Вицепремиерът Гроздан Караджов в предаването на БНТ "Денят започва с Георги Любенов": Цялата магистрала "Хемус" може да стане до 2027 г.

Водещ: В студиото е Гроздан Караджов – министър на регионалното развитие и благоустройството . Здравейте, г-н министър, добре дошли в нашето предаване, в нашето студио.

Гроздан Караджов: Здравейте, добро утро на вас и на вашите зрители.

Водещ: Сега войната всъщност прави точно обратното – разрушава инфраструктурата, нали. За съжаление никакви инвестиции, никакви планове и никакво строителство не може да има по време на война. Слава Богу, далече сме от това ние. Но сигурно затова, г-н Караджов, опозицията оня ден ви пита, ГЕРБ: добре де, колко моста ще има на Дунав, колко тунела ще има постоянно? Т.е. каква инвестиция, каква инфраструктура в такова кризисно, военно, катастрофично време?

Гроздан Караджов: Войната в Украйна всъщност идва за съжаление точно в момента, в който започнахме да излизаме от кризата с Ковид, тя някак си затрупа ефекта на възобновяването, на възраждането на цялата ни индустрия, включително и на работата по инфраструктурата. Т.е. тя доналя инфлация във вече налятата инфлация в системата на икономиката. Как? Ковид спря, почти спря доставките на основни суровини, появиха се дефицити. Както и вашите гости казаха, това създаде много сериозна инфлация за миналата година. Точно се надявахме тази година, че ще се отървем от това зло, и войната в Украйна спря редица доставки на материали и суровини основно, а техните цени скочиха страшно много. Вие го виждате. Това в строителния сектор се отрази може би най-драматично. няма друг сектор, който да е ударен толкова силно от инфлацията, колкото строителният. Мога да кажа – над 40% цената на желязото, битумът, който използваме за асфалта – 60%, всички останали строителни материали, включително бетон, смеси и т.н., които се използват за строителството , са с над 20%. Можете да си представите, че ако 1 лев, който е бил инвестиран 2020-2021 г., е имал една тежест, сега той реално в строителството по мои изчисления, средно претеглено на това, което в инфраструктурата влагаме, най-вероятно е с 25% минимум е олекнал.

Водещ: Надолу, надолу.

Гроздан Караджов: Загубили сме го.

Водещ: И това какво означава сега? Тук това е най-важният въпрос, който слагате. 30% строителството блокирано ли е? Уж имахме бюджет на растежа, изведнъж вие сега казвате аргументи, които показват, че всичко е назад с 30%.

Гроздан Караджов: Единственият начин да спасим паритета на лева, е да продължим да инвестираме, и то значително повече в инфраструктура. Защото както и всеки български гражданин, който има спестени някакви пари, какво ги прави в момента – той търси някаква недвижима собственост, в която да ги сложи. Защо? Защото тази недвижима собственост ще ги пренесе в кризата без да наруши техния паритет, покупателен паритет. И затова се купуват апартаменти, затова се купуват парцели, затова се купува земя в страната. В момента този пазар е много нагоре, защото хората търсят начин да избягат от инфлацията. Държавата също разполага с милиарди за инфраструктура и трябва много по-бързо да ги инвестираме в инфраструктурата.

Водещ: И какво сега, в целите системи и сектори на държавно финансиране и въобще на функциониране на държавата трябва да се пренастрои заради Украйна, какво?

Гроздан Караджов: Това, което аз в моя сектор правя, е пренастройвам така да се каже основните насоки на финансиране. Съвсем скоро ще имаме среща с Националното сдружение на общините и смятам много бързо да бъдат възобновени онези проекти, които са били изкарани донякъде, например до средата, и са спрели. Тези проекти са изключително ценни в момента за държавата и решението, което обсъждаме на политическо ниво, е там да се насочат бързо средства, които самите общини по вече готовите проекти, по старите цени да могат да ги довършат, защото там няма вариант това нещо да се индексира. Това ще бъде спасителна глътка въздух и най-вече това ще спаси едни средства от тяхното естествено поевтиняване по време на инфлацията.

Водещ: Т.е. така го виждате – като продължаване на дейностите на неблокирани обекти.

