Заместник-министър Иван Аспарухов в интервю за вестник „Строител“: Икономическият растеж не може да се случи без общините

Г-н Аспарухов, като бивш кмет на община Мездра познавате добре проблемите на местните власти. Кои са най-сериозните трудности, пред които са изправени те в момента?

Когато има проблеми, които трябва да бъдат решавани на държавно ниво, те се мултиплицират в българските общини. Може би най-сериозният е, че през изминалите години не успяхме да дадем необходимата икономическа мощ и да увеличим местния финансов ресурс на администрациите заради неуспешната децентрализация. Това задълбочи дебалансирането на регионите. Устройството и функционирането на общините зависи не толкова от големината или обхвата им, колкото от възможността с голяма част от собствения си ресурс да могат да решават проблемите на територията си. Икономическият растеж и създаването на работни места не може да се осъществи без местните власти. В същото време финансовата връзка между бизнеса и администрацията в регионален мащаб отдавна е скъсана. Усилията на една община за създаването на работни места имат само социален аспект, без финансов принос. Това, че на определена територия ще работи икономическа структура, не означава, че ще има приходи за общината. Причината е, че всички ресурси от подоходното облагане и от останалите налози влизат в хазната на държавата. Оттам те се насочват по стандартния ред, но за дейности, които са държавна отговорност. А огромна част от проблемите обикновено са местни, свързани с доброто образование, пътната, социалната и екологичната инфраструктура. Общо взето, България към момента е с добро административно-териториално деление, в т.ч. и по отношение на броя и големината на общините. Въпросът е как да направим така, че тези общности да станат жизнени и да имат възможност да решават проблемите си самостоятелно. Постигането на това е свързано с процеса на децентрализация, който до сега трябваше вече да е в много напреднала фаза. Може би изпуснахме момента и сега, когато изпълняваме проекти по оперативните програми в областта на транспортната инфраструктура и околната среда, се вижда колко трудно може да се разчита на местен ресурс.

Кои са най-проблемните зони на България и къде има най-голям дисбаланс?

След влизането ни в ЕС започнахме да мерим с еднакви критерии развитието на регионите и да прилагаме единна методология за оценка, вследствие на което много бързо стана ясно кои са икономически най-слабите. Това са Северозападният регион, Странджа и Родопите. Тези данни показа и анализът, който направихме при приключването на първия програмен период на базата на развитието на шестте района на планиране. Лошото е, че слабите зони започват да повличат след себе си и други, и това се усеща най-вече с демографския срив. За да не се допуска подобен процес, е необходимо винаги да се прави предварителен анализ на това, как ще се отрази на определен регион прилагането на дадени законодателни мерки по отношение на местната власт. Радвам се, че с усилията ни и интензивна работа през последните 7 - 8 месеца успяхме да активизираме изключително много областните и регионалните съвети за развитие. За този период се проведоха по две техни редовни заседания. Поехме ангажимент да направим поправки в Закона за регионалното развитие, които да гарантират участието им при вземането на важни решения. Промените са готови и предстои да бъдат внесени в Министерския съвет и след това в Народното събрание. Заседанията показаха, че местната общност трябва да е активна и срещите да се случват по-често.

Важна задача на министерството е разработването на целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа, пограничните (с изключение на Черноморските), планинските и полупланинските слаборазвити райони. От 6 - 7 месеца полагаме сериозни усилия и вече имаме основата да направим един успешен план. Амбицията ни е това да не е просто документ, а програма, която ще бъде реализирана. Ако тя бъде уплътнена във висок процент с необходимия финансов ресурс, със сигурност ще даде своите резултати в близките 3 - 4 години. Цялостният ефект ще се усети чак след 10 - 15 години. Но може би е време да търсим точно такива дългосрочни решения, защото краткосрочни винаги ще има. Затова трябва да гледаме в перспектива, за да знаем по какъв начин и къде отиваме. Само така ще стигнем там, където трябва. Убеден съм, че ако преминем към прилагането на документи във всички сфери, които надхвърлят рамките на един управленски мандат, нещата ще започнат да се случват.

Кога ще започнат реалните мерки по целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа, пограничните, планинските и полупланинските слаборазвити райони?

