Зам.-министър Добромир Симидчиев пред в. "24 часа": Ще има само по едно ВиК в област

Единна цена на водата е невъзможна, казва зам.-министърът на регионалното развитие

- Г-н Симидчиев, какво ново въвеждат промените в закона за ВиК?
- Идеята е за цялостна промяна и нова визия за сектора. Концепщшта съдържа няколко елемента. Първият е да направим техническата инфраструктура публична собственост, тогава тя вече може да се използва както позволява законът.
В момента тази собственост е в балансите на търговските дружества - ВиК операторите, без значение дали са държавни, или общински. Реално те разполагат с нея и могат да я продадат. Възможно е да дойде някой, който да реши да продава пречиствателни станции
и тръби. Това не е правилно. В началото на 90-те години вероятно не е имало друга опция. Но това трябва да приключи веднъж завинаги.
Второ - сега дружествата държат активите и ако собственикът в лицето на държавата или общината иска да смени оператора, не може. Така се поставя под съмнение целият процес.

- Как все пак ще се раздели общинската и държавната собственост?
- Предлагаме да бъде променен принципът на деление на общинска и държавна собственост. В сегашния закон текстът гласи, че един актив, който предоставя услуги на повече от една община, става държавен. Ние предлагаме въвеждането на функционално деление. Т.е. водоизточниците, довеждащите водопроводи и съоръжения до границите на населено място да бъдат държавни, а активите в населеното място, заедно с канализацията и пречиствателните станции за питейни води - да бъдат публична общинска собственост. Това включва всичко в града, включително и заустването на водите.

- Ще се разграничат ли ясно отговорностите на държавата от тези на общините?
- Да, тъй като държавата в бъдеще ще се яви като независим арбитър и ще разпредели водата справедливо и обективно, вместо общините да спорят помежду си за потреблението на водния ресурс.
Отделно ще се улесни инвестирането на държавни средства в държавна собственост. Това е най-важната част от ВиК системата - водоизточникът и довеждащите съоръжения. Те трябва да се изведат като висок приоритет, защото у нас в тях много дълги години не е инвестирано въобще. Това е скъпо за общините. След 2,3 или 5 години, когато те започнат да излизат масово от строя, ще се наложи държавата да инвестира в тях. Така ще е по-лесно. И сега при аварии в някои градове няма вода по 2-3 дни и ВиК-то не може да се справи.

- Тогава колко ВиК-та ще има?
- В момента операторите са с различен капацитет -от големи и по-мощни до много малки. Затова трябва да направим и първата крачка към окрупняването. Предлагаме да се окрупнят операторите до 28 - по един да управлява системата във всяка област. След 1989 г. се е стигнало до раздробяване, работата е хаотична. Знам за 4 населени места, които в момента много егоистично искат да се отделят и да си направят още 4 свои ВиК.

- Някакъв воден сепаратизъм?
- Да, ако това не се прекрати, положението ще се влоши. С новия регламент ще прекъснем из основи подобни апетити. Ще ви дам само няколко примера. Ако в област Добрич работи един оператор, в Пазарджик са 8. Общини като Струмяни, Дупница или Кнежа имат свое ВиК.

- По-лесно ли ще привлечем чужди инвестиции?
- Ако го направим, ще си гарантираме до голяма степен успешното изпълнение на следващия програмен период. Когато собствеността е публична,
притежателят може да реши лесно да си смени оператора.

- Ще има ли по-голям интерес към публично-частно партньорство?
- Абсолютно. И сега има интерес, но нищо не се случва. Това вече ще е възможно. Нашата мисия е да дадем възможност местните власти чрез асоциациите да вземат такова информирано решение. Броят на тези асоциации ще стане 28 -според областите, независимо колко са сега.

- А цената на водата? Всичко това ще я промени ли? Ще има ли една или 2 тарифи според потреблението?
- Тези институционални промени няма как да окажат влияние върху цената на водата. Тя е в пряка връзка с няколко елемента - състоянието на активите и инвестиционната необходимост, след това ефективността в управлението на оператора.

