Зам.-министър Добромир Симидчиев за в. "Труд": Не е важен собственикът на язовира, важен е операторът
Зам.-министър Добромир Симидчиев за в. "Труд": Не е важен собственикът на язовира, важен е операторът
От Министерство на регионалното развитие и благоустройството
05 март 2012 | 15:32
- Г-н Симидчиев, как така две години МРРБ не намери време да поиска акт за държавна собственост за язовир „Бели Искър" и сега всеки отрича да е негов?
- Предприети са всички необходими стъпки и се работи за издаването на акт за държавна собственост на яз. „Бели Искър", въпреки че не е нужно да има такъв. Има промяна в Закона за водите от 2009 г., която определя кои трябва да са язовирите публична държавна собственост. „Бели Искър" попада в тази категория. През 2010 г. излиза и Приложение 1 към чл.13 на закона, представляващо списък на всички значими комплексни язовири. Включването на „Бели Искър" в него заедно с други 51 язовира го прави държавна собственост.
- Но общината не смята така.
- Акт няма, но това не е и необходимо. Издаването на акта е право, което собственикът има и може да осъществи. Хубавото все пак е, че този язовир е в перфектно състояние. Защото той си има оператор в лицето на „Софийска вода", а нали това коментирам навсякъде от известно време - че е важно всеки воден обект да има оператор, който да го поддържа.
- Президентът Плевнелиев заяви, че всички язовири трябва да се управляват с типови договори, разработени от екоминистерството. Това възможно ли е според вас, при положение че тези водни обекти са най-различни?
-Да, президентът е прав и нашето виждане съвпада с неговото. Затова и предлагаме да има основни действия, които да са приложими за всички водни инженерни съоръжения. Важно е, независимо кой е собственикът на един язовир, той да има оператор. Това може да е и самият собственик - например общината наема 5 човека да поддържат язовира. Може и да се даде под аренда и на арендатора да му вменят някакви задължения. Същото е и с концесионера. Въпросът е да има добре структуриран набор от задължения, от определени технически изисквания, които да се спазват, за да е язовирът в добро състояние.
- Министерството ще успее ли да изготви регистър на всички язовири в страната и в какъв срок?
- Първо, това беше наше предложение и аз лично стоя зад него. Идеята е в МРРБ да има звено, което да поддържа регистър, и то не само на язовирите, а на цялата водостопанска инфраструктура на страната. Вътре трябва да влезе информацията и за ВиК инфраструктурата - водопроводи, канали, пречиствателни станции за питейни и за отпадни води, резервоари, хидротехнически съоръжения за напояване, диги и т.н. Да имаме тази информация събрана на едно място, защото тя и сега съществува, но е разпиляна на различни места и все едно е неизползваема. Тя трябва да се постави в географска информационна среда (ГИС среда) и да е лесно употребяема. Ползата ще е и, че ще дава бърз и лесен достъп до състоянието на всяко съоръжение, т.е. ние винаги ще знаем къде трябва да се насочат инвестиции.
- Няма ли да е трудно създаването на такъв регистър, при положение че има много случаи на неизяснена собственост?
- Трудно ще е, разбира се. Да не говорим, че ще отнеме години и ще е дълъг процес, с който ще се занимават поне три правителства напред. Подобен регистър в „Софийска вода" се прави още от първия ден, в който са дошли концесионерите и продължава да се попълва и днес. Така че аз искам т.г. проектът да започне и да имаме първо такова звено в министерството. Вероятно ще започнем с язовирите като най-критични съоръжения. След това - дигите.
- Същото нещо - къде има нужда от инвестиции, е наложително и за ВиК мрежите. Сега кой определя къде да се насочат парите?
- В момента това се извършва от самите ВиК. Те планират инвестициите в зависимост от финансовия ресурс, с който разполагат, и насочват парите там, където смятат, че са необходими. В това има логика, но има и недостатък - в крайна сметка у нас ВиК дейността е на регионален принцип. В този смисъл ненамесата на местните власти при вземане на решения не е много правилна. Редно е кметовете да знаят къде ще се инвестира и да имат механизъм за влияние. По места се сформираха водните асоциации, в които влизат и кметовете на общините. Те се събират 1-2 пъти в годината и макар да не вземат оперативни решения, обсъждат къде да се насочват инвестициите. А операторът следва тези решения.
