Зам.-миистър Николай Нанков пред в. "Строител": Стремим се да преодолеем териториалните дисбаланси в отделните региони
Зам.-миистър Николай Нанков пред в. "Строител": Стремим се да преодолеем териториалните дисбаланси в отделните
От Министерство на регионалното развитие и благоустройството
05 март 2012 | 15:27
Консултираме се с КСБ при формирането на конкретни политики
- Г-н Нанков, кои са основните приоритети в работата ви? Как виждате развитието на отделните региони на страната?
- За мен на първо място стои провеждането на политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), насочена към балансирано и устойчиво развитие на регионите в страната. Тя е свързана с преодоляване на териториални диспропорции както между отделните райони, така и вътре в самите тях.
Подобна политика е не само обвързана с конкретни институционални и финансови, но и със законодателни мерки. Същевременно сме длъжни да се съобразяваме със сега действащата нормативна уредба, най-вече Закона за регионалното развитие и Правилника за прилагането му. В момента произлизащите от тях задължения са изготвянето и приемането на основния, най-важния стратегически документ, който ще определи визията на страната в областта на регионалното развитие през следващите десет години. Това е Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г. Тя бе широко обсъдена на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика, който се проведе на 8 февруари тази година. Предстои съгласуването на документа с всички министерства. След това трябва да се приеме от Министерския съвет.
МРРБ участва активно и в разработването на Националната програма за развитие „България 2020“. Тя е в контекста на стратегията „Европа 2020“.
Един от основните приоритети в нея е постигането на интегрирано регионално развитие и използването на местния потенциал. Работим активно за намаляване на дисбалансите в развитието на отделните региони, наблюдавани в последните години. В момента едни територии се развиват за сметка на други. Затова и политиката ни по насочване на финансов ресурс към изостаналите териториални единици, но само към тези, които все още не са загубили своята жизнеспособност, съчетана с набор от институционални мерки, биха могли да преодолеят насложените дефицити в развитието.
Важен приоритет в работата на министерството е изпълнението на проекта „Енергийно обновяване на българските домове“ по схемата „Подкрепа за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради“ на Оперативна програма „Регионално развитие“. Подготовката на проектното предложение, изготвянето на методологията за изпълнение на проекта, включително всички необходими образци и документи, са направени и дирекция „Жилищна политика“ подаде проектното предложение в срок – на 31.01.2012 г., пред Управляващия орган на ОПРР. След одобрението на проектното предложение и избирането на проектен мениджър за всеки район на планиране и в гр. София ще стартира процесът по кандидатстване от страна на собствениците. Същевременно ще бъде проведена разяснителна кампания за необходимите стъпки и действия, които следва да се предприемат от собствениците.
След проведена обществена поръчка по реда на ЗОП е избран Фонд за жилищно обновяване, чиято основна задача е да предоставя заеми и/или гаранции по заеми на сдружения на собственици и/или на отделни собственици, които не могат да осигурят своя дял със собствени средства за реализирането на мерки за енергийна ефективност в одобрените сгради. Проектът е с продължителност 3 години и обхваща 36-те градски центъра.
- Как ще преодолеете регионалните диспропорции?
- Ще стимулираме използването на местния потенциал във всеки регион. Наред с това съществуват няколко общи приоритета за всички райони. Те са и европейски. Свързани са с постигането на енергийно ефективна икономика, приобщаващ растеж, намаляване на безработицата, ограничаване на негативните климатични явления и парниковите газове до 20% до 2020 г., повишаване използването на възобновяеми енергийни източници.
МРРБ ще се стреми към развитието на опорните градски центрове. Те ще имат своето притегателно въздействие върху прилежащите територии. В тях ще бъдат насочвани дейности както към подобряване на съществуващата базисна инфраструктура, така и към създаването на модерни системи за интегриран градски транспорт. Същевременно ще работим и за подобряване на екологичната инфраструктура, и за привличане на инвестиционен капитал в обособени индустриални зони.
Сега имаме нормативна база, която урежда развитието на регионите. Но тя все още не урежда отношенията в тази сфера по най-добрия начин. В момента вървим към промяна в Закона за регионалното развитие. Предстои възлагането на оценка на въздействието на сега действащия нормативен акт. Въз основа на направените изводи ще бъдат подготвени следващите промени. Стремим се да не работим на парче. Сегашният закон не решава кардиналните проблеми.
- В Народното събрание вече се разглеждат новите промени на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Каква е вашата позиция?
