Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова в интервю за в. „Стандарт“: Договаряме 50% от "Региони в растеж" до края на 2015 г.

- Зам.-министър Николова, само преди дни дойде добрата новина от Брюксел, че Европейската комисия размразява блокираните средства по ОПРР. Променя ли този факт прогнозитезаусвояемостта по програмата в края на периода?

- Наистина е чудесна новина, че бяха отблокирани средствата по приоритетна ос 1 и приоритетна ос 3 на ОПРР, в които е фокусиран над 80% от ресурса на настоящата оперативна програма 2007-2013 г., която изпълняваме до края на тази година. В резултат до края на февруари очакваме малко над 100 млн. лв. да влязат в бюджета. А към края на март - още близо 200 млн. лв. Рисковете не могат да се променят, защото към края на годината ние трябва да имаме 100% разплащане по всички проекти. От тази гледна точка сме идентифицирали проекти в риск за над 605 млн. лв.

В момента работим да го намалим като ускорим изпълнението, затова разплащаме максимално интензивно към бенефициентите. За добро или за лошо от тези 605 млн. лв. основният фокус на средствата от близо 50% е в два проекта. Първият е изграждането на Северната скоростна тангента на София на стойност над 200 млн. лв. Добрата новина е, че вече имаме разрешително за строеж за първия участък от обекта. Нещата вече влизат в ритъм. Ще има доста сериозна преса към изпълнителните до края на декември не само да бъде приключенобектьт,ноида бъде разплатен. Вторият голям рисков проект е този за градския транспорт във Варна. Но за него имаме увереност, че темповете ще се ускорят в следващите месеци, защото вече има избрани изпълнители по всички договори. И оттук нататък наистина е въпрос на мобилизацията на екипите. Точи проект е на стойност над 110 млн. лв.

- Според правилата на Брюксел можем ли да получим средства само за изпълнената част от проекта за ССТ към края на годината?

- Не бих казала, че бюджетът може да поеме какъвто и да е ресурс да бъде възстановяван за проекта след края на годината. Така че всички работим само с план А да усвоим напълно ресурса до края на 2015 г. Въобще не говорим за загуба на средства. В следващите 3-4 месеца ще бъде ключово да се види изпълнението на Северната тангента, за да се предвиди до каква степен наистина вече има риск. Но в тази посока като Управляващ орган /У О/ имаме доста сериозен списък срезервни проекти, които могат да бъдат реализирани вместо такива, които се забавят твърде много.

- С какви резервни проекти разполагате?

- Към настоящият момент имаме резервни проекти на стойност над 250 млн. лв. Те могат да се осъществят и със спестен по програмата ресурс, ако имаме такъв към края на април или май. Надяваме се да успеем да подсигурим средства за проектите за градска среда на 36 общини. Те са с изиграни поръчки и избр ани изпълнители, чакат единствено финансиране. Така че 55 млн. лв. веднага могат да бъдат алокирани към такъв тип проекти. Имаме и списък от резервни проекти в посока интегриран градски транспорт. Сред тях е този на Стара Загора за закупуване на 55 нископодови автобуси, които допълват мярката им за интегриран градски транспорт. Които освен всичко останало могат да бъдат завършени за много кратък период от време - 2-3 месеца. В тази посока имаме и допълнителни проекти на стойност 20 млн. лв. от Министерств о на здравеопазването за доставка надопълнително оборудване. Имаме и 17 проекта на Агенция "Пътна инфраструктура". Те са оценени, на стойност над 200 млн. лв. Но към настоящия момент не могат да бъдат изпълнявани, защото няма свободен ресурс.

Всички тези проекти заедно покриват риска, който към момента сме идентифицирали по програмата.

- Каква е целта максимум за усвояемост по ОПРР, която сте си поставили?

Ние винаги гоним 100% . И това е единствената ни цел. Всичко обаче зависи и от нашите бенефициенти. Защото и към настоящия момент имаме трудности в получаването на достатъчно навременни искания за плащане и на достатъчна стойност. Сега сме в зимен период, но много се надявам, че от месец март нататък ще имаме изключително голямо ускоряване от страна на бенефициентите. Към края на годината се надяваме да постигнем над 95% сертифициране на разходите. Което означава, че последните 5% ще ги предявим за плащане към ЕК през 2016 г. и това е допустимо. Работим само по плана 100% усвояване до края на годината.

- Кои са научените уроци от първия програмен период за България и до какви промени в новата ОП "Региони в растеж" доведоха те?

- Научихме уроци както от стратегическа гледна точка, така и в хода на изпълнението. От първите най-основният бе, че не трябва да инвестираме на парче и където решим. Не трябва да инвестираме и чрез конкурентен подбор. Защото това не удовлетворява нуждите на регионите и не води до растеж и икономическо развитие. В новата програма имаме съвсем нова концепция по отношение на финансирането, То ще е към конкретни бенефициенти. Основ39 големи града получават 700 млн. евро безвъзмездна финансова помощ за новия програмен период, Имаме предефинирани проекти, които са през интегрираните планове за градско възстановяване иразвитие. И се надяваме до края на месец април да дадем възможността поне на тези 39 големи града да кандидатстват за финансиране. След което ресурсът ще им бъде предоставен. Ите ще могатда започнат да ги изпълняват, естествено спазвайки изискванията на УО.