- Тогава защо се налага Световната банка да прави генерални мастер планове за ВиК инфраструктурата в цялата страна?
- За да имаме цялата информация, и то правилно структурирана. Така обхващаме всички общини. ВиК дружествата каквито и решения да вземат, действат с ограниченията на региона си и на поредния си бизнес план, който е 5-годишен. У нас има 60 ВиК дружества. Идеята на регионалните мастер планове е да се направи картина на цялостното положение в страната и анализ на това какви нужди имаме.
Най-високата добавена стойност на този процес е, че всеки един от консултантите отговаря за територия с размера на една трета от страната и така ще се абстрахира от конкретното ВиК. Ще ви дам конкретен пример - може да се окаже, че вместо два близко разположени града да правят свои пречиствателни станции, е по-изгодно да се изгради една обща.
Консултантите изготвят и инвестиционна програма до 2020 г., т.е. за следващия бюджетен период. Сега за инвестиране в пречиствателни станции и други съоръжения се действа по ОП „Околна среда" на принципа парите да отиват само там, където е сигурно че ще се рехабилитират наистина остарели съоръжения. А мастер плановете ще отговорят от колко пари наистина се нуждаем за ВиК инфраструктурата. Ще ни отговорят къде точно да влагаме пари - дали в пречистване, в канализация или водоснабдяване.
- Няма ли съпротива сред ВиК дружествата за намаляване на загубите по мрежите с мотива, че така водата ще поскъпне?
- Не. Старата водопроводна мрежа не води само до високи загуби, а и до ниска ефективност. Понякога е по-скъпо да не се отстраняват загубите, отколкото да се отстраняват - това е факт. Въпросът обаче е по-комплексен. На първо място - загубата на ресурса. Това е един от водещите дългосрочни показатели за качество, поставени пред всички водни компании от регулатора. Инвестициите не се правят само за да се намалят загубите. Самият процес по отстраняване на авариите е много неблагодарен - прекъсва се водоснабдяването, разбиват се настилки, поправят се и т.н. Къде е обаче границата? Има световно приета методология, по която се изчислява къде е границата, при която нанасяме повече щети на природата, отколкото самата загуба на вода. Тази граница е много ниска, когато има недостиг на вода - например полупразен язовир, или живеете в страна като Израел. Ако ме питате къде е България, ще ви дам само моето лично усещане. А то сочи, че границата е между 20 и 30%.
- Предприети са всички необходими стъпки и се работи за издаването на акт за държавна собственост на яз. „Бели Искър", въпреки че не е нужно да има такъв. Има промяна в Закона за водите от 2009 г., която определя кои трябва да са язовирите публична държавна собственост. „Бели Искър" попада в тази категория. През 2010 г. излиза и Приложение 1 към чл.13 на закона, представляващо списък на всички значими комплексни язовири. Включването на „Бели Искър" в него заедно с други 51 язовира го прави държавна собственост.
- Но общината не смята така.
- Акт няма, но това не е и необходимо. Издаването на акта е право, което собственикът има и може да осъществи. Хубавото все пак е, че този язовир е в перфектно състояние. Защото той си има оператор в лицето на „Софийска вода", а нали това коментирам навсякъде от известно време - че е важно всеки воден обект да има оператор, който да го поддържа.
- Президентът Плевнелиев заяви, че всички язовири трябва да се управляват с типови договори, разработени от екоминистерството. Това възможно ли е според вас, при положение че тези водни обекти са най-различни?
-Да, президентът е прав и нашето виждане съвпада с неговото. Затова и предлагаме да има основни действия, които да са приложими за всички водни инженерни съоръжения. Важно е, независимо кой е собственикът на един язовир, той да има оператор. Това може да е и самият собственик - например общината наема 5 човека да поддържат язовира. Може и да се даде под аренда и на арендатора да му вменят някакви задължения. Същото е и с концесионера. Въпросът е да има добре структуриран набор от задължения, от определени технически изисквания, които да се спазват, за да е язовирът в добро състояние.
- Министерството ще успее ли да изготви регистър на всички язовири в страната и в какъв срок?