- Това е един дългоочакван Закон за изменение и допълнение на ЗУТ. Повече от две години се работи върху него. Не мога категорично да заявя, че това са всички необходими промени, но пък за сметка на това са най-належащите. Чрез тях ще постигнем по-добро регулиране на обществените отношения, които се уреждат в закона.
Най-общо промените са насочени в следните насоки. На първо място, те са свързани със стратегическото устройствено планиране. За първи път търсим връзката между стратегическото регионално планиране и устройственото. Това са процеси, които трябва да се разглеждат взаимосвързано, а не отделно един от друг. С приемането на ЗИД на ЗУТ и необходимите анализи ще знаем какви са плюсовете и минусите на всеки район и ще провеждаме адекватна регионална политика.
Предвидили сме регламентиране на понятието „концепция за пространствено развитие”, която трябва да даде ясна визия за стратегическото развитие на националната територия.
На второ място, промените в ЗУТ са свързани с плана за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация. Предвидено е облекчаване на процедурите от страна на държавата и местната власт. В този смисъл бих дал като пример преминаването от лицензионен към регистрационен режим за упражняване на дейностите на консултантите за извършване на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и за упражняване на строителен надзор. Това е навременна промяна, продиктувана от изискванията на ресорна европейска директива.
Същевременно се предлага завишаване на санкциите при нарушения на закона както за участници в инвестиционния процес, така и за административните органи. Доста ясно са прецизирани правата и задълженията на всички участници. Регламентирани са отговорностите и на възложителя на конкретния строителен обект, и на строителя, и на консултанта.
Друго съществено изменение е свързано с ограничаване на застрояването в неурбанизирани територии на населените места, за които няма приети общи устройствени планове, но така че да не се ограничава напълно инвестиционната дейност. Една от целите на тази промяна е мотивирането на общините да си изработят общи устройствени планове, като основни документи, определящи планираното, а не хаотично пространствено развитие на съответните територии.
- Измененията в ЗУТ уреждат и статута на паркоместата. Разкажете ни с няколко думи каква точно промяна визирате…
- За първи път с проекта на ЗИД на ЗУТ предлагаме нормативно да се регламентира правният статут на паркоместата. С промяната отговаряме на една отдавна наболяла обществена потребност.
В Допълнителните разпоредби в § 5 се предлага легално определение за паркомясто като недвижима вещ по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността, когато то представлява реална, обособена част от строеж, или ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство.
В чл. 38 и чл. 43 се установява правната допустимост за изграждането на паркоместата като алтернатива на гаражите. В чл. 200 сме предложили да се създаде ал. 3, която да уреди обществените отношения, свързани с извършването на правни сделки с гаражи и паркоместа.
Уреждането на статута на паркоместата, обвързано с предложените в чл. 38 нови ал. 9 и 10, с които се забранява промяната на предназначението на подземни и надземни паркинги и гаражи в съществуващи сгради, цели да не се създават предпоставки за влошаване и затрудняване на организацията на паркирането и движението в населените места, особено в големите градове.
Несъмнено дискусията относно статута на паркоместата ще продължи и в Народното събрание, където ще бъдат обсъдени и предложенията на Нотариалната камара на Република България и Камарата на строителите, които бяха анонсирани на общественото обсъждане на законопроекта, което се проведе на 23.02.2012 г. в Народното събрание.
- А финансиране на общините за изготвянето им?
- Общите устройствени планове са задължение и ангажимент на местните власти. Към днешна дата МРРБ финансира изработването на някои от общите устройствени планове на общините. Все пак днес говорим за децентрализация, за конкретни права и отговорности, съответно и дейности, които трябва да извършват самостоятелно представителите на местната власт. Изработването на общите устройствени планове е от компетенциите на общините с нашата методическа подкрепа, ако се налага.
Една от другите промени в ЗУТ, която е изключително належаща, е породена от дуализма в задълженията между органите на Дирекцията за национален строителен контрол и местната власт, тъй като при сега действащото законодателство се размива отговорността. Практиката доказва, че колективната отговорност често преминава в колективна безотговорност.
В сега действащата нормативна уредба от първа до шеста категория всички обекти се контролират както от ДНСК, така и от общинските администрации. В много случаи институциите си прехвърлят отговорността. Това е практика с нездрав характер и в някои случаи с отрицателни резултати. С промените функцията на всяка институция ще бъде детайлно разписана в ЗУТ. За обектите от първа до трета категория включително трябва да отговарят служителите на ДНСК. А масовите и с по-ниска технологична сложност обекти ще бъдат под шапката на общините, т. е. за такива от четвърта до шеста категория.
