Зам.-министър Поля Занева-Димитрова в интервю за в. „Строител“: Очакванията са МС да одобри Стратегията за цифрова трансформация на строителния сектор през първото тримесечие на 2023 г.

Г-жо Димитрова, в МРРБ бе представена Стратегията за цифрова трансформация на строителния сектор 2030, като бе съобщено, че подготовката й е на финален етап. Какви са основните й цели - краткосрочни и дългосрочни?

Строителството е пресечна точка на всички икономически дейности и трябва да включи в своя дневен ред цели за повишаване на иновациите и конкурентоспособността, действия в областта на климата, повишаване на квалификацията на заетите в отрасъла, задаване на кръговост на процесите и подходящо дигитализиране. Така очертаният европейски фон изисква България да реформира своята икономика в цифрова, за да може да участва ефективно в единния европейски пазар. Това е особено уместно за българския строителен сектор, в който сегментът на малкия бизнес представлява 86,6% от наетата работна сила и много от предизвикателствата, свързани с капитала и наличието на умения, изглеждат по-изразени. Трансформирането на българския строителен отрасъл в посока мерките, очертани от ЕК, като цифровизация, устойчиво строителство и използване на ресурсите, е от ключово значение за изпълнение ангажиментите на България по отношение целите на Зелената сделка. Реформата ще даде възможност за постигане на националните и европейски приоритети в този сектор – по-високо качество и по-бързи темпове на строителството, енергийна ефективност (ЕЕ), защитена околна среда, достъпни жилища, които ще осигурят по-добро качество на живот. Тя ще повиши конкурентоспособността на българския строителен отрасъл, ще привлече чуждестранни инвестиции и ще осигури достъп на МСП в сектора до обществените поръчки на държавите членки, ще подобри бизнес средата. Реформата на строителния отрасъл ще доведе и до повишаване на квалификацията на администрацията, одобряваща инвестиционните проекти, ще даде тласък на цифровизацията и ефективността на държавното управление, ще повиши значително качеството на публичните услуги в сферата на строителството. Дългосрочната цел на Стратегията е чрез цифровизация и управление на застроената среда строителният сектор да допринесе ефективно за реализацията на европейските и националните политики за „зелена”, дигитална, устойчива екосистема, цифрова икономика, ЕЕ, кръгова икономика, неутралност по отношение на климата, устойчиво използване на ресурсите, демографски промени, привлекателни работни места, образование, обучение. Краткосрочната цел, която е с хоризонт 2030 г., е създаване на условия за цифрова трансформация на строителния отрасъл с оглед повишаване неговата ефективност, конкурентоспособност и устойчивост и изграждане на по-привлекателна инвестиционна среда, която осигурява равни възможности за всички, в т.ч. равнопоставеност на жените и мъжете.

Кои са основните моменти в документа? Как се предвижда да се осъществи цифровизацията на сектора?

Съществената част на Стратегията е описание на реформата, която се предвижда да бъде осъществена с хоризонт 2030 г. Тя има няколко основни елемента, сред които е създаване на нормативни условия и ИТ инфраструктура за цифрова трансформация на строителния отрасъл – формати за електронно предаване на строителна документация и инфраструктура за управлението й, в т.ч. съхраняване на документацията и систематизирането й в регистри, интеграция на информационни системи. Важна задача е и въвеждане на електронно управление на процедурите по заявяване, служебно препращане за вътрешноведомствено и междуведомствено съгласуване, одобряване и връчване на крайния административен акт, свързан с проекти на устройствени планове и инвестиционни проекти. Друг елемент е разработване на бази данни за устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешение на строителството, кадастър и свлачищни, абразионни и ерозионни процеси и публикуването им или предоставянето им по електронен път на трети страни. На следващо място е създаването на нормативни и инфраструктурни възможности за въвеждане на строително-информационно моделиране СИМ/BIM ниво 2 при проектирането, изпълнението и поддържането на строежите, както и условия за повишаване на квалификацията на публичния и частния сектор за работа със  СИМ/BIM. Постепенното преминаване в цифров режим на работа със СИМ/BIM ниво 2 на участниците в строителния процес от публичния и частния сектор също е основна задача. В Стратегията е заложено и създаване на условия за предоставяне на качествено образование за прилагане на СИМ/BIM в професионалните гимназии за средно техническо образование и висшите училища в областта на строителството, както и условия за развитие на иновации в строителния сектор.

