Зам.-министър Николай Нанков пред в. "Строител": Строителството ще бъде "горивото в мотора“, който ще изведе икономиката от рецесията

Зам.-министър Николай Нанков пред в. "Строител": Строителството ще бъде "горивото в мотора“, който ще изведе и

30 май 2020 | 08:31

Администрацията в МРРБ и в АПИ работи много усърдно въпреки политическите удари на псевдоексперти. Политиката за енергийна ефективност трябва да има дългосрочен хоризонт. В момента има почти 1 млрд. лв ресурс с бенефицеинт ВиК операторите, който се търгува. През последните 30 дни в АПИ са били обработени близо 6000 сертификата. Магистрала "Хемус“ ще бъде завършена 2024 г., да не казвам даже по-рано
Винаги на бюрото ми стои вестник "Строител“. Не само го четем, съобразяваме се с него.

Г-н Нанков, ръководството на КСБ проведе среща с премиера Бойко Борисов, в която участвахте и Вие. Много теми се коментираха след нея. Вие на кои бихте сложили акцент и какво бихте определили като най-важен резултат от срещата?

Всички дискутирани теми бяха важни. Може би глобално погледнато, най-значимият резултат от срещата беше, че строителството се постави като един от основните приоритетни сектори. Той със сигурност може да помогне на страната, да я изведе от очертаващата се икономическа рецесия, свързана с преодоляването на COVID-19 и на световната пандемия. Това е разбирането както на премиера, така и на правителството, а също така и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Именно това разбиране допринесе секторът да не спира работа, по време на извънредното положение, при спазване на всички ограничения и рестрикции по отношение на организацията на дейностите, плана за безопасност и здраве, покривайки всички необходими противоепидемиологични мерки. Трябва да се отбележи, че в голямата си част фирмите от бранша запазиха своята работна ръка, като осигуриха адекватната заетост, на която държавата изключително много разчита в тези трудни времена. Отделно от това стана ясно, че строителството ще бъде основният двигател на растежа, ще бъде "горивото в мотора“, който ще изведе икономиката отново до нивата, постигнати през последните няколко години. Въпреки, че е рано да се правят каквито и да е прогнози аз се надявам, че през следващата година чрез насочване на публичен ресурс към сектора нещата ще тръгнат в положителна посока. Както казах, ние ще разчитаме много на строителите, защото те могат да помогнат за бързото възстановяване от кризата. Това може да се случи чрез частни инвестиции, основно свързани със строителство на сгради и промишлени обекти, и от друга страна - с изпълнението на инфраструктурни проекти, финансирани с публични средства. Ние трябва да положим усилия публичният ресурс максимално бързо да достига през строителните фирми до българските граждани. Тук не коментирам само темата за заетостта в строителството, а говоря за всички вторични съпътстващи производства и бизнеси, които са свързани със строителството. Като пример мога да дам различните производители, непреките и контрагентните доставчици. Те в немалката си част зависят от доброто състояние на строителния бизнес. Така че отново искам да подчертая, че най-важният резултат от срещата беше именно ангажиментът на правителството и държавата, както и на премиера Бойко Борисов, строителството да продължи. Това се отнася за големите инфраструктурни проекти, но и за по-малките такива, които се изпълняват в общините. След отмяната на извънредното положение вниманието вече е насочено преди всичко към начините за възстановяване на икономиката и по-дългосрочни стратегии за развитие. КСБ предлага инвестиции в строителството като исторически доказал се модел за излизане от икономическата криза и за справяне с безработицата.

Какви са възможностите за инвестиции на този етап? Каква е визията в перспектива?

