Зам.-министър Малина Крумова: Националната програма за енергийна ефективност на жилищата трябва да продължи в комбинация с други екологични и спестовни мерки

Жилищната стратегия ще въведе механизми, които да насърчават определен тип поведение от страна на участниците в пазара на имоти

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради трябва да продължи, защото социалните ефекти и резултатите от нея са изключително големи. Това каза в интервю за БНР заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова. Според нея в дългосрочната рамка за развитие на програмата трябва да се заложат точки, които да стимулират собствениците на жилища да участват в изпълнението на мерки за енергийна ефективност, за да може да се осигури и нейната устойчивост в дългосрочен план. „В противен случай не може да се разчита, че публичният ресурс ще бъде наличен да гарантира дългосрочното изпълнение на програмата“, каза Крумова и добави, че скоро ще бъдат обявени конкретни предложения в тази връзка. Крумова допълни, че една от амбициите по отношение на Националната програма за енергийно обновяване на жилищни сгради е комбинацията с други политики, като опазване на чистота на въздуха, подобряване ефективността на енергийната или отоплителна система на сградите, въвеждане на възобновяеми енергийни източници и др. В това отношение добър пример е подмяната на вертикалната топлопроводна система за отопление в блоковете с хоризонтална, което изключително бързо намалява разходите,  за сградна инсталация.

Заместник-министър Крумова коментира и подготвения от МРРБ проект на Национална жилищна стратегия. „Това е рамков документ, на базата на който ще се изпълняват бъдещите политики и ще се разработват конкретните мерки за  постигането на целите. Необходимо е да се обединим около визията и целите, за да може след това съвместно с браншовите организации и общините да подготвим конкретните законодателни промени и механизми за постигането им“, коментира тя. Крумова обясни, че данъчните мерки трябва да бъдат балансирани, като се създадат възможности за данъчно облекчение, например при предоставяне на жилище за социално ползване, както и механизми със  санкционен характер при недобросъвестно стопанисване. Тя напомни, че няма изискване за увеличаване на данъците. „Едно жилище, когато е обновено и са направени подобрения, не му се повишава данъка, а се увеличава неговата стойност. И в момента при подобряване на енергийните характеристики на имотите има данъчни облекчения. Собствениците са  задължени да обновяват не само фасадите на старите сгради, а да ги поддържат в добро състояние. Нашата цел е да се изпълнява това на практика. Собствениците ще имат стимули и задължение да обновяват жилищата си, да ги поддържат в добро техническо състояние, а за сградите, за които се установи, че вече не могат да бъдат поддържани технически, защото годността е отминала и са опасни, ще се търсят механизми подпомагащи  изграждането на нови“, каза зам.-министър Крумова.

Тя обърна внимание, че има жилища, които са в края на своята техническа годност. „Важното е да се установи ясно дали могат да продължат да бъдат експлоатирани и при какви условия. Ако една сграда е опасна и негодна за обитаване, тя трябва да се събори“, обясни заместник-регионалният министър. По думите й трябват мерки, които да гарантират, че собствениците на жилище  в  сграда, която трябва принудително да се събори по един или друг начин ще могат да имат друго жилище. „Този ключов въпрос не може да стане само с участието на държавата и общините, а трябва да се търси активното действие и сътрудничество с частния сектор и браншовите организации. Нашата цел с националната стратегия е да въведем механизми, които да насърчават определен тип поведение от страна на участниците в пазара. Не се стремим да регулираме  цени на жилища, а да разработим инструменти , които участниците на пазара да използват, за да могат да поддържат съществуващия жилищен фонд и да осигуряват нов за всички граждани, включително социално уязвими групи при определени условия. Такъв жилищен пазар, изисква прозрачност на информацията и процесите, както и условия които да гарантират постигането на целите, коментира още Малина Крумова.