщерно дружество мога да му възложа нещо, ако съм публичен възложител, без да минавам през конкурсна процедура. Но едно много важно условие е, че дъщерното ми дружество трябва да може да свърши 80% от възлаганата работа или повече. В нашия случай говорим за сключени договори за 4 милиарда за Автомагистрала „Хемус“, за 1 милиард за пътя Ботевград – Видин, за половин милиард за свлачища. В тези всичките договори Агенция „Пътна инфраструктура “ (АПИ) възлага на дружество, което също е собственост на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), да направи магистрали, пътища, да оправи свлачища без това дружество „Автомагистрали “ ЕАД да има и най-малката възможност да го свърши само. Защо? Защото във всички тези договори Автомагистрали “ ЕАД е превъзложило на други изпълнители, други подизпълнители свои всичката работа да я свършат те, а те запазват една комисионна, която в някои договори варира от 8%, в други стига до 14%. Т.е. Законът за обществените поръчки в това му изискване да има състезателна процедура е бил заобиколен. Защо – аз мога само да гадая. Но след като той е заобиколен, юристите спорят само по един въпрос – дали той е унищожаем или е нищожен. И последиците за държавата са различни в единия и в другия случай. Това е вече тежка правна теория, едва ли ще са доволни вашите слушатели да слушат какви са последиците в единия и в другия случай.

Водещ: О не, ние няма да влизаме в тежката правна теория.Но трябва да кажем ясно: договорите са сключени от ГЕРБ и Вие в момента нямате абсолютно никакво право да не плащате по тях, когато дойде време за разплащане.

Гроздан Караджов: Точно така. Тези договори са такива, но докато съдът не ги прогласи, е точният термин, за нищожни или за унищожаеми, в двата случая ще има различни правни последици и различни, огромни рискове за държавата. В единия от случаите, когато са унищожаеми – огромни рискове. И аз затова подчертах – рискове, които достигат до 50% от горецитираните суми преди малко от мен, те не са за пренебрегване. Затова, след като се запознах със случая, след като изчетох четири различни правни становища, които са правени от предшествениците ми, след като възложих ново такова и след като се запознах с тях, помолих заместник-министъра ми, който направи обобщение и това обобщение беше ескалирано от мен в Министерски съвет, където на среща с премиера и с финансовия министър взехме решение едно финално обобщаващо правно становище на водеща или водещи правни кантори в София, вече възложено от Министерски съвет, да ни предупреди за рисковете за евентуални забавяния в строителството на Автомагистрала „Хемус“. Защото е много лесно да подпиша искането до съда – повярвайте ми, това ще отнеме минути и аз ще си изчистя ръцете, казано на жаргон. Но наистина може с години да се забави Автомагистрала „Хемус“ и пътят Ботевград – София, наистина може тотално да разочароваме хората, които ги очакват от десетилетия тези проекти. И не мога с лека ръка да подходя. Но както Вие точно казахте, докато не се прогласят от съда тези договори, ние сме задължени да си плащаме всичко, което е реално извършено и актувано. Иначе ще бъдем ние неизправната страна и ще платим още 15% неустойка, де говорим, че тези фирми ще имат правото и да си прекратят договорите, ако ние не си плащаме. Така че плащаме, защото ГЕРБ са ги подписали тези договори. Това е толкова просто и логично.

Водещ: Това много прилича на онази ситуация, в която бутнеш някой по стълбите и го питаш защо се търкаля.

Гроздан Караджов: Абсолютно точно. Аз затова не можах да повярвам с какъв младежки ентусиазъм ги обясняваха тези неща, като прилича на някаква пиратка, която ти хвърлят в краката, и ти се смеят, а тя само произвежда звук и дим, нищо повече. Разбирате ли, това е тяхна грешка, за която ние продължаваме да плащаме, техни грехове.

Водещ: Да, това обяснява и че в политиката, и в управлението на държавата не е необходимо на всеки четири години всеки, който сяда на поста, да открива топлата вода. Но в българския вариант винаги има желаещи да бъдат откриватели.