Посочено бе, че в Стратегията е направен анализ на сектора по отношение на икономическата среда, пазара на труда, регулаторната рамка и др. Какво показва той, какви са изводите от него? Кои са предизвикателствата, които се очакват във връзка с трансформирането на строителния отрасъл?

Прочуването показва, че основните предизвикателства, с които строителният сектор следва да се справи, са доста. Такова е повишаването на ръста на производителност, защото в момента сме на последно място сред държавите членки на ЕС по отношение ресурсната ефективност. Трябва да бъде намален броят на фалитите в отрасъла и да се привлича квалифицирана и професионална работна сила. Анализът показа и нуждата от привличане на млади хора за кариера в строителството и мотивация на опитната работна сила за усвояване на нови технологии в сектора. Предизвикателство е и намаляването на административната тежест. Сред изводите са и нуждата от стимулиране на публични разходи за образование в сферата на строителството, по-добро сътрудничество на бизнеса с образователната система с цел модернизация на учебните програми, както и повишаване нивата на дигитални умения сред възрастните и младите хора и специалистите по ИКТ. Като предизвикателство е определено и изграждането на централизирани системи за обмен на информация в обща среда с бази данни (Common Data Environment - CDE), на електронни системи за административни услуги; на електронни кадастрални карти. Анализът посочва и нужда от популяризиране на информация за цифровизацията на целия процес на строителство и приложението на СИМ/BIM в публичните администрации, унифициране на форматите за цифрово проектиране и електронно подаване на планове и проекти, квалификация на персонала. В изследването се изтъква, че трябва да има достъпност на насоки и образци на документи за работа с електронни системи и СИМ/BIM. Отчетено е изоставане по отношение на интеграцията на цифровите технологии и на въвеждането на СИМ/BIM в България. Като предизвикателство е определено и изготвянето на нормативна база, както и на ИТ инфраструктура като основна предпоставка за цифровизация на строителния сектор.

Кои са добрите предпоставки?

Извършеният анализ установява освен сериозните предизвикателства пред сектора и немалко добри предпоставки за неговото трансформиране като основния приоритет на европейските и национални политики, който е развитието на цифровите технологии, тяхното навлизане в строителния отрасъл и оползотворяване на изключителния им потенциал за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, увеличено предлагане и ефективност на цифрови публични услуги. Позитив са и многобройните възможности за финансиране от европейските фондове и програми на дейности за цифровизация и реформиране на строителния сектор. Като добра предпоставка се посочва наличието на национална политическа рамка, определяща визията на българското правителство за цифровата трансформация като необходим процес на технологичното развитие на България за създаване на условия за иновации и растеж на бизнеса, повишаване ефективността на работната сила, конкурентоспособна цифрова икономика и висок стандарт на гражданите. Според анализа положително е и наличието на единна европейска политика за въвеждане на СИМ/BIM като средство за повишаване на производителността и качеството в строителния сектор. Положително е и че има търсене на квалифицирана работна сила с нови умения и роли, както и че въпреки намалелия интерес за работа в строителния отрасъл към професиите в сектора се насочват кандидати с висок потенциал.

Къде се намира България по отношение на цифровизацията на отрасъла в сравнение с другите европейски страни?

