Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР Деница Николова в интервю за в. „Строител“: Първите проекти по ОП "Региони в растеж“ ще започнат в началото на 2016 г.

 Г-жо Николова, стартираха ли програмите за трансгранично и териториално сътрудничество?

С радост мога да отбележа, че в средата на юни получихме официалното потвърждение от страна на Европейската комисия за одобряване на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020“. Това е следствие не само на сериозните преговори, които водихме с колегите от ЕК, но и на мобилизацията на Управляващия орган. Основното изискване на Комисията през новия програмен период е фокусиране върху политиката за развитие на райони и центрове за растеж, които да дават възможности за икономиката и за създаване на повече работни места. Това е и причината за намаляване на обхвата на бенефициентите. ОПРР се фокусира върху 68 града, избрани спрямо Националната концепция за пространствено развитие. През новия програмен период ще се инвестира в изпълнение на секторни политики, които касаят реформата в здравеопазването, образованието, социалната сфера и, разбира се, в подобряването на инфраструктурата. Предвидени са и мерки в туризма. Целта е да бъдат привлечени повече посетители и инвеститори, които съответно да допринесат за икономическия растеж на местно ниво.

Бих казала, че новата ОПРР е добре структурирана от гледна точка на средствата, които ще се влагат. Давам пример с Първата и Втората приоритетна ос, насочени към градско развитие.

Ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие“ обхваща над 55% от ресурса на програмата. Спрямо националната концепция по нея са допустими 39 града от първо до трето ниво. Специфичното е, че администрацията в тези населени места има повече отговорности. Общините бяха определени за междинни звена по отношение на избора на проектите. Считаме, че централизираният подход за определяне на нуждите на регионално ниво не е най-подходящият. Това ни показа и опитът от първия програмен период. Градовете вече имат достатъчно натрупан опит, за да могат да избират дейностите с най-голямо значение за тях. Нов момент се явява възможността местните власти сами да оценяват проектите си. Но ние преценяваме дали да предоставим финансиране за тях. Плюс на приоритетната ос е, че на този етап всеки град е с резервиран бюджет. Пред общините има междинни цели и ако не ги покриват, Управляващият орган може да нанася корекции във финансирането.

Втората приоритетна ос "Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони“ касае други 28 по-малки града. Тя е предназначена да подпомогне мерките за енергийна ефективност в обществени и жилищни сгради. Целта е да се повиши качеството на живота, да се подобрят публичните услуги, както и връзката между отделните градове. Резултатите, които трябва да бъдат постигнати, ще имат пряк принос за реализация на индикативните цели, заложени в Националния план за действие за енергийна ефективност 2014 - 2020 г.

Сумата, с която България разполага за сектор "Здравеопазване", е 162 млн. лв. С тях ще подкрепим и реформата в "Бърза помощ“. Изцяло ще бъдат ремонтирани и обновени 28-те й областни центъра, както и 170 техни филиала. В допълнение на това ще доставим необходимото оборудване за 34 отделения за спешна помощ в държавните болници в най-критично състояние. Министерството на здравеопазването изготвя предпроектно проучване за точния ресурс, който е необходим.

Следващият сектор, който подкрепяме и на регионално, и на местно ниво, е образователният. Средствата за него са 223 млн. лв. Те ще бъдат разпределени в няколко категории, обхващащи професионалните училища, съгласно методологията на Министерството на образованието и науката (МОН). Има и компонент, който касае учебните заведения към министерствата на културата, на младежта и спорта и на земеделието и храните. Пари ще бъдат отделени също за проекти на университетите. Те ще разполагат с близо 46 млн. лв.

Следващата приоритетна ос "Регионална социална инфраструктура“ е насочена към продължаване и доразвиване на процеса на деинституционализация на социалните услуги за децата и възрастните хора. Приоритетна ос 6 "Регионален туризъм“ ще подпомага консервацията, опазването, популяризирането и развитието на културното наследство в регионите на България. Европейската комисия счита, че този тип проекти са приходоносни, макар и в дългосрочен план. Затова ЕК иска през този програмен период да се финансира точно такъв тип инфраструктура. С оглед създаването на цялостни туристически продукти ще бъдат подкрепяни интегрирани проекти, включващи цялостни решения. Тоест не само за консервацията и опазването на съответния обект, а и неговото популяризиране и развитие за привличането на посетители. За целта безвъзмездните средства ще се комбинират с финансови инструменти на ниво проект, а оценката ще се осъществява на база бизнес план.

В предходния програмен период подкрепяхме само туристическите атракции. Това не доведе до желания резултат, защото бяха изградени много обекти, но без прилежаща инфраструктура. В този ред на мисли новият програмен период предлага условия да се обхванат всички елементи от реализацията на дадена атракция.