Гроздан Караджов: Да.

Водещ: Поискахте парламентът да вземе решението за това дали да се продължи строежът на Автомагистрала „Хемус“ по този договорен и вече доста тежък финансово план за българската хазна с инхаус поръчките. Или да сложим кръст на всичко и да започнем отново. Какво решение обаче вие бихте предложили на депутатите?

Гроздан Караджов: Ще изчакам този финален правен анализ, който Министерски съвет поръча. Там ще бъдат посочени възможни рискове. Само когато аз съм наясно и съм посъветван от водещи експерти, мога да предложа решение. Очевидното е едно: че всяко спиране ще доведе до забавяне. Въпросът е колко дълго ще е това забавяне. Очевидно е, че отиде ли се на съд, ще има съдебни дела и там могат да произведат различни видове плащания за държавата. Възможно е, казвам. Те трябва да бъдат оценени стойностно. Без тези данни аз към днешна дата не мога да се обърна към Народното събрание, да сложа своето решение и да кажа: уважаеми народни представители, Вие сте ме наели да свърша тази работа, аз честно и почтено Ви предлагам да направим този вариант. Но да, единият възможен вариант е Народното събрание да ги санира, да ги оздрави тези нездрави договори и да се продължи с тях. Другият вариант е да се сезира съдът и съдът в своето решение ще определи как се развързват тези отношения окончателно. Но естествено, ще се мине през три инстанции и нямам дори представа, не мога да кажа какъв ще е срокът за решението.

Водещ: Аз знам, че е много тежък този въпрос с времето. Още повече, че хората, които живеят в Северна България, вече са и загубили търпение, пък и надежда да имат магистрала, което да оживи икономиката и свързаността.

Гроздан Караджов: Абсолютно точно.

Водещ: Но колко време все пак смятате, че е разумно да бъде дадено на юристите и на Народното събрание да вземе своето решение за това как продължава строежът на автомагистралата?

Гроздан Караджов: Първо да кажа – докато се вземе това решение дори, докато текат съдебните дела, ние ще сме задължени от тези договори, макар и възможно нищожни или унищожаеми, да ги изпълняваме. Т.е. работата няма да престане. Аз това искам да уверя, че като строителен министър, аз…

Водещ: Да. Казвате в момента на ГЕРБ, че ще продължите да плащате, но те да не се хвалят с това.

Гроздан Караджов: Точно така. И тук няма нещо сензационно. Аз затова Ви казвам – това е някаква пиратка, която се хвърли в парламента, и всички изведнъж, понеже звучи атрактивно, като всяка такава фойерверка, тя звучи, изглежда атрактивно, но в нея няма никакво съдържание. Това са думи, хвърлени на халос. Договорите са сключени от тях, за нас е породено задължение. Независимо дали след три месеца някой друг министър ще сложат на моето място, и той ще е задължен да ги подписва. Иначе ще вкарат държавата в това да бъдем некоректен изпълнител по тези договори и ще се наложат неустойките, за които Ви казах. 15% върху 4 милиарда са страшно много пари.

Водещ: Да, дори не мога да смятам толкова.

Гроздан Караджов: 600 милиона.

Водещ: Вашето министерство е с най-големия бюджет за 2022 г. – 2,6 милиарда лева, ако не се лъжа, е план-сметката. Какво ще направите с тези пари? Само ремонти? Текущи и основни ремонти на пътната мрежа струват може би почти целия този бюджет.