Европейските приоритети за цифровизация на икономиката и по-специално на строителния сектор са представени съответно в Стратегията на ЕС за единен цифров пазар, Стратегия 2020 за строителния сектор, Стратегията на ЕС за адаптиране към климата, План за действие за новата кръгова икономика, Сценарии за преход към строителна екосистема, устойчива на кризи, по-„зелена” и по-дигитална и др. В тази връзка държавите членки на ЕС усилено реформират или подготвят цифровизация на строителните си сектори. Имайки предвид бързите темпове на развитие на технологиите и тяхното въвеждане в строителството, България трябва незабавно да предприеме стъпки за трансформиране на строителния сектор, за да запази неговата конкурентоспособност и подобри ефективността му. Реализирането на всяка една стратегия е свързано и с финансов ресурс. Какви средства ще бъдат необходими за прилагането на Стратегията и откъде ще бъдат осигурени? По отношение финансирането на дейностите за цифровизация на строителния сектор в Стратегията е разработен специален раздел, който идентифицира възможните източници от европейски фондове и програми, както и дейностите, по които биха могли да кандидатстват бенефициентите. Съгласно принципа на допълняемост, в съответствие с който са разработени стратегическите документи, средствата, предоставени от Европейския съюз, следва да се допълват и от национални източници на финансиране. В тази връзка за изпълнение на реформата с хоризонт 2030 г. са планирани доста инвестиции: Със средства по Оперативна програма „Добро управление“ ще се изгради „Единен публичен регистър по устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството и информационна система за неговото обслужване“. По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) ще се създаде „Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“. Портал по устройство на територията, предвиден за създаване с §50 на преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн. ДВ, бр. 25 от 2019 г.), ще се реализира с финансиране от държавния бюджет. Проект „Развитие на специализираните информационни системи за пространствени данни на АГКК“ също ще се финансира от държавния бюджет. Бюджетът на МРРБ ще осигури необходимите средства за проект „Актуализиране и надграждане на Регистъра на свлачищните райони на територията на Република България и на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие“. По НПВУ ще се осъществи и проект „Подкрепа на пилотна фаза за въвеждане на строително информационното моделиране (СИМ/BIM) в инвестиционното проектиране и строителството като основа за цифрова реформа на строителния сектор в България“. Сред планираните инвестиции са и националните програми за развитие на образованието, финансирани със средства от държавния бюджет: Националните програми „Професионално образование и обучение“, „Обучение за ИТ умения и кариера“, „Бизнесът преподава“ и „Мотивирани учители и квалификация“, одобрени с Решение на Министерския съвет №302 от 13 май 2022 г. Освен това проектите на НПВУ и на Програма „Образование 2021-2027“ (ПО) предвиждат чрез интегриран подход да бъдат създадени 24 центъра за високи постижения за професионално образование и обучение. По НПВУ за тях са планирани обновяване, ремонт и оборудване, а по ПО – изпълнението на „меки“ мерки, свързани с продължаваща квалификация на учители и преподаватели в партньорство с бизнеса, разработване на учебна документация, прилагане на иновативни методи за преподаване и учене и др. От значение за изпълнението на Стратегията е и проект DIGITAL-2021-EDIH-01 по програма „Цифрова Европа 2021-2027“ с допълващо финансиране по „Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“.

От информацията на МРРБ става ясно, че ще се работи за национална база данни на застроената среда и обща система на комуникация. Бихте ли ни разказали малко повече в тази насока?

Едно от направленията, в които следва да се работи за постигане на дългосрочната цел на Стратегията, което осмисля цифровата трансформация на сектора, е разработване на система за събиране и съхранение на цифрови данни за съществуващата и новоизграждана застроена среда. За да се случи това, е необходима цифровизация на всички устройствени планове и кадастър, в т.ч. подземен, както и на техническите и енергийните паспорти на всички материални активи (съществуващи и нови строежи). Структурирането на бази данни за застроената среда по териториално-административни и класификационни признаци също е ключово. Необходимо е и цифроване на картовите материали за дефиниране на различните въздействия върху строителните конструкции (карти на рискове, геоложки карти, тектонски карти, демографски карти, др.). Включили сме още няколко важни задачи: интегриране на натрупаната цифрова информация в единен цифров кадастър; свързване на всички бази данни в обща система за комуникация; организиране на национална база данни като информационен модел на застроената среда, която обединява регионални, областни, градски, общински бази данни; управление и използване на информацията с оглед създаване на „умни“ сгради и населени места. Ефективното използване на цифровите данни представлява бъдещето на строителния сектор. Анализът на данните осмисля тяхното систематизиране и осигурява осезаеми подобрения и ползи при управлението на активите.

Кога можем да очакваме да бъде публикувана за обществено обсъждане Стратегията и кога е възможно да бъде одобрена?

Предстои публикуването за обществени консултации на Стратегията и Пътната карта за нейното изпълнение в началото на декември. Съгласно сроковете, предвидени с Националния план за възстановяване и устойчивост, стратегическите  документи следва да бъдат одобрени от Министерския съвет през първото тримесечие на 2023 г.

Ще се наложат ли нормативни промени във връзка с прилагането на Стратегията, ако да – в кои закони?

Реформирането на строителния сектор изисква сериозен преглед и преработване на нормативната рамка, регламентираща процесите на проектиране, одобряване, съхранение и ползване на строителната документация по време на изпълнението, експлоатацията и разрушаването на строежите. Необходимите анализи и промени са заложени в Стратегията за цифровизация на строителния сектор и планираните от МРРБ инвестиции по проекти. Ще бъде направен преглед и цялостен анализ на съществуващата нормативна уредба в областта на устройственото планиране на територията, инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството. Ще се набележат всички разпоредби, които предвиждат предоставяне на документи, удостоверяващи информация и данни за вписване в единния регистър, ще се регламентира функционирането на Единна информационна система по устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството, както и въвеждането на Строително информационното моделиране при проектирането, изпълнението и поддържането на строежите. Идентифицирана е необходимостта от разработване на Наредба за реда за водене на единен публичен регистър по устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешение на строителството, която ще урежда функционирането на регистъра, подзаконов нормативен акт, определящ реда и изискванията за работа и функциониране на единната информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешение на строителството, изменения и допълнения в Закона за устройство на територията и подзаконовата нормативна уредба към него.