Всички ние знаем, че правителството има доста амбициозна строително-инвестиционна програма, която ние изпълняваме не само през този мандат, но и през всичките тези години, в които министър-председател е Бойко Борисов. Ако в предходните правителства сме довършвали по една автомагистрала, говорим за "Тракия“ и "Марица“, през този мандат говорим за довършването на автомагистрала "Европа“, започването на строителството на цялото протежение на "Хемус“, приключването на "Струма“ без участъка, който преминава през Кресненското дефиле. Тук също така трябва да включим и най-важната инвестиция в Северозападна България - скоростния път от Видин - Монтана - Враца - Мездра до Ботевград. Сами виждате размаха, с който действаме. Говорим за наистина големи пътни инфраструктурни проекти. Не трябва да забравяме и другите по-малки инвестиции, като обходния път на Пловдив, също така една от най-важните отсечки за нашия туризъм - бързата скоростна връзка между АМ "Тракия“ и Слънчев бряг. Всички тези изключително важни инвестиционни проекти в пътния сектор вървят с пълни темпове. Разбира се, сектор "Строителство“ не обхваща само пътните проекти, ние работим и по редица енергийни обекти като газовите връзки. Виждаме какво става и в областта на ВиК инфраструктурата, както и в сферата на железопътния транспорт. По всички тези проекти може да се отчете сериозен напредък в изпълнението им. Заедно с колегите от ресорните ведомства полагаме неимоверни денонощни усилия, разбира се, под вещото ръководство на премиера. Факт е, че строителството е един от приоритетните му ресори. Пак ще се върна на темата за заетостта в сектор "Строителство“, защото в бранша има над 200 000 пряко заети лица. Това са хора, които изхранват семейства и са зависими от динамиката и процесите на строителството. Споменах и за съпътстващите дейности, които също зависят от икономическото състояние на отрасъла - търговията и доставката на материали, консумативи и суровини, както и търговията със специализирана техника, която е на линия на строителните обекти. Виждаме за колко важен и значим бранш става дума. Така че ние добре осъзнаваме, че е необходимо неговото развитие, и ще се опитаме да го запазим поне с темповете от периода на предкризисните мерки. А през 2021 г. се надявам да започнем плавното постепенно покачване на всички икономически показатели, след като преодолеем кризата от COVID-19. Редица европейски страни обръщат поглед към санирането и разработват свои мащабни програми в тази сфера. У нас зад идеята застават не само КСБ, но и НСОРБ, работодателските организации, синдикатите.

Каква е визията за бъдещето на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) като обхват, осигуряване на финансиране, правила за изпълнение, ценообразуване. Какви ще са новите моменти?

