Зам.-министър Добромир Симидчиев пред в. "Строител": Камарата на строителите е най-добре работещата браншова структура у нас

Законът за водите е като кърпена дреха
Необходим е отделен нормативен акт за регулиране на ВиК услугите

Г-н Симидчиев, 2012 е година на важна реформа във водния сектор и както вие отбелязахте, „по-болезнената” част от тази реформа. Разкажете ни повече за целите й – за уедряването на ВиК операторите, за разрешаването на проблема с активите на ВиК дружествата…
ВиК секторът е един от най-нереформираните у нас, в резултат на което изключително малко неща в него са се променили през последните години. Същевременно с това в сектора са се изменили условията, при които той работи, а това създава дисбаланс и определени неуредици.
Един от проблемите е свързан със собствеността на ВиК активите. В началото на 90-те години на миналия век всички ВиК активи, известни на операторите, са прехвърлени за управление на ВиК дружествата и са обявени за тяхна собственост със записване в уставния им капитал. Към настоящия момент това на практика превръща ВиК операторите в собственици на активите. Според нашето виждане тези активи трябва да бъдат извадени от активите на ВиК операторите и да бъдат заприходени като публични, както е посочено в разпоредбите на сега действащия Закон за водите от 2009 г. Независимо от факта, че дружествата са държавни, общински или със смесено участие, към настоящия момент тези активи на практика се явяват частни във ВиК дружествата. Проблемът е сериозен, защото решенията за изваждането минават през техните принципали или собственици, което изисква много усилия и добра координация от страна на всяка компания при организирането на процеса.
Друг проблем, който се забелязва, е инцидентното и откъслечно развитие на сектора, което не е базирано върху дългосрочна стратегия.
В момента имаме голямо разнообразие от ВиК оператори, като известен брой от тях са с изключително малък капацитет. По тази причина те не могат да предоставят услуги на необходимото ниво и съответно не са в състояние да покриват изискванията, наложени от Закона за регулиране на ВиК услугите. Това са компании с изключително ниски приходи, които не успяват да развият нито технически, нито административен или управленски капацитет и качеството на предоставяните от тях ВиК услуги не са на необходимото ниво. Най-страшното в случая обаче е, че тези дружества не са в състояние да наберат средствата, необходими за подобряване на ВиК мрежата и за осигуряване на една дългосрочна и устойчива услуга за клиентите на операторите. Без инвестиции не е възможно осигуряването на дългосрочните ценови нива, заложени от ВиК регулатора, нито постигането на сигурност на предоставената услуга.
За да може тези малки ВиК оператори да се превърнат в по-сериозни устойчиви компании, които са в състояние да инвестират достатъчно средства във ВиК мрежата и да предоставят необходимата услуга на необходимото ниво, е нужно да се намери необходимата форма за обединяването им с другите подобни на тях оператори или с по-големите държавни или държавно-общински дружества, които функционират в дадения регион.

Разкажете ни за създаването на новия отдел в МРРБ – „Водна инфраструктура”. Какви са целите и какви ползи очаквате?
Важно е да отбележим, че на този етап това все още е идея, която не е получила своето окончателно одобрение, макар че е стъпила на здрава основа. Идеята е да се създаде едно централно, координационно
звено, в което цялата информация за налична, съществуваща вод­на инфраструктура да бъде събрана
Всички налични документи – било то архивна документация, проекти, доклади за състоянието и други, трябва да се съхраняват заедно, за да е известно във всеки момент какво е състоянието на даден актив, от кого се поддържа той и съответно кой е отговорен за него.
Към момента поради разпокъсаността на информацията в отделните министерства, агенции, ведомства, фирми и т.н. има известна неяснота и набавянето на дадена информация понякога се превръща в проблем.
Със събирането на данните на едно място ще се постигнат две важни цели. Първо, като резултат от съществуването на този отдел ще направим така, че да няма актив, при който да липсва оператор. Второто нещо, което бихме искали да постигнем, е всеки оператор да е наясно какви активи притежава и какъв точно е техният обхват. Така ще се избегнат конфликтните точки, т. е. няма да съществуват активи с повече от един оператор.
Както и досега, всеки актив ще има оператор, който да се грижи за него, като това може да бъде държавна, общинска или частна фирма, ВиК оператор, дружеството „Напоителни системи” или предприятието „Язовири и каскади”.
И разбира се, ако трябва да прилагаме добри практики, тази информация е добре да бъде в електронен вид и да се обновява редовно, за да сме наясно с актуалното състояние на нещата. Добре е това звено да участва и в изготвянето на инвестиционни програми. Всичко това предстои да бъде разписано подробно, след като тази структура бъде създадена.

