Заместник-министър Добромир Симидчиев пред в. "Класа": Силната централизация във ВиК сектора може да създаде проблеми

Г-н Симидчиев, кога можем да очакваме приемането на водната стратегия?
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е възложител на стратегията, а нашето ведомство има само съгласувателна роля. Аз лично се надявам това да стане до месец или два, но определено преди лятната почивка, за да може да се гласува в този вид. Той е съгласуван с всички ведомства, които имат отношение, мина и общественото обсъждане, от където получихме важна обратна връзка. Очаквахме една част от критиките, които бяха отправени, и ние признаваме, че има недостатъци. Но стратегията дава над 90% от необходимата рамка, за това моето мнение е, че в този вид документът е напълно приемлив.

Какви са основните критики, които получихте?
Основните критики са две, като според мен едните са по-обективни и конструктивни, а другите, мога да кажа, че са по-субективни. По-смислените критики се отнасят към това, че много хора имат очакване за силно обединение в сектора на водите, т.е. управлението да се изведе на едно място, независимо под каква форма дали в агенция, или министерство. Това звучи логично и разумно, но на практика би имало сериозни проблеми с изпълнението му, като една част ще са технически на този етап. Може би е нещо, към което трябва да се стремим, но не самоцелно, защото примерите в други държави за подобно силно централизирано управление са противоречиви - на места са добри, а на други - не.
В стратегията има мерки към обединяване на сектора, например това, което се предвижда за ВиК инфраструктурата. Изчакваме да се приеме водната стратегия, за да създадем звено водна инфраструктура, където ще се събира цялата информация за нея във воден регистър.
Втората серия критики идват от тези общини, които ще бъдат засегнати от реформите, които са заложени в закона за водите, по-точно окрупняването на ВиК сектора. От това ще бъдат засегнати общини, които имат собствен оператор. Но целта е не да се закриват самоцелно дружества, а да отпаднат тези, които не могат качествено да си вършат работата. Стратегията и законът трябва да защитават интереса на всички, както и ВиК операторите да имат по-сериозен капацитет за работа - те да станат достатъчно технически и финансово силни, което ще се отрази на качеството на услугата, която предлагат. В момента има оператори, които са на ръба на оцеляването, а това е далеч от представата за предлагане на европейска услуга.

Земетресенията и обилните валежи отново насочиха вниманието към язовирите, какво се случва със съоръженията, има ли сред тях опасни?
Отговорността за язовирите е разпределена между дружествата „Язовири и каскади“ на енергийното министерство и „Напоителни системи“ към земеделското ведомство, има 9, за които отговаря регионалното ведомство и 2700 микро язовира, които са под управлението на общините. Наскоро се извърши проверка на всички съоръжения от експерти на „Язовири и каскади” и се установи, че опасни за хората язовири няма. Има рискови сред микро язовирите, които са с такова разположение, че дори и да стане нещо, застрашени ще са само земеделски площи. Има и няколко, които могат да навредят и на хора, но те са проверени, в момента по тях няма сериозни технически проблеми, които да ги прави опасни. Но има съоръжени, които са безстопанствени, а това е недопустимо. Ние сме предложили в законовите промени „Язовири и каскади“ да отговаря за проверките на съоръженията, да прави предписания и да следи за спазването им. Очакваме с това да постигнем обективност в определянето на техническото състояние на язовирите. Освен това с промените трябва да се постигне и това да няма актив без оператор или язовир без собственик. За това сред предложените промени са общините, които не могат да стопанисват съоръженията да се откажат от правото си на стопанисване. Тогава в зависимост от предназначението на язовира ще се разпределя към някой от националните оператори. Изпълнението на това предложение ще изисква и отпускането на някакъв бюджет, но той ще бъде определен по-късно, защото сега не се знае бройката на тези съоръжения. След като парламентът приеме промените в закона за водите, кметовете ще имат 3 месеца да дадат становищата си за съоръженията. Когато данните от тях бъдат получени, сме предвидили още 6 месеца, в които да се реши какво ще се прави с всеки язовир.