- Кога ще стартират първите проекти по новата ОПРР?

- Договорили сме с партньорите от ЕК, че при затваряне на всички преговорни глави /в момента ни е останала единствено приоритетна ос 2 за малките градове/ ще можем да започнем предварителното изпълнение на проекти с финансиране от бюджета което след това да бъде възстановено от бюджета на програмата. Стартираме с 39 града и Агенция "Пътна инфраструктура" /приоритетна ос 7 на програмата за 1-3 клас пътна инфраструктура/. След което ще обявим схемата за образователна инфраструктура / приоритетна ос 3/. Паралелно с нея ще се опитаме да стартираме и изпълнението на финансовите инструменти, които са с много голям фокус в програмата. Следва стартирането на приоритетна ос 4 - с бенефициент Министерство на здравеопазването. Ще се опитаме до края на тази година да контрактуваме на максимум програмата доколкото е възможно. Според оптимистичния сценарий очакваме да договорим 60-70% от ресурса на програмата, а според песимистичния - 50%. Ние имаме друг подход на финансиране, без тежки оценителни комисии и конкурентен подбор. Това съкращава време. Работим с предефинирани проекти, стратегически документи. И това изцяло облекчава процеса на подготовката от страна на бенефициентите. Работата по новата програма всъщност стартира като подготовка преди 3 г.

- В новата ОПРР се акцентира върху финансовия инженеринг, при който се дават нисколихвени дългосрочни заеми за икономически изгодни проекти, вместо върху безвъзмездната помощ, както бе през първия. При същите правила ли ще се одобряват проектите?

- През приключващият програмен период имахме две фонда за финансов инженеринг по инициативата JESSICA. Инициативата бе изключително успешна. До момента са сключени 28 договора. Ресурсът е разпределен на 90% от двата фонда. При единият са контрактувани 104% от средствата, в другия 80%. Оказа се, че наистина има пазарна ниша за приходоносни проекти, които могат чрез нисколихвени заеми да имат възвръщаемост в дългосрочен период от време. И съответно да могат да постигат целта на ЕК не само да предоставяме безвъзмездна финансова помощ, а при връщането на дадения ресурс да се генерират нови инвестиционни проекти в областта на градската политика и градското развитие. През новия програмен период ще има нова структура на изпълнение на финансовите инструменти. Министерството на финансите ще е основният двигател. То ще структурира така нареченият фонд на фондовете. Той ще придобие ресурсът за финансови инструменти от всички оперативни програми. Ние имаме около 470 млн. лв.предвидени за финансов инженеринг по ОП "Региони в растеж" и ще вложим тази сума във фонда на фондовете. Той от своя страна ще избере три фонда за градско развитие - за София, за Южна и за Северна България. Тези три фонда ще финансират проекти, свързани с енергийната ефективност, обновяване на културната, образователната и спортна инфраструктура. Тоест всичко, което генерира приходи за градската среда. Туристическите атракции ще бъдат в отделен фонд, който ще покрива територията на цялата страна.

- Само общини и институции ли ще могат да кандидатстват с проекти към фонда за туристически атракции?

- Напротив. Посоката на финансовите инструменти е да се стимулират публично-частните партньорства или изцяло частните инициативи. Потенциалът на частните инвеститори за изграждане на инфраструктура е по-голям. Освен това от гледна точка и на привличане на финансов ресурс, постигане на по-интегрира ни проекти и стопанисване възможностите на представителите на частния сектор са много по-големи, Възможно е да бъдат осъществявани най-различни проекти, въпросът е обаче да имаме и подходящата нормативна уредба. Защото към настоящия момент публично-частните инвестиции са стопирани поради липсата на добро законодателство, което да стимулира формирането им.

- Има ли риск недоброто законодателство да блокира тези средства, предвидени за финансов инженеринг?

- Не. Защото и общините и други публични институции имат възможност сами да изпълнят такива проекти. Както и да кандидатстват изцяло частни инвеститори. Но най-добрият ефект би се постигнал при публично-частни партньорства. И в този смисъл законъттрябва да се подобри особено в частта си за избор на частния партньор от страна на публичния. За момента тази процедура е много тежка и наподобява изключително на закона за обществените поръчки, Така че това е механизмът. От ресурса за финансов инженеринг ще се структурира и гаранционен фонд

Той ще даде възможност да се намалят изискванията за обезпечения от страна на проектите, които се финансират. Към настоящия период имахме предизвикателството да инвестираме частни инвестиционни проекти по простата причина, че обезпеченията, които се изискват от фондовете, бяха за над 110% от активите, които реално се изграждат. Бих казала, че много малко са и публичните институции, които могат да си позволя такъв тип обезпечение, особено църкпите. И в този смисъл облекчаваме допълнително процедурата по финансовите инструменти. Защото един такъв гаранционен фонд на практика чрез малък ресурс ще може да гарантира изцяло една инвестиция.