Имате предложение за изготвяне на отделен закон за ВиК. Разкажете за него.
Наскоро ми се наложи да се концентрирам малко повече върху Закона за водите, като ми направиха впечатление две неща. Първо, законът е насочен по-скоро към ресурсната част – водите, а не към инфраструктурата. Затова главите от него, които се отнасят за ВиК инфраструктурата, са като изкуствено прикачени. Второто нещо, което прави впечатление, е, че този закон е преправян толкова пъти, че на практика в момента прилича на кърпена дреха – кръпка до кръпка, многократно съшиван. Това като цяло създава трудност при работата с нормативния акт и при неговото прилагане. Смятаме, че е важно и че е смислено текстовете, които касаят уреждането на отношенията във ВиК сектора, да бъдат изведени в отделен закон. Също така бих предложил Законът за регулиране на ВиК услугите да бъде обединен с текстовете от Закона за водите, които се отнасят към ВиК сектора. По този начин бихме получили един закон, който по-просто и ясно регулира всички отношения между отделните участ­ници – от началото до самия край на процеса.

Предвиждате ли използването на иновативни безизкопни технологии за рехабилитацията на големия процент остаряла водопроводна мрежа в страната?
Бих казал, че ролята на министерството не се изразява толкова в предвиждане на конкретни технологии, колкото в определяне на цялостната политика за развитието на сектора. Разбира се, бъдете сигурни, че самият възложител би предпочел да избере иновативна технология, в случай че тя се окаже икономически по-ефективна.
Моите персонални наблюдения от работата ми във ВиК оператор са, че един от факторите, който играе все по-важна роля в процесите, е отношението към клиента. Използването на безизкопните технологии води до по-малко неудобства за гражданите по време на ремонтните дейности. Това автоматично означава, че тези технологии ще намират все по-голямо приложение във възстановяването на съществуващата и изграждането на нова ВиК инфраструктура у нас.

МОСВ и МРРБ работят заедно по реализирането на ВиК проектите у нас. Добра ли е координацията помежду ви? И по какъв начин подпомагате процесите на строителство на обекти, които се случват по Оперативна програма „Околна среда”?
Работата по проекти, изпълнявани по Оперативна програма „Околна среда”, на практика изисква по-голяма координация с колегите от Министерството на околната среда и водите, отколкото с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е продиктувано от факта, че управляващият орган е МОСВ. Но така или иначе голяма част от тези проекти минават през нас по чисто процедурни въпроси – съгласувания от ВиК операторите или уреждане на отделни градоустройствени въпроси, и смятам, че координацията е на необходимото ниво.

Как бихте коментирали работата на вашите колеги – проектанти и строители, които вече осъществиха редица сериозни обекти по ОПОС и ИСПА?
Вероятно коментарите може да са много и противоречиви, но аз не бих се впускал в генерални обяснения. Смятам, че е редно да се говори за случаите един по един, проект по проект, обект по обект. Това, което може да се каже, е, че в ранните години на стартиране на ИСПА за българските компании беше почти немислимо да участват в изпълнението на проекти по програмата поради две основни причини. Първо, финансовите условия бяха почти непостижими за която и да е нормално стартирала българска компания и, второ, ноу-хауто не беше налице. За няколко години благодарение на големия брой проекти, благодарение дори и на допуснатите грешки, от които колегите се поучиха, виждаме все повече български консорциуми с български проектанти и строители.
Дори и при компаниите с чуждо участие то се свежда до осигуряването на необходимите референции, за да може впоследствие нашите колеги, българските строители и проектанти, да свършат основната част от работата.

Какво е обръщението ви към Камарата на строителите в България, която представлява бранша?
Според мен Камарата на строителите в България е най-добре работещата браншова структура у нас. Тя успя да въведе ред в строителния бранш и в голяма част от законодателството, което касае по някакъв начин основните моменти в регулирането на този бизнес.
Пожелавам на Камарата на строителите да продължи да бъде еталон за всички останали колеги.

Какво ще пожелаете на екипа на в. „Строител”?
Използвам случая да пожелая на екипа на в. „Строител” да продължи да работи все така уверено. Поддържайте този дух и занапред и продължавайте да бъдете все така ценен източник на информация.
Вестник „Строител” прави впечатление със своята професионална работа и отлично познаване особеностите на строителния бранш.