Гроздан Караджов: Първо на вече започнати, точно така. Второ, по същия начин – бързо разплитане на всички големи инфраструктурни проекти, които са блокирани в т.нар. инхаус процедури. Това са Автомагистрала „Хемус“, това е скоростният път Ботевград – Видин, това са много свлачища, по които част от тях е започната, по част от тях не е започната работата. По всички тях трябва също така в не повече от месец срок оттук нататък да се внесе решение в Народното събрание, с което те по най-бързия начин да бъдат продължени, този път вече по узаконен начин. Защото всякакво намаляване на скоростта – пак казвам, те не са спирани и се работи по тях и в момента, но трябва час по-скоро да започнем всички тези левове, които имаме, всички тези пари, които имаме за инвестиции, да ги влагаме час по-скоро и по-бързо в инфраструктурни проекти, защото никога повече те няма да струват по-евтино като сега, т.е. все по-скъпи ще стават и все по-евтин става левът.

Водещ: Г-н министър, понеже споменахте „Хемус“ – какви обещания поемате? Опозицията обещава до ден днешен да казва „Ако бяхме ние, ако беше ГЕРБ, щеше да има 2024 г. магистрала до Варна“.

Гроздан Караджов: Ако бяха 2024 г. дори били в състояние да я начертаят, щях да им повярвам, но все още нямаме чертежи на 7-и, на 8-и, на 9-и участък от тази магистрала, все още ги няма. Даже и трасето се наложи да смени заради лошо проектиране. Така че първо да си я начертаят, след това да говорят за изпълнение. Мисля, че са си говорили само за чертежите. Сега извън шегата, излизаме от предизборните обещания – аз съм човек реалист, изобщо не съм по широките обещания. Смятам, че между предизборно говорене и прагматизъм има разлика. Автомагистрала „Хемус“ трябва да бъде разплетен този възел и най-вероятно, поне по лично мое виждане, което се надявам и Народното събрание да сподели, е, че 7-и, 8-и и 9-и лот, по които изобщо няма започната работа, а има само раздадени едни аванси – така или иначе ще се върви през проектиране, трябва най-вероятно да бъде преобявен отделен конкурс, да си се случат нещата, съгласно Закона за обществените поръчки, и нека да победи най-добрата оферта. За лотовете, по които вече се е работило и за които има окончателни чертежи – това са 1, 2, 3, 4, 5 и 6, а те са изключително важни, защото там става връзка и с главния път при Велико Търново, т.е. вече трафикът между Варна и София ще може да се осъществява в по-голямата си част от магистрала и ще останат някъде около 90 км, които да са между Велико Търново и образно казано Търговище, които ще се минават по стария първокласен път. Това за мен е бърз компромис, който може да се състои.

Водещ: Има ли година този компромис?

Гроздан Караджов: Аз вече съм я обявил, че това нещо може да стане до 2027 г., цялата магистрала, т.е. няма да има никакво забавяне спрямо първоначалните планове. Пак казвам, тези за 2024 г. ги слагаме в предизборната част, а пък реалните винаги са били за 2027 г.

Водещ: Сега за тези лотове, за които казахте – за 1-ви до 5-и, 6-и, продължават ли разплащанията по инхаус процедурите, които уж бяха голямото разкритие на ГЕРБ, че са голямата измама, голямата схема на авансово доплащане? Вие разплатихте някакви милиони там, немалко – колко милиона?

Гроздан Караджов: Първо, цялата тази работа с разплащанията, тя става на базата на работа, която е правена преди аз да стана министър. Също така трябва да се знае, че министърът не прави тези разплащания, нито подписва сертификатите, с които се е извършила работата. Просто е станало на 22 декември, мога спокойно да ви кажа, че е станало без аз да съм информиран. И други неща са станали без да бъда информиран около Коледа, заради което се разделихме с ръководството на Агенцията „Пътна инфраструктура“. При новото ръководство има доста по-стегната дисциплина за това как се разписват сметки на едро. И в момента не се правят такива разплащания. Докато пак казвам, около месец, надявам се средата на април да се занимае Народното събрание с този казус. Защо досега не е решен – защото „Хемус“, въобще инхаусите са едно минно поле. Предишните ръководства доста лекомислено са отишли на този вариант, който, пак казвам, той не е законен. Заобиколен е Законът за обществените поръчки. Без конкурс е възложена работа за 4 милиарда пари. Е как е възможно това?! В смисъл, с подбрани фирми, с цени, които не е ясно откъде са дошли, няма конкурс. Кой ще ме убеди, че това нещо е законно? Цялата тази схема прилича на едно минно поле. И сега, докато аз и колегите ми се опитваме много внимателно да се движим по него, така че да не се взриви заложена мина по него, отстрани седят и ми се надсмиват, както вие казвате – „Ама защо не строите сега Автомагистрала „Хемус“?“ Ама ако почнем пък да я строим – „Аха, защо строите по инхауса?“. Т.е. и в двата случая аз съм виновен, но предпочитам да не направя грешка, от която да претърпи щета националният интерес. Ето защо много внимателно изследваме рисковете. Възложили сме ги, Министерски съвет ги възложи на външна юридическа фирма, която да ни даде много ясен доклад. Веднага след като го имаме, буквално съм готов със собствения си доклад, с… той не е докрай готов, защото естествено трябва да го съобразя с мнението и на водещите юристи, и ще го внеса в Народното събрание, което да узакони или да не узакони, изобщо да прецени какво да правим с „Хемус“. „Хемус“ е национален интерес, не може да се подходи лекомислено.