В момента документът се разработва от сериозен екип в лицето на Националния център за териториално развитие и със съдействието на Българската академия на науките (БАН). Наскоро подписахме споразумение с БАН и сътрудничеството ни ще продължи. Разчитаме на екип от академията за определяне на териториалния обхват на планинските, полупланинските и пограничните райони в България на основата на критерии и показатели за тяхното обособяване. Вече имаме описание на географския обхват на Родопите и Странджа. Получихме предложенията на всички общини, заложени в техните планове за развитие. Тъй като много от идеите са на практика неосъществими, беше направена сериозна селекция, при която бяха търсени интегрирани решения. Едно е да дадеш голям брой проекти с надеждата, че това ще помогне за региона, а съвсем друго е да предложиш само три, но комплексни. Те включват не само инфраструктура, а съчетават икономически и социални елементи - заетост, образование, култура, здравеопазване. Такъв тип инвестиция може да доведе до икономически растеж. На това заложихме. Да, безспорно инфраструктурата е изключително важна, но невинаги е приоритет и не бива да се изгражда на всяка цена. Може определена идея, която ще доведе до по-голяма заетост или финансови потоци, да е на първо място. Ако проблемът засяга демографския срив, то усилията трябва да са насочени към по-висока продължителност на живота на населението. Тоест, началната задача са социалните мерки, свързани със здравеопазване, с добри обществени услуги. В крайна сметка задържането на хората в тези региони е най-важно. Първият етап от проекта на програмата, който включва Северозападна България, Родопите и Странджа, ще бъде готов до средата на август. Надявам се вторият - за планинските, полупланинските и пограничните общини, да бъде завършен преди октомври. Ще избързаме с подготовката на голяма част от тази програма, за да разберем колко средства трябва да осигури бюджетът за пълната й реализация. В същото време ще разпишем и възможностите, които дават оперативните програми, като така ще затворим кръга на наличния финансов инструментариум. Важно е да съберем всички усилия и да ги насочим в правилната посока. Знаем къде искаме да отидем, но трябва всички от общността - от областта и региона, стигайки до държавното управление, да вървим в една посока.

Придобиха ли достатъчно административен капацитет общините през първия програмен период и готови ли са за новите оперативни програми?

Безспорно. Всяко нещо има различни етапи и първият програмен период ни помогна точно в тази част - да се научим да правим проекти, които отговарят на определени условия и критерии. Факт е, че в началото в общините нямаше необходимите специалисти. Това беше решавано в движение чрез обучения и квалификации. Бързо се разбра, че оформянето на качествен проект е само една фаза и затова проблемите дойдоха по време на изпълнението. Ръководенето на проекта носи друга специфика, защото то касае и проектантите, и строителите, и контрола. Свързано е и с управление на финансови потоци, защото един проект с европейски средства се реализира с различен инструментариум. Първите 3 - 4 години не се разбра, че мостовият ресурс трябва да бъде осигурен от бенефициента, защото верификацията се прави едва след успешната реализация. Сега общините със сигурност са по-подготвени. Това показва краят на първия програмен период. Има общини с много добро планиране. 67 селища разполагат с интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Сигурно не всичко в тези документи е перфектно, но те са факт и са минали през няколко обществени обсъждания. Това показва, че местните власти са подготвени за нов начин на работа. Заради това и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) даде възможност на 39-те най-големи общини в България да изпълняват функциите на междинни звена за избор и оценка на проекти по Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020" (ОПРР). По този начин местните власти ще имат възможност самостоятелно да определят вместо МРРБ как да влагат предоставения им ресурс за градско развитие в размер на 1,4 млрд. лв. Това са едни реални мерки на децентрализация при усвояването на европейските фондове. Дори при Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради ние стъпихме на тотална децентрализация. МРРБ подготви регламента и цялата документация за кандидатстване, но всичко е в ръцете на кметовете на общините. Министерството прави крачки към това отговорностите и правата да се прехвърлят на местните органи и ще продължи да работи в тази насока. С промените в Закона за регионалното развитие ще дадем на общините повече корпоративен дух - на колаборация и на търсене на добрите решения. Ако възникне риск от злоупотреби, тогава МРРБ ще влезе в контролната си функция. Понякога областните управи и регионалните съвети за развитие се оплакват, че нямат власт да реализират дадени мерки. Правата на един администратор обаче не се заключват само в това да назначава и разпределя ресурс. Силата му, независимо на какво ниво е, се състои в това да събере положителните усилия и дейности, за да са водещи в развитието на една територия. Нужно е да се намери необходимият синхрон и комплексност на мерките. Защо ни е иначе толкова много администрация?

Споменахте няколко пъти важността на децентрализацията. Как МРРБ ще продължи да работи за ускоряването на процеса?