- Първо, това беше наше предложение и аз лично стоя зад него. Идеята е в МРРБ да има звено, което да поддържа регистър, и то не само на язовирите, а на цялата водостопанска инфраструктура на страната. Вътре трябва да влезе информацията и за ВиК инфраструктурата - водопроводи, канали, пречиствателни станции за питейни и за отпадни води, резервоари, хидротехнически съоръжения за напояване, диги и т.н. Да имаме тази информация събрана на едно място, защото тя и сега съществува, но е разпиляна на различни места и все едно е неизползваема. Тя трябва да се постави в географска информационна среда (ГИС среда) и да е лесно употребяема. Ползата ще е и, че ще дава бърз и лесен достъп до състоянието на всяко съоръжение, т.е. ние винаги ще знаем къде трябва да се насочат инвестиции.
- Няма ли да е трудно създаването на такъв регистър, при положение че има много случаи на неизяснена собственост?
- Трудно ще е, разбира се. Да не говорим, че ще отнеме години и ще е дълъг процес, с който ще се занимават поне три правителства напред. Подобен регистър в „Софийска вода" се прави още от първия ден, в който са дошли концесионерите и продължава да се попълва и днес. Така че аз искам т.г. проектът да започне и да имаме първо такова звено в министерството. Вероятно ще започнем с язовирите като най-критични съоръжения. След това - дигите.
- Същото нещо - къде има нужда от инвестиции, е наложително и за ВиК мрежите. Сега кой определя къде да се насочат парите?
- В момента това се извършва от самите ВиК. Те планират инвестициите в зависимост от финансовия ресурс, с който разполагат, и насочват парите там, където смятат, че са необходими. В това има логика, но има и недостатък - в крайна сметка у нас ВиК дейността е на регионален принцип. В този смисъл ненамесата на местните власти при вземане на решения не е много правилна. Редно е кметовете да знаят къде ще се инвестира и да имат механизъм за влияние. По места се сформираха водните асоциации, в които влизат и кметовете на общините. Те се събират 1-2 пъти в годината и макар да не вземат оперативни решения, обсъждат къде да се насочват инвестициите. А операторът следва тези решения.
- Тогава защо се налага Световната банка да прави генерални мастер планове за ВиК инфраструктурата в цялата страна?
- За да имаме цялата информация, и то правилно структурирана. Така обхващаме всички общини. ВиК дружествата каквито и решения да вземат, действат с ограниченията на региона си и на поредния си бизнес план, който е 5-годишен. У нас има 60 ВиК дружества. Идеята на регионалните мастер планове е да се направи картина на цялостното положение в страната и анализ на това какви нужди имаме.
Най-високата добавена стойност на този процес е, че всеки един от консултантите отговаря за територия с размера на една трета от страната и така ще се абстрахира от конкретното ВиК. Ще ви дам конкретен пример - може да се окаже, че вместо два близко разположени града да правят свои пречиствателни станции, е по-изгодно да се изгради една обща.
Консултантите изготвят и инвестиционна програма до 2020 г., т.е. за следващия бюджетен период. Сега за инвестиране в пречиствателни станции и други съоръжения се действа по ОП „Околна среда" на принципа парите да отиват само там, където е сигурно че ще се рехабилитират наистина остарели съоръжения. А мастер плановете ще отговорят от колко пари наистина се нуждаем за ВиК инфраструктурата. Ще ни отговорят къде точно да влагаме пари - дали в пречистване, в канализация или водоснабдяване.
- Няма ли съпротива сред ВиК дружествата за намаляване на загубите по мрежите с мотива, че така водата ще поскъпне?
- Не. Старата водопроводна мрежа не води само до високи загуби, а и до ниска ефективност. Понякога е по-скъпо да не се отстраняват загубите, отколкото да се отстраняват - това е факт. Въпросът обаче е по-комплексен. На първо място - загубата на ресурса. Това е един от водещите дългосрочни показатели за качество, поставени пред всички водни компании от регулатора. Инвестициите не се правят само за да се намалят загубите. Самият процес по отстраняване на авариите е много неблагодарен - прекъсва се водоснабдяването, разбиват се настилки, поправят се и т.н. Къде е обаче границата? Има световно приета методология, по която се изчислява къде е границата, при която нанасяме повече щети на природата, отколкото самата загуба на вода. Тази граница е много ниска, когато има недостиг на вода - например полупразен язовир, или живеете в страна като Израел. Ако ме питате къде е България, ще ви дам само моето лично усещане. А то сочи, че границата е между 20 и 30%.