Съществуваше въпросът дали това ще увеличи разходите на местните власти, но отговорът е категорично не. Още повече че и към сегашния момент те имат това задължение. По-скоро ние предлагаме те да нямат ангажимент към контрола на обектите от първа до трета категория. Същевременно остава функцията на ДНСК да контролира общините как те следят за законосъобразното протичане на инвестиционния процес на обекти от тяхната компетентност.
- В мотивите на ЗИД на ЗУТ е записано, че се прецизират отделни разпоредби, свързани с възможността за оспорване на административни актове по прилагане на закона. Какво точно се променя?
- Да, предвиждаме конкретни текстове в тази насока. Наред с това целим да има и по-голяма ефективност при самото административно производство. Увеличаваме срока от седем- на четиринадесетдневен за извършване на служебна проверка.
За актове, които касаят жалби или протести, е уреден законовият начин за тяхното придвижване по съдебен и административен ред.
По промените в ЗУТ можем да говорим с часове. Пак подчертавам, че това са най-належащите изменения. Все пак прецизираме нормативен акт, уреждащ сложни и динамични отношения между широк кръг заинтересовани страни.
- А тези, които още трябва да се направят?
- Възложихме оценка на регулационните режими. Тя беше готова в края на миналата година. Основният извод е, че в България е налице един от най-тежките като администриране инвестиционни процеси. Няма да конкретизирам. Целта на Министерския съвет и по-конкретно на МРРБ е процедурата да бъде облекчена, за да не изпитват бизнесът и гражданите излишна административна регулация в строителния процес.
ЗУТ е вторият, доколкото си спомням, най-променян закон. Това са трудни за балансиране предложения, минали през широк обществен дебат. Всичките изменения бяха обсъждани на Консултативен съвет с браншовите камари.
След като бъдат приети внесените вече в Народното събрание промени или поне част от тях, сме готови да започнем още по-широка дискусия. Ние сме отворени към всички браншови организации и местната власт за предложения за изменения. Но нека все пак да видим какви точно промени ще приеме законодателят.
- Предвиждате ли промени в структурата на ДНСК, за да повишите ефективността й?
- Може би изразявам субективно становище, но ДНСК е една от стабилните и ефективно работещи институции у нас. Като всеки контролен орган Дирекцията се възприема като репресивен такъв. Понякога образът й е доста негативен в очите на хората, но си върши изключително качествено работата, безкомпромисно, не отчитайки субективни фактори.
ДНСК се реформира във връзка със Закона за администрацията и с новия класификатор на длъжностите на държавната администрация. Процесът стартира през 2010 г. и приключи в края на 2011 г. Структурата като щат и персонал беше оптимизирана. Регионалните дирекции бяха преобразувани от 28 в 6. Броят на дирекциите в централното управление на ДНСК е намален от 5 на 3 и са реализирани 10% съкращения на служителите, като понастоящем броят им е 419 за цялата страна.
Факт е обаче, че дейността на ДНСК е екстензивна. Тя е структура, която зависи изключително много от човешкия фактор. Дублирането на функциите на ДНСК и местната власт обаче мотивира значителните съкращения на щата през последните години. Но пак казвам, че с добър ръководен екип тя върши повече от безкомпромисно работата си.
- Под вашата шапка е и кадастърът на страната. Как виждате развитието на този сектор у нас?
- Очаквах да ми зададете този въпрос. През 2001 г. започна програма за развитие на кадастъра и имотния регистър със срок до 2015 г. Финансирането й стартира със средства от Световната банка и държавния бюджет, като към момента за разработването й е вложен значителен ресурс -
над 75 млн. лв.
Понастоящем с кадастрална карта са покрити 18% от територията на страната, или почти 2 млн. ха. Кадастърът е обхванал всичките 27 областни града, с изключение на гр. София, за който са включени 16 от всички 24 района, 95 общински центъра и други 507 населени места и територии с развит пазар на имотите и инвестициии.
Важна цел и приоритет в дейността на Агенцията по геодезия, картография и кадастър са постепенното покритие на територията на Р България с кадастрална карта и кадастрални регистри. Не трябва да забравяме, че това е скъп процес. Над 75 млн. лв. са вложени досега. Все още се разплащат договори от 2008 и 2009 г. на стойност около 2 млн. лв.