На заседание на Съвета по децентрализация на държавното управление, който се възстанови и е с нов състав, направихме анализ на предприетите до момента мерки. Докладът за изпълнение на Стратегията за децентрализация и на програмата за нейното изпълнение през 2014 г. бяха представени и приети от Министерския съвет. Постигнахме предварително съгласие за бъдещите мерки с различните страни, участващи в процеса, и ще предложим нова програма за децентрализация. Идеята ни е тя да не обхваща огромен брой мерки. Вероятно ще включим 4 - 5 краткосрочни, които ще могат да бъдат реализирани. Програмата ще обхваща периода 2016 - 2019 г. Децентрализацията е последваща функция. Това е процес, който трябва да следва доброто развитие. В правилния момент той може да изиграе ролята на катализатор. Ако не бъде реализиран, няма как да имаме местно развитие. Трябваше да бъде факт много отдавна.

Работят ли добре българските общини с местните власти от съседните държави? Успяха ли да се възползват от програмите за трансгранично сътрудничество и какви са очакванията Ви за новите?

Българските общини, които попадаха в обхвата на тези програми, бяха много активни през изминалия период 2007 - 2013 г. Има и добри, и не толкова добри примери. Всичко е въпрос на отношение към определен проект. Има много голям ефект от трансграничната програма между България и Гърция. При изпълнение на програмата с Румъния срещнахме редица предизвикателства, произтичащи от сравнително големия териториален обхват и бюджет, както и затруднената от р. Дунав достъпност на границата. Въпреки това има успешни проекти, като разработването на Общата стратегия за устойчиво териториално развитие на трансграничния регион Румъния - България. Документът дава големия хоризонт как тези територии да се развиват през настоящия програмен период и в перспектива до 2030 г. В крайна сметка двете страни се сработиха добре. Активно бе и взаимодействието ни със Сърбия, Македония и Турция в рамките на програмите по Инструмента за предприсъединителна помощ, по които България, в частност МРРБ, е Управляващ орган. За да бъдат реализирани успешно програмите за трансгранично сътрудничество през настоящия период 2014 - 2020 г., трябва да има взаимно разбиране, че определени съвместни проекти - от едната и от другата страна, водят до нещо положително. Това е валидно и за съседни общини в България. По-добре да направим един път, който свързва две или три населени места, вместо да направим пет улици в едно. Това е правилният подход, който трябва да бъде възприет. Важно е да търсим общата цел. Капацитетът на българските общини специално при трансграничното сътрудничество е добър и това ще даде сериозни резултати и през настоящия период. Програмите са важни не само защото ще донесат допълнителен финансов ресурс на местните власти, но и ще засилят добрите връзки на България със страните, с които граничи. Оптимист съм и вярвам, че нещата ще продължат да се развиват успешно.

Ще бъдем домакини на Бюрото на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа. Какви ще са ползите за страната ни?

Домакинството ни на Бюрото на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа е признание за постигнатото в България в областта на развитието на местните власти. Престижното събитие ще се проведе този декември в рамките на ротационното председателство на Република България на Комитета на министрите на Съвета на Европа за периода ноември 2015 г. - май 2016 г. По време на срещата си с генералния секретар на Конгреса Андреас Кийфер в началото на юли благодарих за оказаната чест. Бюрото на Конгреса на местните и регионални власти се състои от 17 избираеми представители на местните власти от страните - членки на Съвета на Европа. Някои от членовете му са с 20 - 30-годишен опит в структурите на местното и регионалното управление в своите страни. Предстои ни много работа по подготовката. Ще направим всичко необходимо, за да бъде заседанието ефективно. Събитието е важно за нас, защото ще имаме възможност да представим пред членовете на Бюрото развитието на местните власти в България, опита при прилагането на Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво, за която страната ни е пионер в рамките на Съвета. Представители на българските институции ще имат възможност да обсъдят с гостите перспективите за развитието на местната демокрация в Европа.

Какви са приоритетите на Съвета по регионална политика към Министъра на регионалното развитие и благоустройството до края на годината?

Съветът по регионална политика трябва да систематизира задачите, по които се работи в момента. Органът ще обсъди и обобщи всички постъпили предложения в сферата на регионалната политика, включително на регионалните и областните съвети за развитие, и ще прецени има ли необходимост от законодателни промени или друг вид мерки. Ще продължим процеса на консултиране на промените в Закона за Регионално развитие. На този етап не сме получили никакви оспорвания на новите текстове и срещаме сериозна подкрепа. Надявам се по този начин да бъде приет и от Народното събрание.

Безспорно сте си поставили много задачи до края на годината. Ще се отразят ли предстоящите местни избори на работата Ви?

Според мен вотът по-скоро ще бъде катализатор на процеса на търсене на по-добър диалог между държавата и местните власти. Убеден съм, че когато се мисли и върви в една посока, се намират верните решения. В този смисъл аз съм оптимист както за развитието на местните власти, така и за съвместната ни работа с тях.