Заместник-министър Николай Нанков: От 2013 г. броят на свлачищата се увеличава

Г-н Нанков, колко са застрашените от свлачища райони в страната? Какво очаквате от актуализираната Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата?
Какво трябва да съдържа още тя?

Направеният в Националната програма за превенция и ограничаване на територията на Република България, ерозията и абразията на Дунавското и Черноморското крайбрежие тези
явления са активни както по места, където вече са били проявени, така и там, където се активизират за първи път.
Възникването и активизирането на свлачищните процеси на територията на страната е обусловено от сложния геоложки строеж, интензивната тектоника и непрекъснато действащи природни (абразия, ерозия, сеизмични процеси, интензивни валежи, климатични промени и др.) и техногенни фактори, които обикновено действат едновременно и тяхното разграничаване е трудно.
Най-невралгичните райони са по западната част на Дунавското крайбрежие, Северното Черноморие в района от Варна до Каварна, Източните Родопи и някои котловини в Западна България.

Колко от свлачищата са активизирани в момента, възможно ли е още да се активизират?

От всички над 1870 регистрирани свлачища в страната 471 са тези, които са тези, които са периодично активни.
Към Министерството на регионалното развитие и благоустройството работят три дружества „Геозащита“, които правят постоянен мониторинг на свлачищните процеси у нас. От началото на годината те са регистрирали 18 нови свлачища. Експертите отчитат активизиране на процесите в 8 регистрирани свлачища. Ситуацията обаче е динамична и се променя ежедневно.
За съжаление, от 2013 г. започна да се наблюдава тенденция за увеличаване на свлачищата и засегнатата територия, като проявата на свлачищна активност е предимно през пролетния сезон след снеготопене и след интензивни валежи.

Какви средства са необходими в момента за укрепване?

Според направените в Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията на Дунавското и Черноморското крайбрежие анализи необходимата сума за укрепване и контрол на свлачищата и на ерозията в крайбрежните зони са необходими над 871 лв. лв. за периода 2015-2020 г.

Какви щети вече са нанесени – както на пътищата, така и на районите, в които живее активно население? Какви мерки трябва да се предприемат за укрепването им? Каква е стойността на укрепителните работи?

За съжаление сегашните бедствия нанесоха доста щети. Само за пример мога да посоча, че в резултат от последните наводнения, включително свлачища, щетите върху пътната инфраструктура са в размер на около 20 млн. лв.
Информация за нанесените щети в районите, в които активно живеят хора, биха могли да дадат местните власти и дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР. Те са тези, които правят оценка на щетите по места, за да кандидатстват пред Междуведомствената комисия към Министерския съвет за помощ за възстановяване.

Какви могат да бъдат източниците за финансирането им?

Бюджетът за геозащитна дейност на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2015 година, за съжаление, е ограничен. Разполагаме само с около 1 300 000 лв. От тях 750 000 лв. са предвидени за мониторинг на свлачищните процеси, регистриране, оказване на съдействие и специализирана техническа помощ на общини, областни администрации, специализирани и контролни органи и други държавни институции при възникване на аварийни ситуации, свързани с неблагоприятни геодинамични процеси.
Освен това страната ни може да разчита на около 20 млн. евро от Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. за укрепване на свлачища.
Търсим и средства и от други източници на финансиране. Това са Фонд „Солидарност“ и Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет.
Министерството беше одобрено за управляващо помощта, която страната ни може да получи по линия на Фонда. Това е другият източник, на който можем да разчитаме. В момента се  подготвят заявките към него за средства, с които да възстановим щетите от последните наводнения.

Възможно ли е общините да се справят със собствени средства с укрепителните работи на рискови райони на тяхна територия?

Местните власти много добре знаят кои са проблемните места на тяхна територия и къде има свлачища. Когато една община има такива проблеми, може да се справи, като си осигури европейско финансиране. 86 от общините в страната бяха допустими за финансиране на проекти за превенция по линия на Оперативна програма „Регионално развитие“. Средства можеха да бъдат отпускани и по програмите за трансграничните сътрудничества.
За подпомогне общините, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, дава указания за реда за кандидатстване за финансови средства пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет, която отпуска средства за преодоляване на бедствени ситуации.

Какви са възможностите (и бюджетът) на Агенция Пътна инфраструктура за преодоляване на щетите, нанесени на републиканската пътна мрежа?

В плана за своята работа Агенция „Пътна инфраструктура“ всяка година подготвя аварийна програма. Тя е предвидена за възстановяване на аварийни обекти, като тук се включват и свлачища, които са засегнали части от пътната инфраструктура в страната.

Какви мерки (и средства) са необходими за поддръжката на рисковите райони, както и на тези с регистрирани вече свлачища?

При възникване на свлачищни процеси, специалистите от геозащитните дружества предписват аварийните мерки и дейности, които трябва да се предприемат незабавно за ограничаване на процеса, така че да не бъдат допуснати  човешки жертви и бедствени ситуации.
В дългосрочен план се извършват превантивни геозащитни мерки и дейности - мониторинг на свлачищните процеси, включващи инженерно-геоложки обследвания, хидрогеоложки и геодезически измервания на реперни мрежи, измервания на деформациите в дълбочина, измервания по морското дъно. С цел мониторинг се изграждат контролно-измервателни системи в свлачищните райони.
Извършват се също мерки и дейности за ограничаване на свлачищата. Такива могат да бъдат инженерно-геоложки районирания и подготовката на инвестиционни проекти, изграждане на укрепителни и брегоукрепителни съоръжения. Изграждат се и отводнителни съоръжения.

Колко по-скъпо биха излезли аварийни укрепителни работи в сравнение с превантивната дейност по тяхната поддръжка?

Възстановителните работи винаги са по-скъпи от превантивните.
Националната програма ще определи кои обекти приоритетно ще бъдат укрепвани и на кои ще се приложат само превантивни мерки. Постоянният мониторинг ни показва реалната картина и необходимостта от средства. Целта ни е да инвестираме там, където това наистина е необходимо, защото при добра превенция инвестираните средства ще са в пъти по-малко.