Приоритетна задача е и създаването на специализираните карти и регистри на Черноморското крайбрежие във връзка със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, тъй като концесионирането на плажовете и цялостното развитие на Черноморието са приоритети в работата на МРРБ. За 2012 г. сме осигурили финансиране на тази дейност.
Същевременно създаването на кадастрална карта на останалите осем района на София също е приоритет. Няма как да говорим за ефективност и за бързина на имотни сделки или електронно правителство, ако нямаме адекватна кадастрална основа.
- В Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) има член, според който 75% от приходите от кадастралните документи отиват за Агенцията, но към днешна дата това не се случва. Какво ще направите, за да се спази законът?
- Съгласно ЗКИР това е така. Но водещ по принцип, когато говорим за бюджет на държавна институция, е Законът за държавния бюджет. Въпреки това средства за създаването на нова кадастрална карта, макар и недостатъчни, се осигуряват.
След като стана дума за ЗКИР, ще си позволя да отбележа, че след широко обществено обсъждане и междуведомствен дебат бе внесен в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Измененията са по-скоро в частта за кадастъра. С промените са разписани конкретни процедури за облекчаване и прецизиране дейностите по създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастрален регистър. Конкретен пример за това е обособяването като самостоятелен обект на съоръжения на техническата инфраструктура, като подлези или надлези. Ще се отразяват зоните за ограничения, т. е. различните сервитути. Това ще даде по-голяма точност на кадастралните карти. Следвайки политиката на правителството за облекчаване на административната и финансовата тежест за бизнеса и гражданите, скиците, схемите, удостоверенията и другите документи, издавани от АГКК, ще бъдат изготвени от всяка нейна регионална служба, независимо къде се намира имотът. Наред с това извадки на скици и схеми, които ще бъдат получавани от нотариусите, предвиждаме да имат характер на официален документ. Това също спестява разходи и време. В тази насока е предложението да бъдат предоставяни безвъзмездно данни от кадастъра на други ведомства и общини при изпълнение на техните задължения и правомощия.
- В заключение, разкажете как работите с Камарата на строителите в България.
- КСБ е една от най-сериозните и работещи браншови структури в страната. В дух на колегиалност и партньорство се консултираме с тях, когато формираме някои конкретни политики. Те са наш основен партньор и затова поддържаме активен диалог с тях.
- Г-н Нанков, кои са основните приоритети в работата ви? Как виждате развитието на отделните региони на страната?
- За мен на първо място стои провеждането на политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), насочена към балансирано и устойчиво развитие на регионите в страната. Тя е свързана с преодоляване на териториални диспропорции както между отделните райони, така и вътре в самите тях.
Подобна политика е не само обвързана с конкретни институционални и финансови, но и със законодателни мерки. Същевременно сме длъжни да се съобразяваме със сега действащата нормативна уредба, най-вече Закона за регионалното развитие и Правилника за прилагането му. В момента произлизащите от тях задължения са изготвянето и приемането на основния, най-важния стратегически документ, който ще определи визията на страната в областта на регионалното развитие през следващите десет години. Това е Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г. Тя бе широко обсъдена на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика, който се проведе на 8 февруари тази година. Предстои съгласуването на документа с всички министерства. След това трябва да се приеме от Министерския съвет.
МРРБ участва активно и в разработването на Националната програма за развитие „България 2020“. Тя е в контекста на стратегията „Европа 2020“.
Един от основните приоритети в нея е постигането на интегрирано регионално развитие и използването на местния потенциал. Работим активно за намаляване на дисбалансите в развитието на отделните региони, наблюдавани в последните години. В момента едни територии се развиват за сметка на други. Затова и политиката ни по насочване на финансов ресурс към изостаналите териториални единици, но само към тези, които все още не са загубили своята жизнеспособност, съчетана с набор от институционални мерки, биха могли да преодолеят насложените дефицити в развитието.
Важен приоритет в работата на министерството е изпълнението на проекта „Енергийно обновяване на българските домове“ по схемата „Подкрепа за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради“ на Оперативна програма „Регионално развитие“. Подготовката на проектното предложение, изготвянето на методологията за изпълнение на проекта, включително всички необходими образци и документи, са направени и дирекция „Жилищна политика“ подаде проектното предложение в срок – на 31.01.2012 г., пред Управляващия орган на ОПРР. След одобрението на проектното предложение и избирането на проектен мениджър за всеки район на планиране и в гр. София ще стартира процесът по кандидатстване от страна на собствениците. Същевременно ще бъде проведена разяснителна кампания за необходимите стъпки и действия, които следва да се предприемат от собствениците.