Гроздан Караджов: Основно са ремонти на пътната мрежа, която е в ужасно състояние. И тази сутрин има поредните репортажи на кметове, които с основание протестират и търсят решение на проблеми с пътища, които над 20 години не са пипани. Така че разбирането в Министерски съвет, в самото правителство е, че ние трябва да започнем отремонтирането на републиканската пътна мрежа. Затова аз съм си поставил амбициозна задача – четири години по около 3000 километра да ремонтираме, за да може след тези четири години да се остави онази основна част от гръбнака на републиканската пътна мрежа, която иначе е 20 000 км, в състояние, годно хората да карат по тях безопасно. Защото тук въпросът е много над парите и много над процедурите. Това застрашава живота на хората. Недобрият асфалт, износеното асфалтово покритие води до ниско сцепление. Липсата на маркировка, което е масово явление в България – почти няма път, който да е с изрядна маркировка, било вертикална, било най-вече хоризонталната, липсва светлоотразитеност на тази маркировка. Нощно време е абсолютен ужас да се пътува, сякаш сте в пещера. Всички тези неща стигат до мен и аз нямаше как да не реагирам. Още първите седмици водих много, много тежки разговори с Министерството на финансите, но слава на Господа, министърът на финансите застана зад мен и ние получихме значително по-висок бюджет – Вие го казахте във въпроса си, 2,4 милиарда са средствата, които ще отидат директно в бюджета в пътища. Отделно има и средства, които идват по европейските програми за т.нар. ново строителство. Това са стартът на магистралата Русе – Велико Търново, т.е. имаме там обществена поръчка, която все още не е отворена, но стои така да се каже на…

Водещ: А знаете ли, че тази магистрала или там скоростен път, както се нарича. Русе – Велико Търново е нещо, което се обещава на хората от този край през всичките години на демокрацията. Няма избори, на които това да не е тема, по която политиците се упражняват и обещават и такъв път не съществува. Това е пътят убиец, особено Русе – Бяла, където сигурно е най-голямата концентрация на пътнотранспортни произшествия. Това е нещо като енигма, г-н Караджов. Ако изобщо някой построи някога този път, струва ми се, русенци и великотърновци ще го носят на ръце по цялото разстояние, ама не вярват, че ще стане.

Гроздан Караджов: Аз не бих искал никой да ме носи на ръце, нито да хвърлям празни обещания, защото най-важното е това, което казахте – в топ 3 е тази отсечка на отсечките-убиец. Кресненското дефиле е другата – и по него ще вземем мерки тази пролет, може би след месец и половина, когато времето позволява, така че да ограничим каквото и да е изпреварване в рамките на Кресненското дефиле, тъй като основният така да се каже фактор-убиец там е рисковото изпреварване. Но да се върна на Русе – Велико Търново. Въпрос на няколко месеца е да отпушим тази процедура и да започне реалното й строителство. Средства има заделени в бюджета за тази отсечка. Единственото, което ме спира, е т.нар. нулев километър. До този момент магистралата е движена като процедура, аз не мога да кажа, че се е намирала в ембрионална фаза, но да кажем в много ранна детска фаза.

Водещ: Движи се на ниво проектиране и документация ли?

Гроздан Караджов: Имаме само идеен проект, но той е в достатъчно детайлна фаза, за да… и е проведена обществена поръчка за инженеринг. Това не е малко, искам да подчертая, за да не си мисли някой, че всичко, което се е правело от предишните, аз го слагам със знак негативно. Напротив, там, където е свършена работа, както виждате, веднага казвам – добро е. За да довършим тази процедура обаче, трябва някой да забоде пръста на картата и да каже „Ето това е километър 0 на тази магистрала “. А километър 0 е бъдещият мост с Румъния – това е вторият мост на Русе. И тук е голямото ми учудване – че всъщност никой не е работил с румънската страна до този момент за това те ще съгласят ли да има там мост. В тази връзка, виждате, че още преди десетина дена проведохме среща с колегата ми транспортния министър, с вицепремиера, който при тях отговаря и за железницата, и за пътищата, и за мостовете, по тази тема и си стана ясно, че от години никой не е зачеквал тази тема с тях, че от 2019 г., откакто е подписан меморандумът между България и… Значи това е преди три години и половина е подписан този меморандум и както каза колегата ми, вицепремиерът каза: „Ами, нищо не е свършено от тогава. Ние се чудим кога ще се създаде тази работна група, която да започне да работи върху трите въпроса, които се намират в меморандума“.