Започнала ли е работа по тези съоръжения, за които казахте, че са установени технически проблеми?
Ремонтни дейности се предвиждат на язовир „Бели Искър“, който се концесионира от „Софийска вода“. Има точно набелязани дейности, за които беше предвидено да се финансират от тарифата на водата в София по време на следващия бизнес план в периода 2014-2018 година. За да сме съвсем сигурни в предписаните дейности, в момента се прави допълнително проучване за необходимостта и обхвата на мерките по ремонта на стената на язовир „Бели Искър”. Основното, което трябва да се направи, е укрепване на стената против земетръс, но това е в графата „важно“, а не „спешно“. В графата „спешно“ няма съоръжения. Но от ремонт се нуждае и стената на язовир „Студена“. Регионалното министерство ще се занимава с тези дейности, а средствата ще бъдат осигурени със заем от Световна банка.

Кога ще започнат конкретно дейностите по рехабилитация и колко пари ще са необходими?
Планираме ремонтът да започне през следващата година, а колко средства ще бъдат дадени все още не се знае. Защото със заема от Световна банка ще се финансира пакет от мерки. В него се предвижда строителство на 3 нови язовира, рехабилитация на „Студена“ и изработването на мастер планове. Новите съоръжения са „Пловдивци“ до Рудозем, „Нейковци“ при Габрово и при Панагюрище „Луда Яна“, който ще е на река Луда Яна. Общата стойност на заема е 100 млн. евро. В момента се избират проектанти на съоръженията и се изготвя супервизията. Плановете са следващата година или през 2014 г. да започне изграждането, а за тази дейност ще са необходими около 24 месеца. Срокът за последното усвояване на заема е 2015-а година.
Регионалните планове, които общините трябва да изготвят са с краен срок есента на 2013-а година, но до 3 месеца трябва да са готови инвестиционните им планове. Допускам, че след това ще има повече яснота и точно в стойността на вложенията, които трябва да се направят във водния сектор. Но според мен каквото и да получим от тях ще е около 30-40% от общите необходимости.

Можем ли да очакваме скоро промяната на цената на водата?
Моето мнение е, че цената на водата ще се покачва плавно и постепенно във времето. Трябва да разберем, че в момента пари за поддръжка на инфраструктурата се осигуряват само от тарифите и тези средства са недостатъчни. Темповете, с които трябва тя да се сменя инфраструктурата, са около 2-5% на година, а реалният темп е в пъти по-нисък. Ако трябва да се постигнат нужните темпове и средствата идват само от тарифите, то цената на водата трябва да стане на места над 10 лв. на кубик. Това няма как да се позволи да се случи, защото ще доведе до сериозно социално напрежение.
Единственият начин за поддръжка на мрежата е разумни инвестиции и максимално използване на средствата от еврофондовете. С тях можем да смекчим удара върху потребителя. Ако успеем да използване европарите, ръстът в цената на водата ще е значително по-малък.

Това означава ли, че в следващия програмен период ще се финансират приоритетно проекти за смяна ВиК инфраструктура?
Към момента се финансират основно проекти за пречиствателни станции и колектори. Освен положителния екологичен и социален ефект от тези дейности, отрицателният ефект от това е, че тези съоръжения правят операторите по-неефективни, като им повишават оперативните разходи. Те и в момента не винаги работят ефективно, поради остарялата инфраструктура, отстраняват много аварии и имат високи загуби. Ако водопроводната система се поднови, операторите ще станат по-ефективни, а това е важно, защото така се освобождава ресурс. Това, което трябва да направим в следващия програмен период на програма „Околна среда“, е да се финансира и подмяната на водоснабдителната инфраструктура или поне проектите да са интегрирани. Иначе ще имаме модерни пречиствателни съоръжения и едно разпадащо се ВиК, което става все по-малко ефективно. И аз лично ще се боря много против това..

Имаше предложения за увеличаване на контролната роля на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, как ще го коментирате?
Аз лично съм радетел на тези предложения Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да започне да регулира всички отрасли във водния сектор. Като сред тях са напояването, начинът на ценообразуването в него, как се подменят активите и това да се отнася и за хидроенергетиката. В момента се регулира само един сегмент от водния сектор, което не е правилно, защото много често се използват едни и същи активи. Много е важно ДКЕВР да се намеси като контролен орган навсякъде. Все още това предложение не е заложено в нормативна база, защото не са направени анализи и точни предложения, но е предвидено в стратегията. Освен това аз имам желание водният регулатор да е отделен от енергийния, като така ще се увеличи контролът и ще се създаде конкуренция между двете структури. Водени са разговори с представителите на комисията и те са съгласни с подобно предложение.