След проведена обществена поръчка по реда на ЗОП е избран Фонд за жилищно обновяване, чиято основна задача е да предоставя заеми и/или гаранции по заеми на сдружения на собственици и/или на отделни собственици, които не могат да осигурят своя дял със собствени средства за реализирането на мерки за енергийна ефективност в одобрените сгради. Проектът е с продължителност 3 години и обхваща 36-те градски центъра.
- Как ще преодолеете регионалните диспропорции?
- Ще стимулираме използването на местния потенциал във всеки регион. Наред с това съществуват няколко общи приоритета за всички райони. Те са и европейски. Свързани са с постигането на енергийно ефективна икономика, приобщаващ растеж, намаляване на безработицата, ограничаване на негативните климатични явления и парниковите газове до 20% до 2020 г., повишаване използването на възобновяеми енергийни източници.
МРРБ ще се стреми към развитието на опорните градски центрове. Те ще имат своето притегателно въздействие върху прилежащите територии. В тях ще бъдат насочвани дейности както към подобряване на съществуващата базисна инфраструктура, така и към създаването на модерни системи за интегриран градски транспорт. Същевременно ще работим и за подобряване на екологичната инфраструктура, и за привличане на инвестиционен капитал в обособени индустриални зони.
Сега имаме нормативна база, която урежда развитието на регионите. Но тя все още не урежда отношенията в тази сфера по най-добрия начин. В момента вървим към промяна в Закона за регионалното развитие. Предстои възлагането на оценка на въздействието на сега действащия нормативен акт. Въз основа на направените изводи ще бъдат подготвени следващите промени. Стремим се да не работим на парче. Сегашният закон не решава кардиналните проблеми.
- В Народното събрание вече се разглеждат новите промени на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Каква е вашата позиция?
- Това е един дългоочакван Закон за изменение и допълнение на ЗУТ. Повече от две години се работи върху него. Не мога категорично да заявя, че това са всички необходими промени, но пък за сметка на това са най-належащите. Чрез тях ще постигнем по-добро регулиране на обществените отношения, които се уреждат в закона.
Най-общо промените са насочени в следните насоки. На първо място, те са свързани със стратегическото устройствено планиране. За първи път търсим връзката между стратегическото регионално планиране и устройственото. Това са процеси, които трябва да се разглеждат взаимосвързано, а не отделно един от друг. С приемането на ЗИД на ЗУТ и необходимите анализи ще знаем какви са плюсовете и минусите на всеки район и ще провеждаме адекватна регионална политика.
Предвидили сме регламентиране на понятието „концепция за пространствено развитие”, която трябва да даде ясна визия за стратегическото развитие на националната територия.
На второ място, промените в ЗУТ са свързани с плана за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация. Предвидено е облекчаване на процедурите от страна на държавата и местната власт. В този смисъл бих дал като пример преминаването от лицензионен към регистрационен режим за упражняване на дейностите на консултантите за извършване на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и за упражняване на строителен надзор. Това е навременна промяна, продиктувана от изискванията на ресорна европейска директива.
Същевременно се предлага завишаване на санкциите при нарушения на закона както за участници в инвестиционния процес, така и за административните органи. Доста ясно са прецизирани правата и задълженията на всички участници. Регламентирани са отговорностите и на възложителя на конкретния строителен обект, и на строителя, и на консултанта.
Друго съществено изменение е свързано с ограничаване на застрояването в неурбанизирани територии на населените места, за които няма приети общи устройствени планове, но така че да не се ограничава напълно инвестиционната дейност. Една от целите на тази промяна е мотивирането на общините да си изработят общи устройствени планове, като основни документи, определящи планираното, а не хаотично пространствено развитие на съответните територии.
- Измененията в ЗУТ уреждат и статута на паркоместата. Разкажете ни с няколко думи каква точно промяна визирате…
- За първи път с проекта на ЗИД на ЗУТ предлагаме нормативно да се регламентира правният статут на паркоместата. С промяната отговаряме на една отдавна наболяла обществена потребност.
В Допълнителните разпоредби в § 5 се предлага легално определение за паркомясто като недвижима вещ по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността, когато то представлява реална, обособена част от строеж, или ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство.