Водещ: Г-н Караджов, като философия да ви попитам – как смятате, че е правилно и въобще защо през годините така и не беше въведено в крайна сметка в България публично-частното партньорство в строителството на магистрали , някои му викаха „концесии“? В началото Слави Трифонов даде тоя пример от Варна до Бургас за тази магистрала . Добре, не може ли чужд крупен инвеститор да дойде, да си построи сам, ако иска, магистрала от Варна до Бургас, и който иска да я ползва, да си плаща. Как е по-добре – да нямаме магистрала и да е безплатно, или да имаме магистрала и да си плащаме по нея? Как е по-добре, вие какво си избирате?

Гроздан Караджов: Първо, че ние и в момента си плащаме за ползването на магистрали . Всеки тежкотоварен автомобил плаща тол, а всички ние плащаме винетка, т.е. няма никакъв проблем…

Водещ: То и сметките на тола не излязоха май накрая. Нали уж щяха с тия огромни милиони да се ремонтират пътища, а се оказа, че едни фирми просто прибират комисионни сега.

Гроздан Караджов: Не е съвсем така, нека да кажем, че основно сметката в тола е била една, когато я е направила Световната банка, след това от протестите, които са произлезли сред превозвачите, правителството се е огънало и е сложило, че за цялата второкласна мрежа в България – тя е над 3200 км, изведнъж са сложили цена 0. Е като сложиш цена 0 на тон/километър, как ще искаш да имаш приходи? Т.е. изведнъж са свели целия приход от тол системата да е общо около 450 милиона за винетки и за тол такси . Е 450 милиона е повече от два пъти по-малко, отколкото е необходимо за поддръжката на цялата републиканска пътна мрежа. И това е видно дори от отчетите на АПИ. Т.е. като сложиш такава една генерална грешка в системата, нормално е да получиш още по-генерален грешен резултат. Това, което аз съм обявил, и са плановете ни е да си върнем реални цени в големия вече обхват, т.е. и за второкласната мрежа да се заплаща, защото тя пък в момента е предпочитана от тежкотоварните автомобили, без да е пригодена за толкова интензивен тежък трафик. А е предпочитана, защото нищо е се плаща, нали – това е ясно.

Водещ: Да. Като философия да ви питам, как е добре, концепцията – как да се строи въобще, как да имаме повече магистрали ?

Гроздан Караджов: По въпроса за публично-частното партньорство. И в момента, ако вие познавате някой частен такъв крупен, дето му казвате, инвеститор – да заповяда. Примерно Автомагистрала „Черно море“ е със завършен първи етап на идейно проектиране, т.е. вече е ясно трасето, ясно е къде е мостът и къде е тунелът. Върви екологичната процедура. Ако дойде частен инвеститор, веднага след екологичната процедура, като се завърши.

Водещ: Може да почва.

Гроздан Караджов: Може директно да почва да копае. Даже ще му предадем обхода, северния обход на Бургас готов, т.е. връзката му с Автомагистрала „Тракия“. Вероятно ще направим и връзката, там детелината с Автомагистрала „Хемус“ и всъщност той ще затвори ринга, магистралния ринг на България. Нека да заповяда. Концесията е винаги отворен инструмент. Тя се инициира с писмо от страна на инвеститора до Министерския съвет и от там започва процедурата. И няма никакъв проблем да има разбирателство между държавата и частния инвеститор, за определен брой години по тези рамки на тол системата, които ще има върху новата магистрала , всички преминавания на тон/километър да си остават при него за определен брой години, защото той е инвестирал в тази магистрала , след което той се оттегля и това нещо си остава. То винаги ще си бъде собственост на държавата всъщност.