Част от тях станаха ясни на срещата при премиера Бойко Борисов и след това бяха съобщени на брифинга, който дадохме в Министерски съвет. Програмата за енергийна ефективност е може би една от най-успешните не в политически аспект, а в икономически, социален, екологичен. Става дума за голяма промяна, нещо което не беше развивано от което и да е правителство през последните 30 години. Много са ползите от НПЕЕМЖС и не е необходимо отново да изтъкваме всички, но все пак ще спомена някои. На първо място имаме намаляване на енергопотреблението, след това - сградите изглеждат по-красиви, домакинствата от своя страна спестяват средства след обновяването на техните жилища. За съжаление при реализирането на програмата се получи един дисонанс - от една страна, се видяха позитивните ефекти - социално-икономически и екологични, а от друга, имаше политическо неглижиране, а дори и оплюване. Имаше и откровени манипулации и спекулации, че ще вземат апартаментите на хората, че работниците ще им откраднат техниката от домовете. Не ми се говори на какво се нагледахме и наслушахме. Разпространиха дори и брошури по апартаментите в Смолян и в Пловдив. Много тежък политически ефект имаше всичко това. Създаде се медийна нагласа, че в програмата по принцип има дефекти. А в един процес винаги могат да възникнат неща за оправяне - дори като си извикаме майстор вкъщи, му намираме поне един или два кусура, които после той оправя. Такива механизми създадохме и по програмата. Всички процеси, правила и норми бяха разписани. Когато имахме недобросъвестни изпълнители, се взимаха мерки проблемите да бъдат отстранени. Говорим за случаи под 1,5% от всички проекти, и то обикновено по време на строителството. Всички щети се отстраняваха за сметка на строителя, тоест тук не се натоварва общественият ресурс през бюджета, както и не се взимат пари от самите собственици. Всичко беше урегулирано, но остана един горчив привкус в обществото. Факт е, че санирането е една от най-социалните програми и по отношение на осигуряването на адекватна трудова заетост. Там са ангажирани основно хора с ниска квалификация, които много трудно намират заетост на пазара на труда. На второ място това е една от най-трудоемките строителни дейности. Там механизацията е сведена почти до нула. Тоест за осигуряване на работа за сектора след кризата програмата за саниране би била изключително успешна и ефективна мярка. За бъдещите ползи от вложения ресурс в енергийна ефективност можем да си говорим с часове. Вложеното се изплаща в рамките на 5 до 7 години, оттам-нататък ние говорим за понижаване на енергийната консумация. Само от тези реализирани над 2000 сгради, които очакваме в рамките на годината да приключат, ще спестим на годишна база почти 1 млн. мегаватчаса електроенергия. Става дума за няколкостотин тона по-малко емисии парникови газове. Отново в отговор на критиките по време на реализирането на програмата заради няколко лоши примера, заради няколко капки с катран, както се казва, се вгорчи цялата каца с меда, а пак ще подчертая, че едва ли има по-социална програма в последните 30 години, която да е насочена по-пряко към българските граждани, а и към бизнеса. И ако за големите инфраструктурни проекти, които споменахме преди малко, на пазара участват предимно големите компании, тук говорим за работа основно за малки и средни местни компании. Тук държавата трябва много добре да балансира глобалния интерес в сектора - работа за големите компании и осигурен публичен ресурс, но ресурс и за малките и средните такива. Ще цитирам КСБ, откъдето винаги са казвали, че големите компании без малките не могат. Важно е да се отбележи също така, че в момента допустими за саниране са още близо 3500 сгради, които отговарят на сегашните условия на програмата. Говорим за над 150 хил. апартамента и домакинства, в които живеят над 300 000 български граждани. Сигурен съм, че в бъдеще програмата ще я има под една или друга форма или ще продължи както е в момента, но нека все пак се уверим какво е желанието на обществото. Аз споменах, че трябва да има обществен консенсус, защото политически такъв много трудно ще се получи. Видяхме в парламента какво стана след първата седмица на консенсус заради коронавируса и извънредното положение и след това. Подобен лицемерен консенсус на политическо ниво не ни е нужен. Става дума за обществен консенсус, въпреки всички онези спекулации, които коментирах. Аз лично съм убеден, че тази програма и в следващия кабинет трябва да се развива, и тук не говоря само за тези 3500 сгради.

Политиката за енергийна ефективност трябва да има дългосрочен хоризонт. Какви варианти се обсъждат за продължаването на програмата?

Има различни варианти за продължаването на санирането на жилищните сгради в страната, но трябва да се види кой от тях е най-подходящ за обществото. Един от вариантите е чрез съфинансиране и самоучастие във връзка с конструктивните мерки. Тоест, ако имаме сграда с конструктивен дефект, тя да може да бъде санирана само ако собствениците й извършат конструктивното укрепване, което ще е форма на тяхно участие. Другият възможен вариант беше за определяне на енергийни класове. В НПЕЕМЖС ние не целяхме най-високия клас "А“, защото той е много скъп. В програмата задължителни бяха класовете "C“ и "D“. В момента се обмислят възможностите безплатно да е енергийното обновяване тип клас "C“ и "D“, а ако искаш по-висок, си дофинансираш разликата в стойността на база на по-скъпите мерки, които ще се реализират в сградата. Има варианти, но нека първо да видим ще има ли обществен консенсус. До този момент принципът, който спазвахме, беше, че който е първи по ред, е първи по право. Поради тази причина невярващите съседи на тези, които първи се престрашиха и си санираха блоковете, останаха на опашката. Както вече казах, в момента имаме около 3500 сгради за индикативен ресурс от близо 1,6 млрд. лв. Това е много сериозен ресурс. Виждаме какви са икономическите условия в момента и наистина ще има нелек разговор с Министерството на финансите да бъдат намерени тези средства. Аз лично съм оптимист, че в най-скоро време в България ще има действаща програма за енергийна ефективност. Ще подобрим контрола по изпълнение на дейностите от страна на МРРБ. Ще вменим и нови задължения на общините, които са възложители на обществените поръчки, по отношение на контрола. Ние коментирахме с колегите от КСБ и те са много големи привърженици да има по-голям, но адекватен и добре описан в ръководства контрол от страна на публичните органи. Отделно от това ще диференцираме тавана на цените, но не на кв. м, а по отделните дейности. Виждаме, че може да има по-добра методика. Тоест ще оптимизираме, ще обективизираме условията за изпълнение на дейностите и с по-малък ресурс ще имаме още по-голям ефект. Преди дни зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс заяви, че реновирането на сградния фонд ще бъде в основата на Плана за възстановяване на европейската икономика.