В чл. 38 и чл. 43 се установява правната допустимост за изграждането на паркоместата като алтернатива на гаражите. В чл. 200 сме предложили да се създаде ал. 3, която да уреди обществените отношения, свързани с извършването на правни сделки с гаражи и паркоместа.
Уреждането на статута на паркоместата, обвързано с предложените в чл. 38 нови ал. 9 и 10, с които се забранява промяната на предназначението на подземни и надземни паркинги и гаражи в съществуващи сгради, цели да не се създават предпоставки за влошаване и затрудняване на организацията на паркирането и движението в населените места, особено в големите градове.
Несъмнено дискусията относно статута на паркоместата ще продължи и в Народното събрание, където ще бъдат обсъдени и предложенията на Нотариалната камара на Република България и Камарата на строителите, които бяха анонсирани на общественото обсъждане на законопроекта, което се проведе на 23.02.2012 г. в Народното събрание.
- А финансиране на общините за изготвянето им?
- Общите устройствени планове са задължение и ангажимент на местните власти. Към днешна дата МРРБ финансира изработването на някои от общите устройствени планове на общините. Все пак днес говорим за децентрализация, за конкретни права и отговорности, съответно и дейности, които трябва да извършват самостоятелно представителите на местната власт. Изработването на общите устройствени планове е от компетенциите на общините с нашата методическа подкрепа, ако се налага.
Една от другите промени в ЗУТ, която е изключително належаща, е породена от дуализма в задълженията между органите на Дирекцията за национален строителен контрол и местната власт, тъй като при сега действащото законодателство се размива отговорността. Практиката доказва, че колективната отговорност често преминава в колективна безотговорност.
В сега действащата нормативна уредба от първа до шеста категория всички обекти се контролират както от ДНСК, така и от общинските администрации. В много случаи институциите си прехвърлят отговорността. Това е практика с нездрав характер и в някои случаи с отрицателни резултати. С промените функцията на всяка институция ще бъде детайлно разписана в ЗУТ. За обектите от първа до трета категория включително трябва да отговарят служителите на ДНСК. А масовите и с по-ниска технологична сложност обекти ще бъдат под шапката на общините, т. е. за такива от четвърта до шеста категория.
Съществуваше въпросът дали това ще увеличи разходите на местните власти, но отговорът е категорично не. Още повече че и към сегашния момент те имат това задължение. По-скоро ние предлагаме те да нямат ангажимент към контрола на обектите от първа до трета категория. Същевременно остава функцията на ДНСК да контролира общините как те следят за законосъобразното протичане на инвестиционния процес на обекти от тяхната компетентност.
- В мотивите на ЗИД на ЗУТ е записано, че се прецизират отделни разпоредби, свързани с възможността за оспорване на административни актове по прилагане на закона. Какво точно се променя?
- Да, предвиждаме конкретни текстове в тази насока. Наред с това целим да има и по-голяма ефективност при самото административно производство. Увеличаваме срока от седем- на четиринадесетдневен за извършване на служебна проверка.
За актове, които касаят жалби или протести, е уреден законовият начин за тяхното придвижване по съдебен и административен ред.
По промените в ЗУТ можем да говорим с часове. Пак подчертавам, че това са най-належащите изменения. Все пак прецизираме нормативен акт, уреждащ сложни и динамични отношения между широк кръг заинтересовани страни.
- А тези, които още трябва да се направят?
- Възложихме оценка на регулационните режими. Тя беше готова в края на миналата година. Основният извод е, че в България е налице един от най-тежките като администриране инвестиционни процеси. Няма да конкретизирам. Целта на Министерския съвет и по-конкретно на МРРБ е процедурата да бъде облекчена, за да не изпитват бизнесът и гражданите излишна административна регулация в строителния процес.
ЗУТ е вторият, доколкото си спомням, най-променян закон. Това са трудни за балансиране предложения, минали през широк обществен дебат. Всичките изменения бяха обсъждани на Консултативен съвет с браншовите камари.
След като бъдат приети внесените вече в Народното събрание промени или поне част от тях, сме готови да започнем още по-широка дискусия. Ние сме отворени към всички браншови организации и местната власт за предложения за изменения. Но нека все пак да видим какви точно промени ще приеме законодателят.
- Предвиждате ли промени в структурата на ДНСК, за да повишите ефективността й?