Водещ: Вашият колега Сандов ни беше на гости, който едва ли не каза, че недостроеният участък от Кресненското дефиле от магистрала „Струма“ почва отначало едва ли не. Но кое му е от началото – екооценката ли, прословутият въпрос тунел ли да бъде заради природата, виадукт ли да бъде. Кое почва отначало на „Струма“?

Гроздан Караджов: Драма голяма е там. За да разберете защо, трябва да ви кажа докъде сме стигнали. Ние имаме веднъж издадена екооценка, имаме действащ ОВОС, по който можем да направим магистралата , имаме и избрани изпълнители, както за строителство , така и за надзор. И сега седим и си разговаряме с едни работни групи по т.нар. Бернска конвенция, която пък иначе има само препоръчителен характер, но хайде. Аз не съм онзи министър, който ще тръгне срещу екологията. Просто казвам, че ако екологията ни разреши утре, вдругиден можем да разпишем договорите, строителството да започне, не просто така да се каже да почнем сега идейни проекти или не знам си какво – може да започне. Всичко това е готово и от една година и нещо това нещо стои на трупчета, т.е. даже мисля, че още от 2019 г. са провеждани. Може да си представите от чисто икономическа гледна точка колко добре би било тези оферти да бъдат потвърдени, защото те са на старите цени. Те не само че са… има си излъчени победители, веднага да бъдат възложени и реално ние ще платим с новите левове по старите цени. Кой не би искал това? Но екологията си е екология. Това е истината за Кресна. Затова ви казвам, че драмата е голяма.

Водещ: Сега, понеже, г-н министър, казвате, че си стягате службите във вашето министерство, промени във ВиК холдинга според вестникарските спекулации били, защото са хора на ДПС и трябва да ги разчистите малко. Но така или иначе, вече е по-правилното ръководство – така ли? Вече ново ръководство.

Гроздан Караджов: Да. Първо, аз опростих структурата на ВиК холдинга, защото тя беше двустепенна. Това има редица изисквания на закона, по които много по-бавно се взимат решенията. Трябва ми по-гъвкав и по-бърз механизъм на взимане на решенията. Защо? Първо, защото на холдинга, той има едноличен собственик. Надзорният съвет се прилага, когато сме четири-пет собственика примерно в някоя банка и ние искаме да определяме кои да са управителите в Управителния съвет. Но в такава опростена ситуация, в която собственикът е един – държавата, и отсреща трябва да има един минимален. За съжаление законът казва – аз бих отишъл и на трима души, но законът казва петима души. Затова смених предишното ръководство. Трябва ми ръководство, което да може да отговори на завишената роля на холдинга, която предвиждам. Това означава цялата дейност по ръководство и така да се каже дори полагане на грижа за отделните ВиК в страната, вникване в техните проблеми и проекти, и изработването на механизмите за финансирането на тези проекти, както чрез европейските програми, така и чрез други източници, така и чрез бюджета. Т.е. връзката с министерството вече да се прави в холдинга, тъй като досега холдингът беше просто едно място, което допълва, т.е. нещо като малка такава банкова институция, която допълва средства към европейските програми.

Водещ: С много пари обаче. Хубаво го казахте банкова институция, защото ВиК холдингът има страшно много пари.

Гроздан Караджов: Да, в него са сложени при учредяването му 1 милиард лева и слава Богу, те са непокътнати, т.е. всичко си е там, където трябва.

Водещ: Поне парите, казвате, са си там. Всъщност и каква му е задачата – да отговаря за консолидацията на целия сектор, на ВиК пазара, за да няма неплатени, фалиращи ВиК дружества, да няма неплащане на ток и безводие.

Гроздан Караджов: В момента ролята на холдинга е животоспасяваща за почти всички ВиК дружества. Защо? Цената на водата не е пипана от години в мнозинството от всичките ВиК . Цената на тока е излетяла до небесата – това поражда огромен проблем за ВиК -та, да влязат в неплатежоспособност. Така ги заварих на 13 декември. До ден днешен ние даваме чрез холдинга заеми на тези дружества, с което те си покриват сметките и не изпадат в неплатежоспособност. Едновременно с това, заедно с цялото правителство реагирахме адекватно и добавихме липсващите средства по техните сметки, като ги дадохме като компенсация. С други думи, веднъж като небитови потребители ВиК дружествата имаха възможност да бъдат компенсирани по общия ред и втори път, като доставчици на вода – т.е. водата се счита, че е основно човешко право в Европейския съюз, признато от Европейската комисия за човешко право, и по тази линия ние ги компенсирахме на 100%. Какво спечелихме с това? Те всички излизат на печалба по този начин, с други думи техните бизнес планове се вързаха чудесно и могат да продължат да кандидатстват за европейски средства. Губещо дружество не може да кандидатства за европейски средства.