Водещ: Как се забравя да се работи по един въпрос, но никога не се забравя да се обещава, когато има предизборна кампания.

Гроздан Караджов: Е затова аз не искам да Ви обещавам, защото първо, че не се явявам. Знаете, след като бях две години народен представител в 43-я парламент, предпочитам да работя това, в което съм силен, да върша реалната работа. Много-много не ме бива в обещанията. Затова Ви казвам – веднага щом видя кой е нулевият километър, бройте две седмици за техническа подготовка и ще сме избрали изпълнителя и до месеци ще започне техническото проектиране. Ето това мога да се ангажирам, това е съвсем работно.

Водещ: Кажете, моля, понеже сигурно нашите слушатели много се вълнуват от това какво ще произтече от разговора Ви с превозвачите за промени в тол системата, разширяване на обхвата на пътищата, които влизат в тол системата, и повишаването на тол таксите. Ще има ли отпор от страна на превозвачите, такъв, какъвто имаше в предишните години при старта на тол системата? Знаем, че точно заради техните обструкции много по-малко километри са в тол заплащане и почти няма ефект от тази иначе доста скъпа излезе на българския данъкоплатец система.

Гроздан Караджов: Така е. Пак да вмъкна едно изречение преди отговора ми по същество. На фона на същите системи със същите възможности, а тя е система с много добри възможности – мога да Ви уверя, аз вече бях на място и се запознах с нейните възможности. Тя струва три пъти по-евтино на база мрежата, която покрива, от всички останали такива системи в Европа. Така че по отношение на това – да, тя си е скъпа сама по себе си, но тя се изплаща. И тя се изплаща именно ако за всички пътища, които ние чрез бюджета ремонтираме, а Вие виждате – за следващата година 2,4 милиарда отиват в тази посока. Тези 2,4 милиарда ги плаща бюджетът, а съучастието на всички нас, плащайки винетки, и на тежкотоварните автомобили са само 450 милиона. Това са шест пъти по-малко средства от минимума, необходим, за да се поддържа. Т.е. бюджетът участва много солидно. Това е първият елемент, който аз изтъкнах пред превозвачите. Вторият елемент е, че във всички останали страни от Европейския съюз, включително и тези, които не са от Европейския съюз, наши съседки съотношението между това какво плащат гражданите за винетки спрямо съотношението на това какво плащат тежкотоварните превози е 2:1, обаче тежестта пада основно на тежкотоварния, защото той повече замърсява, той повече въздейства на самата пътна инфраструктура. Това е европейски принцип. У нас е точно обратното. Някъде близо 280 милиона плащат гражданите за леките си автомобили, с които пътуват по магистрали и първокласна, и второкласна, и третокласна пътна мрежа, а за тежкотоварните ставката за втори клас пътища е 0, т.е. плащат 0, а пък всички ние за лекотоварните автомобили плащаме винетка за втори клас пътища.

Водещ: С други думи, не подлежи вече на компромис. Ще се увеличат тол таксите за тежкия трафик и ще се разшири обхватът на пътната мрежа.

Гроздан Караджов: Обхватът, да.

Водещ: А ние с винетките? Ще има ли увеличение на цената на винетката за леките автомобили?

Гроздан Караджов: Не, не предвиждаме за винетката. Както казвам, винетката … и без това плащат двукратно повече, отколкото заплаща тежкотоварният трафик. Докато не се постигне този баланс тежестта да падне върху тежкотоварния трафик, ние не би следвало да предприемаме каквито и да е мерки спрямо винетката за повишаване.

Водещ: А откога ще влязат в сила промените? Защото вие ги предложихте като идеи на превозвачите, в някакъв диалогичен режим, но те…

Гроздан Караджов: Точно така, аз ги предложих като въпроси. Да, аз ги предложих дори като въпроси.