Какви са възможностите за финансиране на енергийното обновяване у нас?

Напълно съм съгласен с тази позиция. Ние и в момента имаме европейско финансиране за саниране. По Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020“ имаме възможност за енергийно обновяване на по-малки сгради като брой жилища в тях и РЗП. По тази мярка имаме допустими бенефициенти 647 сгради. 327 от тях вече са завършени. Хубаво е, че вицепрезидентът Тимерманс говори точно по тази тема. Това е добър знак за бъдещата европейска политика в тази посока. Темата е малко по-голяма от самото саниране на жилищните сгради. Говорим и за конверсия. Как сградният фонд, основно публичен, който стои пустеещ, да се използва след неговото обновяване, например за правене на публични политики. Да се трансформира в социални жилища или други публични пространства. Отново говорим за строителство и инвестиции. И каква по-добра новина от това, че от такова високо ниво се насочва вниманието на обществото към обновяването на сградния фонд в целия Европейски съюз. Дай Боже, да има повече европейски ресурс за тези цели. Кризата, предизвикана от COVID-19, как ще се отрази на водните проекти. Знаем, че голяма част от тях трябва да стартират.

Има ли опасност от забавяне?

Няма опасност от забавяне. В началото на извънредното положение бяхме леко притеснени, когато заради първоначалния текст на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение се получи забавяне по отношение на провеждането на обществените поръчки. Хубавото е, че в рамките на 10-ина дена след приемането на закона имаше промени в него, което спомогна да бъдат отпушени обществените поръчки, както и разрешителните режими в инвестиционния процес. В момента има почти 1 млрд. лв. ресурс с бенефициенти ВиК операторите, който се търгува. Тоест има обявени обществени поръчки на стойност от почти 1 млрд. лв. На места вече са сключени договори. Хубаво е, че комисиите не спряха работа по време на извънредното положение. Тази и следващата година ще са много динамични по отношение на водните проекти. Трябва до месец и половина да имаме и сериозно стартиране на обектите с готови проекти. Те ще се изпълняват на инженеринг. Така че пак да повторя - няма да има забавяне. Осъществяването на заплануваните обекти е от изключителна важност и приоритет за страната ни, защото водата ще става все по-ценен ресурс, по-дефицитен и все по-скъп. И в световен мащаб е така. Трябва да живеем с това разбиране и да заплащаме за нейното пречистване и осигуряване като количество и качество.

Вече е факт и новият "Български ВиК холдинг“ ЕАД. Какви ще бъдат неговите правомощия и ще помогне ли за по-бързата реализация на реформата във ВиК сектора?

Ще помогне със сигурност. За реформата много ще допринесе Законът за ВиК, който подготвяме в момента. Основна задача пред нас е "Български ВиК холдинг“ ЕАД да притежава добър мениджмънт, да управлява добре получените активи във водния сектор и да насочва по-фокусирано инвестициите в бъдещата инфраструктура. Тук включвам довеждащи водопроводи, изграждането на нови водоизточници, свързването с градските мрежи. Създаването на новата структура е от ключово значение за развитието на ВиК отрасъла. С него ще се подобри координацията и контролът в управлението на ВиК дружествата. Той ще отговаря за довеждащата инфраструктура. Ще спомага за реализирането на проекти от типа на т.н. байпасиране на водостопански системи. Подобни обекти биха могли да бъдат водостопанската система "Дунав“, "деривация "Въча“ както и водопроводите Априлци - Стоките - Севлиево и Черни Осъм - Троян - Ловеч - Плевен и др. Реципрочно с това имаме предложение в текстовете от Закона за ВиК да се създаде и нов регулатор, който да отговаря за сектор "Води“, защото Комисията за енергийно и водно регулиране е създадена по Закона за енергетиката. Така ние ще гарантираме по-добра регулация и по-добро управление. Холдингът ще е основата на това. Ще се намали и административната тежест на ведомствата и дирекциите, които отговарят за ВиК отрасъла. Като цяло сектор "Води“ се нуждае от ново министерство, но в следващ мандат. Вместо контролът да е разделен в отделни ресорни ведомства, много по-добре чисто управленски би било да е събран на едно място. Преди пандемията работехте много активно с КСБ за подобряване на законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес - ЗУТ и ЗОП.