Водещ: Е тя го каза вашата предшественичка г-жа Комитова, каза го – „Там е цъкащата бомба, във водата цъка бомбата“, защото ще стане като… не знам дали, какво му казват, златото ли е, какво е. Ще си внасяме ли вода накрая, да не стане така, че да внасяме вода?

Гроздан Караджов: Това, с което съм се справил – ако ми позволите секунди за самореклама – е: успях да обезвредя цъкащия механизъм, часовникът е вече извън играта. В момента има спокойствие и ред във ВиК дружествата. Нито едно не е на загуба. Слава на Бога, че чудесни колеги в правителството, които ме подкрепиха на два пъти с постановление на Министерския съвет. Спасихме деня, както се казва.

Водещ: Да. На финала, понеже сте човек и с политически опит, г-н Караджов, две думи за коалицията. Няма го още 100-ият ден – не почнаха ли много напреженията в тази коалиция? Да не почвам да изреждам сега пак – смяната на военния министър, тук чета „Напрежение между БСП и Дунчев от промяната“. Едно ли е, две ли са?

Гроздан Караджов: На мен това ми е по-интересната политика. Смятам, че по-истинската политика е, когато има спорове и разногласия. В крайна сметка правителството взима решения извън тези партийни пристрастия. Защото когато едната от партиите реши чрез някое решение да задоволи интереса само на своя си електорат, другите реагират и виждате, че в момента се обират тези партийни пристрастия и останаха само тези прагматични решения.

Водещ: Т.е. всички, това е хубавото, казвате, на четворната коалиция – всеки дебне другия, всеки държи другия?

Гроздан Караджов: Ами, ползата е за народа, т.е. аз в момента като министър се чувствам изключително освободен да бъда министър на България, а не на партията, която ме е пратила. Защото каквото и някой да се опита да ми внушава, то среща отпор от различни страни и в крайна сметка остава единствено прагматичното решение. Т.е. ако аз нямах тази свобода, нямаше да ви говоря, че сме на път да разрешим проблема с текущия ремонт и поддръжката – една огромна лавина, която също ме беше затрупала в началото на декември. Предстои в този месец още да се внесат и в Министерски съвет, и в парламента за решаване на този въпрос. Следва април ви казах инхаусът. Имам огромното спокойствие, че ще бъда подкрепен, защото това са прагматични решения, от които България печели. И нямам никакво притеснение, че някой с някакви икономически интереси, проникнал през някакви партийни ръководства, ще ми сложи отгоре похлупак и ще каже „Не, трябва да вземеш обратно решени“. Така че има си добрите страни. Може би бяхме свикнали дълго време на едно по-авторитарно управление, което нямаше различия, нямаше спорове, всичко сякаш си вървеше добре, пък ето сега виждате за колко проблеми самият вие повдигате въпросите, с които се налагаше да се… Това се налагаше ежеседмично – да се спасяват неща, ама буквално като измъкване на хора от запалена сграда. И засега, пак казвам, слава Богу, досега проблем в МРРБ не е възникнал. Мисля, че все повече и повече ще се измъкваме. И сега предстои да видите и новото строителство , което също е в активна подготовка. То не можеше да почне преди да имаме бюджет. Слава Богу, вече и бюджет имаме.

Водещ: Да. Само кажете милиардите за строителство последно, така да завършим – колко са?

Гроздан Караджов: Милиардите – над 2,5 милиарда са общо бюджетът на министерството. От тях може би 2,2 милиарда ще отидат пряко в строителни дейности, но извън тях очакваме средствата по Плана за възстановяване и развитие, които вероятно още през лятото ще можем да разпределяме. Там са над 1,5 милиарда само за саниране на жилища и жилищни блокове на гражданите. Отделно над 300 милиона също са за енергийно спестяване и енергийни проекти на обществени сгради, такива, каквито в момента тук виждам на вашата видеостена, така че ключови сгради, паметници на културата ще бъдат приведени в значително по-висок енергиен клас. Им много, много други проекти. Т.е. най-вероятно говорим за удвоен бюджет, някъде около 5 милиарда, които координирано ще бъдат насочени през Министерството на регионалното развитие и благоустройството .

Водещ: Гроздан Караджов – министър на регионалното развитие и благоустройството , вицепремиер. Благодаря ви за този разговор.

Гроздан Караджов: Благодаря.

Запис на разговора може да бъде видян на интернет страницата на БНТ.