Водещ: Но те хич не са доволни.

Гроздан Караджов: Как да възстановим баланса? Как да възстановим справедливостта в това уравнение? Ето фактите, кажете ми вие. И им дадох срок три седмици да си помислят и самите те да предложат нещо от своя страна. Както дадох възможност те да кажат какви други проблеми срещат, свързани с МРРБ и изобщо с държавата в своето функциониране и които те искат да се оправят, за да бъде наистина справедлив диалогът. Те ги казаха, аз много внимателно съм ги записал. Основните се групират в три групи. Претенции в работата на тол управлението – разпоредил съм детайлна проверка, надявам се до няколко седмици да дойде докладът да направя и лично посещение, да видя как работи софтуерът, как работят всички приложения към него, спрямо които превозвачите имат претенции. Виждам една наистина варварска несправедливост в това, че с голямо закъснение хора, които поради грешка или поради невнимание нарушават било правилата за винетка, било правилата за тол, и след това получават десетки така наречени „компенсаторни такси“, а това са, да си го кажем честно, прикрити глоби. Те са необжалваеми и се натрупват хиляди левове. При мен в приемното ми време идват много хора, които точно това ми носят – 6 месеца по-късно една гражданка ми донесе да видя как са се натрупали 700-800 лева тя да плаща заради една сбъркана цифра вътре в номера й, просто невнимание. И ако е дошло това съобщение на другия ден, тя е щяла да си го коригира с нова винетка и да се размине само с 90 лева.

Водещ: Когато държавата трябва да ти вземе пари, много бързо действа, а когато трябва да ти върне, винаги е по-сложен вариант.

Гроздан Караджов: Да. Е сега сме се разбрали и аз съм възложил, вече се работи върху справедлив механизъм за тези компенсаторни такси както за превозвачите, така и за гражданите. Държавата дължи тази елементарна справедливост и това вече си е моята роля. Аз трябва тази задача тук до месец да я реша.

Водещ: Много важен въпрос. Понеже споменахте за вашата приемна, всяка събота вие се срещате с граждани, почти половин ден. Дори ги призовахте да ви изпращат информация за най-ужасяващите дупки по пътищата, така че да ги включите в плановете за текущ и основен ремонт. Има ли значение тази обратна връзка? Понеже никой друг от министрите – поне публично не знаем да работи така с хората.

Гроздан Караджов: За мен връзката с гражданите е най-ценното. Аз го правя не, защото имам някакво задължение за това, а защото от там всъщност научавам за най-тежките проблеми в системата. Там, където системата буквално ги тормози и създава излишни бариери за елементарни неща в живота им, като водата, примерно, достъпа до питейна вода, ето този проблем с винетките и други неща, които се оказаха много, много над моята глава. Т.е. при мен идват граждани, които дори сядайки, казват: ние знаем, че не е от това министерство проблемът, не е от вашата компетентност, но искаме да ви кажем за какво става въпрос. И това нещо аз мога да го нарека – нещо като местен феодализъм се е оформил в България през последните години, феодализъм, който е изключил, държавата се е самоизключила от функциите си от функциите си в малкия и средния и средния град. Там някакви групички от хора, които заедно ловуват, заедно обядват, заедно… местният елит всъщност решава всички въпроси – така, както може би някога БКП структурите решаваха всичко, и за ВиК, и за пътища, и за строежи. И по линия на строежите си личи как държавата преди години се е оттеглила от това да контролира четвърти, пети, шести клас строителни обекти и всъщност тези, които дават разрешения за строеж за тези сгради, а те хич не са малки – това са сгради до 15 метра височина, това е масовият случай на строителство, – ги разрешава един и същи. И после, ако искате да се оплаквате от нещо, пак ходите при него. И когато хората се обърнат към ДНСК, ДНСК казва: това не е от нашата компетентност, и пишат едни пожелателни писма на кметове и на главния архитект. Това нещо ще го внеса като част от спешния пакет мерки в Закона за устройство на територията, където да се върнат правомощията на ДНСК да поверява всички обекти, включително преместваемите, навсякъде в България. Защото хората казват: няма справедливост, няма държава. И аз ясно чувам какво ми казват – трябва да се направи реформа, която да върне държавата на място като независим контрольор, тъй като на място се оказва, че се развиват тези – аз ги наричам феодални отношения, където силните на деня буквално решават кой да живее и кой да не живее в споровете. Дори и заради една ограда, която е сложила неправилно.