Сега, след отмяната на извънредното положение, смятате ли да подновите диалога в тази сфера? Какви други теми са на дневен ред за дискусия в бранша?

Ние редовно провеждаме работни срещи, на които всяка една от страните представя своите позиции по актуалните за бранша теми. Все пак за нас като Министерство на регионалното развитие и благоустройството сектор "Строителство“ е на първо място. Една от последните теми, които обсъдихме предвид извънредната ситуация в страната, беше свързана с нуждата от своевременно разплащане от възложителите. Подчертавам, че за малко повече от месец сме разплатили към строителите над 160 млн. лв. по проекти на Агенция "Пътна инфраструктура“. Като тук не коментирам средствата, които бързо сертифицираме по оперативни програми към някои от бенефициентите, например към общините. Искам да отбележа и още нещо много важно - през последните 30 дни в АПИ са били обработени близо 6000 сертификата. Работим в пъти по-бързо на фона на отминали години. Ако върна назад времето, сме реализирали по 100 км магистрали на година като строителство, проектиране, ОВОС и предпроектни проучвания. В момента, ако ги сметнем на годишна база - работим по около 350 км. Само за магистрали сме увеличили обема 3 пъти. Тук е мястото да похвалим администрацията. Искам да благодаря за свършената работа на колегите в Агенция "Пътна инфраструктура“, които понесоха много политически удари от псевдоексперти. Тези хора наистина работят много, това се отнася и за администрацията в МРРБ. По чисто нормативните въпроси ние с КСБ не само продължаваме да работим, но някои от нещата, които сме коментирали като конкретни нужди от промени, вече сме ги предложили. Планираме създаването на единен регистър, което много би облекчило работата. В него ще се включва всичко - устройствени планове, строителни разрешения и т.н. Той е в ход. Сред темите на дневен ред е и Законът за обществени поръчки, но там вицепремиерът Дончев е ресорен и трябва да се дискутират промените с него и с Агенцията по обществени поръчки. Заради несигурността на световните пазари ще има огромна динамика в цените на консумативи, материали, а дори и на работната ръка. Виждаме какво става с петрола, с битума. Тези флуктуации са бич за големите инфраструктурни обекти, които са много времеемки. При тях от момента на проектиране до момента на експлоатация минават 5 - 6 г. Ще се изправим пред сериозни проблеми, ако нямаме възможност за гъвкавост в процеса на строителство. Това трябва да го уточняваме с колегите от КСБ, защото е голям проблем и за публичния възложител, а и за строителния бранш. Оферира се на едни цени, които на момента са актуални, а в следващия момент скачат или обратното. Общественият интерес не е защитен. Трудно се правят прогнози в рамките на 5 - 6 години напред. Тук трябва със ЗОП да се поработи много сериозно.

На брифинга в МС казахте, че МРРБ подкрепя предложенията на КСБ за промени в Закона за защита от шума в околната среда. Да очакваме ли темата скоро да влезе в НС?

Коментирахме Наредбата, но проблемът е, че в Закона за защита от шума в околната среда има императивна дефиниция. В Наредбата имаме ясна диференциация за отделните видове шум, за интензитета на шума, но в същото време в закона е записано, че се забранява всякакъв вид работа между 14:00 и 16:00 часа. Аз подкрепям искането на КСБ, но е необходимо да се премине през обществен дебат. Да, строителният бранш като цяло търпи негатив. Трябва да се прецизира текстът в закона относно видовете дейности, които са забранени. Нужно е да се определят допустимите децибели, което в Наредбата го има. В закона също трябва да се разпишат правила и да става ясно кои видове труд могат да се изпълняват между 14:00 и 16:00 и кои са категорично забранени.