Важна е и оста, която касае регионалната инфраструктура. Това ще бъде последният етап от членството ни в ЕС, в който ще имаме средства за рехабилитация на пътната ни мрежа. Преговорите по това перо бяха тежки, но осигурихме 381 млн. лв. за него. Отсечките, които ще се финансират, ще са с достъп до Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Това е критичното изискване за проекти, подкрепяни по програмата. В допълнение колегите от Агенция "Пътна инфраструктура“ са изготвили методология и приоритизация на пътните участъци, така че ще бъдат рехабилитирани тези с най-голям ефект върху свързаността на регионите.

В изключително кратък период от време се наложи да преодолеем много спънки. Надявам се, че с бенефициентите ще успеем да компенсираме загубеното време от година и половина до етапа на одобряване на "ОПРР 2014 - 2020". Имаме отлична проектна готовност от всички градове. Предоставихме достатъчно ресурси за подготовка на документите. Очаквам скоро да преминем към изпълнение на проектите.

С радост мога да заявя, че на 30 септември бяха подадени и първите 9 инвестиционни програми. Ще има и още три допълнителни дати за прием - през декември тази година и през февруари и март 2016 г. Общините трябва да успеят бързо да структурират своите междинни звена, за да изпратят инвестиционните си програми. Така пред нас ще остане единствено задачата да оценим проектите им, да подпишем договорите с тях и съответно да предоставим финансирането.

Споменахте, че има 9 подадени инвестиционни програми. Готови ли са проекти, с които веднага да стартира програмата, и какъв е реалистичният срок това да се случи?

Сега сме в процес на оценка, така че няма как все още да дам по-детайлна информация относно самите програми и какви точно обекти за изпълнение са включили общините. Предвиждаме до края на годината да бъдат одобрени. Съответно след това ще пристъпим към етапа на финансиране на проектно ниво. Както казах, до края на 2015 г. има още една дата, в рамките на която очакваме и останалите общини да подадат своите документи.

Бих казала, че предвид ограничения финансов ресурс общините ще имат своето предизвикателство да изберат приоритетните проекти за тях, които ще имат най-голям ефект за подобряване както на градската им среда, така и за балансираното им икономическо развитие.

Търсят ли Ви местните власти за съвети относно новия програмен период и какви са най-честите им въпроси?

Най-ключовите въпроси, които задаваха бенефициентите, бяха свързани със структурирането на междинните звена. Най-важното, което трябва да знаят, е, че работата в това звено не може да бъде осъществявана от членовете на институцията бенефициент. Техните притеснения са, че може да има известен конфликт на интереси, защото, образно казано, се явяват структура на общината. Намерихме решение, като дадохме детайлни указания по какъв начин може да бъде преодоляно това изискване. В тази посока се надявам, че съвсем скоро ще получим и одобрение на системите ни за управление и контрол от одитния орган. Той се явява този, който казва, че всичко, което структурираме на ниво Управляващ орган и междинно звено, съответства на изискванията.

Други въпроси, които често получаваме, касаят начина, по който се определят разходите за извършване на определени дейности по проектите. Питат ни какво е допустимо, какво не е възможно да бъде финансирано по мерките, за които осигуряваме средства. Интересува ги начинът, по който трябва да бъдат изпълнени проектите. За местните власти е важно да знаят какви са основните предимства, недостатъци и съответно какви оптимизации са необходими по отношение на изпълнението.

В новия програмен период разполагаме с ИСУН 2020. Чрез нея всеки бенефициент ще може да създава и попълва своя електронен формуляр за кандидатстване и да приложи необходимите документи. Управляващият орган ще получава информацията през системата и съответната оценка ще бъде издавана по-лесно и бързо. Така решаваме и проблема с огромния обем документи, които се налагаше да бъдат преглеждани до този момент. Всичко ще е подредено и лесно за намиране.

На какъв етап са програмите за трансгранично сътрудничество на България със Сърбия, Гърция, Турция, Македония и Румъния?

Те също допринасят за развитието на регионите. Още по-положително е, че и петте са одобрени от Европейската комисия. Техният ресурс е общо 471 млн. евро. Те дават възможност за подкрепа на периферните и пограничните райони на България - там, където са концентрирани по-малки общини и градове. В този смисъл новите програми предоставят перспективи за инвестиции както в сектор "Туризъм“, така и по отношение на околната среда и зелената инфраструктура. Понякога културната инфраструктура, рехабилитирана по линия на трансграничните ни програми, има своя по-голям ефект и принос на местно ниво, отколкото тази, в която сме инвестирали средства от ОПРР.