 Кажете ни малко повече за работната група, какви представители има в нея?

Стратегията за цифрова реформа на българския строителен сектор е разработена чрез партньорство между държавните институции с отговорности за развитието на секторната политика, електронното управление и професионално образование и обучение. В цялостния процес по подготовката на този документ Министерството на регионалното развитие и благоустройството взаимодейства ефективно с широк кръг от заинтересовани страни, с национално представените организации на общините в България, на архитектите, инженерите в инвестиционното проектиране и консултантите, строителите и предприемачите, висшите училища, подготвящи кадри за строителния сектор, Българския институт за стандартизация, Агенцията по обществени поръчки, с представители на бизнеса. Още през 2020 г. със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството беше създадена Национална работна група (НРГ) за въвеждане на СИМ/BIM за целия жизнен цикъл на строежите. Основните задачи на НРГ са изпълнение на консултативни и експертни функции при: Разработване на проект на Дългосрочна стратегия за въвеждане на СИМ/BIM при проектирането, изпълнението и поддържането на строежите като основа на цифровата трансформация на строителния сектор и Изработване на проект на План за действие по изпълнението на Дългосрочната стратегия. За осъществяване на задачите НРГ работи съвместно с екипа по изпълнение на проект REFORM/SC2020/089 „Подготовка и стартиране на цифрова реформа на българския строителен сектор“, финансиран по Програмата за подкрепа на структурната реформа 2017-2020 г. на Европейския съюз. След успешното  приключване на проекта със заповед от 24.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството беше създадена НРГ за разработване на Национална стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор 2030 г. Националната стратегия включва резултатите от работата на предишната НРГ и разширява обхвата на стратегическия документ с визия и цели за цялостното трансформиране на сектора. В работната група са включени представители на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Министерството на околната среда и водите, Министерството на образованието и науката, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на електронното управление, Националното сдружение на общините в Република България, общини, браншови и научни организации, висши учебни заведения и др.

Цифровизацията ще наложи и промени по отношение на необходимите кадри за бранша. Как ще бъде решен този въпрос?

Повишаването на компетентност, капацитет и познания е задължително условие за прокарване пътя на реформата. Разработването на изисквания за използване на СИМ/BIM в обществените поръчки, както и одобряването на инвестиционни проекти, разработени чрез СИМ/BIM, изисква изграждането на специфичен капацитет от публичния сектор, както и от частния, който ще се възползва от възможностите за цифровизация. За повишаване квалификацията на одобряващите и съгласувателни органи са предвидени специализирани обучения за експертите от общинската, областна и държавна администрация, както и за всички съгласувателни органи, заети с одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешения за строеж. Трансферът на знания и образованието, свързано с прилагането на СИМ/BIM, са ясно заложени в Специфична стратегическа цел 2.1. Развиване на цифровия капацитет и уменията на човешкия капитал и работната сила в строителния сектор. МРРБ предвижда подготовката на ръководства и онлайн материали за самообучение на проектанти, строители, консултанти и дружества, които участват в съгласуването на инвестиционните проекти. Материалите ще бъдат публикувани на уебсайт на МРРБ, разработен за тази цел. Браншовите организации ще стимулират процеса на подготовка на практикуващите архитекти и строителни инженери за прилагане на СИМ/BIM технологиите с организирането на информационни и практически курсове, семинари и обучения. През 2021 г., по инициатива на Камарата на строителите в България бе създадено сдружение с нестопанска цел „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“, което да подпомага микро-, малките и средни предприятия, публичния сектор и обществото в процеса на цифровата трансформация на строителната индустрия. Стратегията предвижда реформиране на формалното средно и висше строително образование чрез създаване на условия за предоставяне на качествено образование за прилагане на СИМ/BIM в професионалните гимназии за средно техническо образование и висшите училища в областта на строителството.

Каква ще бъде първата стъпка след приемането на Стратегията?

Провеждане на проучване на комуникационните потребности и нагласи на заинтересованите страни и на медийна кампания за популяризиране на Стратегията, както и стартиране изпълнението на предвидените инвестиции съгласно утвърдените графици.