- Спрягаме едни милиарди. Колко са ни нужни?
- Ако трябва този сектор да се самоиздържа изцяло и да поддържаме мрежите, както е редно,
цената ще стигне космически нива. Това никой не го иска. Ударът може да се смекчи по два начина. Единият е максимално усвояване на европейски фондове, другият -заемни средства. Това са опциите. Заемните средства могат да дойдат само през големи инвеститори или фондове. Те ще искат местен стабилен партньор. Това е публично-частното партньорство. София е такъв пример.

- Тогава обаче си спомням какъв отпор имаше срещу увеличението на водата, което се наложи. С около 20%...
- Да, с такъв заем идва ангажимент, който ще плащаш след 15-20 г. Когато структурираш правилно един проект и заложиш основно на дългосрочни заеми и европейски фондове, това увеличение става постепенно и далеч под нивата на поносимост. Наистина водата в София поскъпна преди години, но и милиони се инвестираха в подобряването на водната мрежа на града.
Както и да го мислим, нуждите на сектора са толкова големи, че ние не можем да ги задоволим изцяло. Ако например са необходими 10 млрд. лв.,то ние бихме могли да осигурим 3-4 млрд. лв.
Затова е важно как инвестираме, управлението на активите, да имаме правилни приоритети. Надяваме се и регионалните планове да ни помогнат.

- Тези планове ли ще дадат анализ за това какво имаме и какво трябва да направим?
- Да, те ще ни дадат снимка на съществуващото положение и остойностяване на нужното. До края на годината трябва да са готови.

- А тарифите на водата?
- Състоянието на активите определя нуждата от инвестициите и съответно цената в дадения регион. Не можем да говорим за единна цена на водата.

- С една дума положението като цяло не е розово, но навсякъде е различно?
- Това е напълно естествен социално-икономически процес. Един квадратен метър застроена площ в Стара Загора струва 400 евро, в София е 1000 евро. Няма как да се изравни цената. В една планова икономика - да.

- А идеята за двете тарифи според потреблението?
- Това вече е държавна визия и поглед, а също е и екологичен момент. Тук не говорим за активите, а за ресурса. Нека обаче сме наясно, че това трябва да се обмисли внимателно, защото има много технически детайли, които биха компрометирали процеса.

- Какви са загубите на вода в момента?
- Неприлично високи. Средно около 60-65%. Те са резултат от липса на инвестиции дълго време. Това се оправя с подмяна на тръби. Намаляването им изисква комплекс от организационни, процесии и инвестиционни дейности. Част от тези 10 млрд. инвестиции са за там - довеждащите водопроводи и съоръжения. Затова са нужни и интегрирани водни проекти.

- Как можем да се предпазим от опасността да останем без вода, ако заради снеготопенето се източи повече от необходимото?
- Има риск. Затова в управлението на тези процеси трябва комплекс от знания. Това са хидроложки процеси-хората наблюдават какво става по течението на реките, има дълги статистически 100-годиш-ни редици, които казват: когато има толкова сняг, той се превръща в толкова вода, тази вода се формира в такъв обем. Това е знание, което трябва да се използва целенасочено.

- Има ли кой да прави този анализ?
- От една напълно централизирана икономика преди време минахме към напълно децентрализирана, без да сме готови за това. Прехвърлени са няколко хиляди язовира, без да са питали за това кметовете, а те пък нямат навика да кажат - вземете си това, защото няма да се справим. Грешка. Бързо сме се отказали от някои неща - като национална хидроложка мрежа.
Това означава в цяла България да има разположени по водосбори хидроложки Станции, КОИТО измерват нивото на дъждовете, вятъра, температурите, нивото на реките и правят математически корелации. Това, натрупано за 100 години назад, дава голям анализ. Вероятно 75% от тези станции са разграбени и неработещи. И ето го резултата.