Водещ: Дали ще Ви е по силите да разбиете този местен феодализъм, понеже той очевидно има способността да оцелява при всяка власт и при всякакви политически конфигурации?

Гроздан Караджов: Да, да, да, това… В областта на строителството, където са основните болки, с които ме занимават гражданите, и аз абсолютно им съчувствам, със сигурност ще го направим. Тази година за първи път съм добавил половин милион към бюджета на ДНСК за разрушаване на незаконни обекти. Това е много ясен знак към всички, които се канят да строят незаконно или да правят строежи без да са получили разрешение за строеж. Всичкото това вече си има пари за него. В последните четири години не е имало нито един лев за такова нещо.

Водещ: Половин милион, казвате, за разрушаване на незаконни постройки.

Гроздан Караджов: Ами да.

Водещ: Първата ли ще е онази прословута подпорна стена, която прилича на хотел, на Алепу?

Гроздан Караджов: Да, това е знак, че тя може и да е първата. Естествено, ще им дам шанс – това е сериозна строителна фирма в България, която го е допуснала това нарушение. Както се казва, законът предвижда те сами да си го премахнат в обема, в който се предпише. В момента сме дали от ДНСК и ето от този бюджет ще разплатим, ще мине от общия. Като стана министър и питах защо, как ще разрушим тази стена, и те казаха „Ами, ние нямаме пари да платим на екипа от УАСГ – Университета по строителство, архитектура и геодезия, да ни напишат конструктивно докъде да я разрушим“, защото част трябва да остане от нея и да я засипем. Т.е. трябва да има проектно решение и те нямат с какво да платят хонорарите на професорите за това. Вие представяте ли си докъде е доведена държавата? Та, сега има бюджет. Ще им платим и каквото трябва, ще се разруши.

Водещ: При това положение е ясно защо държавата беше толкова леснозаобиколим фактор. Последен въпрос – спокойно ли работите? Правите ли това, което смятате, че е нужно? Някой обажда ли Ви се по телефона, за да Ви казва как да го направите по друг начин, за да е политкоректно и изгодно коалиционно?

Гроздан Караджов: Не, досега никой не си е позволявал да ми се обажда по телефона с конкретни съвети дори за решение. Но аз много държа и се съветвам с юристи, експерти, икономисти, пътищари, както ги наричаме, по всеки конкретен въпрос, защото експертизата идва от тях, а политическите решения идват от мен или от Министерски съвет – зависи какъв е мащабът на въпроса. Единственото място, в което обаче наистина с много екипен дух се работи заедно, това е Министерски съвет. Там по-скоро намирам партньорство, отколкото някой да ме командва или да ми вменява решения. Това е много различен начин на работа на Министерски съвет от всичко, което сме виждали досега.

Водещ: Все пак Вие не сте от тези политици, които тепърва прохождат във властта. Знаете, че оптимизмът от началото невинаги се съхранява до края на един мандат, но аз Ви пожелавам да имате това време, за да разположите по-спокойно в четирите години на управлението своите планове. Още повече, че нито строителството на пътищата, нито строителството на сгради и големи инфраструктурни обекти, за които отговаряте, е работа, която може да се свърши от днес за вчера, както се казва. И Ви желая успех, издръжливост и мотивиран екип, за да не сте сам в трудното пътуване. Благодаря Ви за разговора.

 

Интервюто със заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов може да слушате в сайта на БНР чрез този линк.

mrrb