Какви са прогнозите до края на годината и за следващата, как ситуацията с коронавируса ще се отрази на строителния сектор и какви промени ще наложи в бъдеще?

Прогнозите на база статистиката на НСИ са, че със сигурност ще има спад в строителната продукция, основно тази, която касае частните възложители. Неминуемо е. В публичния сектор ще има незабележим спад, ще следваме динамиката съответно на обемите от 2018 и 2019 г. Доколкото е възможно, ще компенсираме спада с публични средства, но тук отново всичко зависи от възможностите на държавния бюджет в условията на тази тежка криза. Знаем, че Министерството на финансите, разбира се, с подкрепата на Народното събрание внесоха Законопроект за промени в държавния бюджет за увеличаване на лимита на държавния дълг до 10 млрд. лв. Надяваме се следващата година да имаме ръст, за да можем да балансираме и да задържим заетостта в сектора.

Какви са приоритетните инфраструктурни проекти до края на настоящата година?

Както казах по-рано, автомагистрала "Европа“ до Калотина, довършването на ремонтите строително-монтажни работи по околовръстните пътища на София и Пловдив, доизграждането на Западната дъга на София, обходът на Бургас. Сред приоритетите е също да имаме двулентов скоростен път с габарит Г20 от АМ "Тракия“ до Слънчев бряг. Завършваме и АМ "Струма“ лот 3.1 и тунел "Железница“. Друг приоритет за нас е АМ "Русе - Велико Търново“. Напреднали сме с проектите и ще търгуваме тази година. Задължително трябва да реализираме и скоростния път Видин - Ботевград, и разбира се, автомагистрала "Хемус“, по която тази година ще има много работа.

Как върви реализацията на АМ "Хемус“? Къде предстои старт на дейностите? Вашата прогноза - кога магистралата ще бъде завършена?

Добре се развива. Ще издадем строително разрешение за третия участък на магистралата, като се надявам в най-скоро време това да се случи и за втората част. Така че ударно започваме работата по 53 км от аутобана, като ще стартираме и изграждането на частта до Велико Търново. Магистрала "Хемус“ ще бъде завършена 2024 г., да не казвам даже по-рано. Много се изговори за изграждането на водопровода, който спаси Перник от водната криза.

Как оценявате свършената работа?

Работата се свърши много професионално. Едва ли има в България такъв проект, реализиран за толкова кратко време. В момента доставя по 290 л в секунда. Още по-хубаво е, че язовир "Студена" също се напълни и вече има 16 млн. л чиста вода в него. Той вече изпълнява ролята си. В момента за Перник основно оттам се черпи вода. Пак искам да подчертая, че реализирахме всичко за под 50 дни. Говорим за толкова много линейни километри с тръбопровод, с такава сложност на трасето, шахти, помпена станция. Критикуваха ни, че е аварирал, но това не е вярно. Говорим за една сложна система, на която се правиха тестове и изпитания. От 2020 връзки по тръбата имаме под 0,2% дефекти. Тук искам да отправя благодарности към Камарата на строителите, че в някои от подобектите дариха и труд, и механизация, работиха безвъзмездно, за което още веднъж отправям своите адмирации. Много можем да говорим за водопровода. Цената е 20% по-ниска от обявената в началото. Това също не е за пренебрегване. Трудно беше и доставянето на тръбите от Испания. Последните ги доставяхме в условията на пандемия и затворени граници. Никой не си дава сметка какво е коствало на държавата да си свърши работата.

Четете ли в. "Строител“ и какво е значението му за Вас?

Естествено. Винаги на бюрото ми стои вестник "Строител“. Не само го четем, съобразяваме се с него. Това е вестникът на нашия бранш и тъй като все пак се наричаме неформално министерство на строителството, го припознаваме и като наш вестник. С Камарата сме много добри партньори и в редките случаи, в които сме имали разминавания, те са били добър наш коректив. С политиките, които КСБ води, включително и през медията си, знаем, че в 99% от случаите вървим ръка за ръка. Благодаря още веднъж и на вестника, и на Вас лично. Пожелавам Ви да не излизате само един път в седмицата, а по-често и да качите тиража, защото вестникът е изключително ценен.