Към настоящия момент сме дали възможност за кандидатстване по програмите "България - Сърбия“ и "България - Македония“. Предстои ни в края на месеца да вземем решение за обявяване на насоки за бенефициентите по "България - Турция“, а по "България - Румъния“ разполагаме с най-големия ресурс. Той е близо 298 млн. евро. По нея са подадени проектни предложения и ни предстои да ги одобрим, за да получат финансиране. Интересът по последната програма беше изключително голям. Оказва се, че изискването за партньорство между две държави вече не е пречка, а по-скоро предимство. Проектите са над 116 на брой и се очаква да получим допълнителни по пощата. Българските партньори са водещи по 55% от подадените предложения. Това показва, че имаме натрупания опит и увереност, които ни липсваха в предходния програмен период.

Повечето нови териториални програми са продължение на инструментите за сътрудничество от периода 2007 - 2013 г., но има и две, в които България участва с цялата си територия. Това са "Дунав“ и "Балкани - Средиземно море“. И двете програми ще бъдат изцяло с държавно съфинансиране, осигурено от бюджета на страната.

Успешно ли ще приключат проектите по предишните трансгранични сътрудничества? Какви са научените уроци?

Програмите, в които нашата държава е партниращ орган, приключват в края на годината. Те са с Румъния и Гърция. Усвояемостта по тях е над 80% и мога да заявя, че ще постигнем максимално оползотворяване на средствата. По трите програми, в които сме Управляващ орган - "България - Сърбия“, "България - Македония“ и "България - Турция“, имаме над 70% напредък, като периодът за изпълнение е до края на 2016 г. Така че със сигурност имаме достатъчно време да постигнем максимален ефект. Това са единствените програми, които през периода на своето съществуване не са попадали под риск от загуба на средства.

Относно поуките - за първи път изпълнявахме подобен тип програми и всичко беше на принципа проба - грешка. Имахме известни пропуски, които се опитахме да елиминираме. Бих казала, че до известна степен сме преодолели трудностите и грешките. Все още нямаме подходящата нормативна уредба, за да можем спокойно да се изправяме пред предизвикателствата. Страдаме от факта, че условията за усвояване на средствата от ЕС са твърде много. Те са пръснати в различни подзаконови нормативни уредби. Това затруднява и бенефициентите, и нас като Управляващ орган. Радвам се, че от страна на вицепремиера по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев беше инициирано разработването на закон за управление на средствата от ЕС. Предстои одобрението му от Народното събрание.

Със сигурност другата пречка е Законът за обществените поръчки. Знаете, че към настоящия момент той също е в ход за гласуване в парламента. Надявам се основните препятствия да се преодолеят с новия закон. Бих казала, че строгостта и директивите в досегашния ЗОП В някои от случаите бяха пречка за успешна реализация на проекти по оперативните програми. Има немалък брой проекти, които се провалиха заради различни процедури по обществените поръчки и дългия период на обжалване. Друг важен проблем, който трябва да се отбележи, е и липсата на регламентирани правила за публично-частното партньорство.

На ниво Управляващ орган и бенефициенти със сигурност грешките бяха допуснати още в началото. Тогава липсваше капацитетът, който можеше да даде адекватна реакция по отношение на изпълнението на проектите.

Какъв е напредъкът по "ОПРР 2007 - 2013“ и има ли проекти, които ще бъдат финализирани през 2016 г.?

Програмата се развива с добри темпове въпреки трудностите. Разплатени са 86% от бюджета й. Остава да разплатим още 440 млн. лв. до края на годината, което, от една страна, е голяма сума, но от друга - бих казала, че е постижима, защото в оставащите 3 месеца приключват 143 проекта. Съществува и възможността някои да бъдат завършени и след края на 2015 г. Това са основно проекти за Градски транспорт. Със сигурност има рискови, но в следващите два месеца ще видим до каква степен ще се справят бенефициентите. Предприели сме всички мерки. Имаме наддоговаряне на средствата, така че, ако една част не бъдат усвоени, те могат да се прехвърлят. Следващата година, когато ще отчитаме финално програмата пред ЕК, ще постигнем добър процент на усвояване - особено като се има предвид, че беше в първия програмен период за България.

Каква е ролята на Камарата на строителите в България през новия програмен период за успешната му реализация?

Ролята на Камарата е от изключително голямо значение и аз я виждам в няколко насоки. От една страна, КСБ ни помага в инициативите за промяна на нормативната уредба.

Мисля, че съвместно със строителния бранш трябва да се търси решение и на казуса с ПЧП. То трябва да е приемливо за всички страни и аз съм сигурна, че това е начинът за постигането на по-добър инвеститорски интерес към България. Разбира се, КСБ е наш ключов партньор и в изпълнението на мерките за енергийна ефективност и особено по отношение спазването на стандартите на качество. Важно е да се следи какви материали използват фирмите и това може да бъде регулирано със съдействието на КСБ.

Браншовата организация има своето място във всеки един елемент на нашите проекти. В този ред на мисли се надявам тя да бъде коректив по отношение на изпълнението на процедурите по обществените поръчки и да има своята роля в промяната на правилата, които не отговарят както на нашите изисквания, така и на условията за изпълнение на проектите.