- Може би изразявам субективно становище, но ДНСК е една от стабилните и ефективно работещи институции у нас. Като всеки контролен орган Дирекцията се възприема като репресивен такъв. Понякога образът й е доста негативен в очите на хората, но си върши изключително качествено работата, безкомпромисно, не отчитайки субективни фактори.
ДНСК се реформира във връзка със Закона за администрацията и с новия класификатор на длъжностите на държавната администрация. Процесът стартира през 2010 г. и приключи в края на 2011 г. Структурата като щат и персонал беше оптимизирана. Регионалните дирекции бяха преобразувани от 28 в 6. Броят на дирекциите в централното управление на ДНСК е намален от 5 на 3 и са реализирани 10% съкращения на служителите, като понастоящем броят им е 419 за цялата страна.
Факт е обаче, че дейността на ДНСК е екстензивна. Тя е структура, която зависи изключително много от човешкия фактор. Дублирането на функциите на ДНСК и местната власт обаче мотивира значителните съкращения на щата през последните години. Но пак казвам, че с добър ръководен екип тя върши повече от безкомпромисно работата си.
- Под вашата шапка е и кадастърът на страната. Как виждате развитието на този сектор у нас?
- Очаквах да ми зададете този въпрос. През 2001 г. започна програма за развитие на кадастъра и имотния регистър със срок до 2015 г. Финансирането й стартира със средства от Световната банка и държавния бюджет, като към момента за разработването й е вложен значителен ресурс -
над 75 млн. лв.
Понастоящем с кадастрална карта са покрити 18% от територията на страната, или почти 2 млн. ха. Кадастърът е обхванал всичките 27 областни града, с изключение на гр. София, за който са включени 16 от всички 24 района, 95 общински центъра и други 507 населени места и територии с развит пазар на имотите и инвестициии.
Важна цел и приоритет в дейността на Агенцията по геодезия, картография и кадастър са постепенното покритие на територията на Р България с кадастрална карта и кадастрални регистри. Не трябва да забравяме, че това е скъп процес. Над 75 млн. лв. са вложени досега. Все още се разплащат договори от 2008 и 2009 г. на стойност около 2 млн. лв.
Приоритетна задача е и създаването на специализираните карти и регистри на Черноморското крайбрежие във връзка със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, тъй като концесионирането на плажовете и цялостното развитие на Черноморието са приоритети в работата на МРРБ. За 2012 г. сме осигурили финансиране на тази дейност.
Същевременно създаването на кадастрална карта на останалите осем района на София също е приоритет. Няма как да говорим за ефективност и за бързина на имотни сделки или електронно правителство, ако нямаме адекватна кадастрална основа.
- В Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) има член, според който 75% от приходите от кадастралните документи отиват за Агенцията, но към днешна дата това не се случва. Какво ще направите, за да се спази законът?
- Съгласно ЗКИР това е така. Но водещ по принцип, когато говорим за бюджет на държавна институция, е Законът за държавния бюджет. Въпреки това средства за създаването на нова кадастрална карта, макар и недостатъчни, се осигуряват.
След като стана дума за ЗКИР, ще си позволя да отбележа, че след широко обществено обсъждане и междуведомствен дебат бе внесен в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Измененията са по-скоро в частта за кадастъра. С промените са разписани конкретни процедури за облекчаване и прецизиране дейностите по създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастрален регистър. Конкретен пример за това е обособяването като самостоятелен обект на съоръжения на техническата инфраструктура, като подлези или надлези. Ще се отразяват зоните за ограничения, т. е. различните сервитути. Това ще даде по-голяма точност на кадастралните карти. Следвайки политиката на правителството за облекчаване на административната и финансовата тежест за бизнеса и гражданите, скиците, схемите, удостоверенията и другите документи, издавани от АГКК, ще бъдат изготвени от всяка нейна регионална служба, независимо къде се намира имотът. Наред с това извадки на скици и схеми, които ще бъдат получавани от нотариусите, предвиждаме да имат характер на официален документ. Това също спестява разходи и време. В тази насока е предложението да бъдат предоставяни безвъзмездно данни от кадастъра на други ведомства и общини при изпълнение на техните задължения и правомощия.
- В заключение, разкажете как работите с Камарата на строителите в България.
- КСБ е една от най-сериозните и работещи браншови структури в страната. В дух на колегиалност и партньорство се консултираме с тях, когато формираме някои конкретни политики. Те са наш основен партньор и затова поддържаме активен диалог с тях.
