Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Аспарухов в интервю за Дарик радио

Водещ: Има ли шанс за Северозападна България? Разговорът вече го започнахме, преди да ни дадат знак тук в студиото, че сме в ефир, заедно с Иван Аспарухов, зам. министър на регионалното развитие и председател на Съвета за регионална политика, бивш кмет на Мездра. Ако аз поне виждам нещо отстрани като свършено, то е това, че хора от различни политически сили изрично се срещат, за да се опитат да решават въпросите на Северозапада. Но май това е единственото.

Иван Аспарухов:  То не е малко. Като хора, които сме работели на този терен там, действително всички правителства идваха на власт с някаква нагласа да създават специализирана програма за Северозапада. Ние няма да търсим проблемите, защото какво имаме в момента – имаме абсолютно необходимата критична маса от изследвания и от анализи – както на института, така и на министерството, защото направихме пълен анализ на първия програмен период, с цел програмирането на следващия програмен период. Тези анализи ги имаме. Ние имаме не само състоянието на Северозапада и да си потвърдим...

Водещ: Тук няма нужда да спорим, мисля, че е ясно – един път с просто око се вижда, второ, от години Институтът за пазарна икономика от години наблюдава този процес и го прави публично популярен, ето, сега МРРБ, оттук нататък какво? Дайте първо да видим този важен въпрос с данъка, тази една пета от ДДС – защо не можа да се осъществи тази идея?

Иван Аспарухов: Ние бяхме стигнали до финалната прави в МФ. Технически дори, дотам се стигна, че имаше готовност, но явно не стигна воля този бюджет да стане.

Водещ: 3ащо с такъв аргумент се отказва такова нещо?

Иван Аспарухов: Трудното администриране... но вижте, този начин, който го предлага институтът, може би е справедлив, защото покрива две неща, където примерно Дания го е направила преди 10 г. – да има възможност всеки да избира къде да си внесе данъка. Това съчетаване на първия елемент, една пета от 10% процента, 2%, съчетано с волята на човека, който желае, няма значене, че работи в друг център, на друго място, този елемент е съчетан и е добре. Дали ще може да стане – сега е отворена бюджетната процедура, така че...

Водещ: Нали не сте вдигнали ръце? Кажете на хората от Северозападна България, че не сте.

Иван Аспарухов: Това не е възможно, защото ще работим съвместно както с волята на общините, вижте, трябва да разберем, това го съчетахме едновременно с национализирането на подоходното облагане и после връщането по някакви уж ясни критерии, които са ясни единствено в сферата на държавните стандарти, но не и в местните, където живеят хората. Но това, съчетано с централизиране и администриране на капиталовия стълб, каквито са европейските средства, види до още по-голямо изкривяване, защото оставихме общините да разчитат единствено на европейски средства. И затова анализът на първия планов период не е положителен. Това, че от 1,5 до 3 млрд. от шестте планови региона са влезли като инвестиции, не води до териториално изравняване.

Водещ: Да, пак да кажем – една пета от данъка общ доход на физическите лица да се връща в общините, а не да влиза в централния бюджет.

Иван Аспарухов:Това ще бъде, поемам ангажимента да бъде една от темите, която ще обсъдим, т.нар. политическо лоби за Северозапада, да го обсъдим този въпрос и да го внесем в парламента, като бих добавил още нещо. Институтът за пазарна икономика предлага тези 2% да отиват съобразно адресната регистрация по лична карта. Аз бих разширил – бих казал, по желание на всяко физическо лице къде да се пренасочат тези пари.

Водещ: Мога ли примерно своите данъци да го платя за Враца?

Иван Аспарухов: Може, това е моята идея, ако има жалене човекът, който плаща, да изрази воля къде да отидат тези 2%. И върху това трябва да се мисли. Какъв е проблемът? Основно в момента общините разчитат на европейските средства. Те обаче отиват там, където има ресурс да се реализира този проект. Т.е. те отиват там, където е по-голяма образователната степен на населението и прочее.

Водещ: Пари при пари отиват.

Иван Аспарухов: И това. В последните години София, Бургас, Пловдив изтеглиха хората с висок образователен ценз. И оттук идва и възможността да теглят тези ресурси. Защо жестът на тези големи общини да не се върне по този принцип – с 2-та процента? Така че това е важна тема и има достатъчно време до началото на следващата бюджетна година да се подготвим за ново администриране на този данък, и да постигнем тези баланси...

Водещ: Искам само да знаем коя е била причината, за да не стане това сега?

Иван Аспарухов: Вижте, по-важно е не толкова финансовият ресурс, той е изключително важен поради простата причина, че действително тази спирала е така построена, нали – липсата на инвестиции, имаме ограничена заетост, имаме намалени доходи, имаме демография в драстично нисък спад в тези региони. Сега трябва да я завъртим обратно тази спирала, обаче това не може да стане с еднократна, като директна инвестиция. Единият вариант е да намерим възможност част от средствата да останат в общините, но това трябва да върви паралелно с активиране на общностите. Какво констатираме от регионалните съвети?

Водещ: Регионалните съвети?

Иван Аспарухов: Регионалните съвети на шестте планови региона. Общо взето мога да кажа, че направихме две заседания през този период за три месеца на шестте планови региона, слава Богу, при вторите заседания активността е сериозна. Това са съветите, които трябва да решават проблемите на територията на областите, които са плановите региони на шестте...

Водещ: И какво констатирахте?

Иван Аспарухов: Ами, не бяха заседавали с месеци, с години регионалните съвети за развитие, не областните съвети за развитие, където определят пък... на територията на областта. 3ащо го казвам това? 3ащоот ние коментираме, тук проф. Лилков спомена, ами, вижте агенции и т.н. Ами, в ръцете на една областна управа се намират между 40 и 70 изнесени структури на държавата. Какъв административен капацитет имате те да влияят върху тези структури – и изведнъж ние трябва да правим национална... примерно за възстановяване на земеделието, а в същото време 28 изнесени служби на земеделието стоят под крилото на областната управа – било рибовъдство, било растителни защити, напоителни системи и т.н. затова първата наша задача беше да активираме тези съвети. Областните ръководства да започнат да разговарят със структурите, изнесени на държавата, на место. Общините си имат собствени стратегии за развитие, трябва да ги стиковат с областната стратегия. И този процес е започнал, защото ние в момента това, което предложи и г-н Хайтов на едно заседание на НС, сега събираме критична маса от важни проекти на територията на страната от всички тези засегнати региони – от Северозапада, от Родопите, от Странджа, но понеже говорим сега за Северозапада.

Водещ: Събирате проектите, така ли?

Иван Аспарухов: Не, събираме предложения за важни проекти, които са свързани с тях, затова казвам – не е само важна инвестицията. Ние досега бяхме ограничени в твърди инвестиции. В крайна сметка трябва да разберем като правим определена инфраструктура, за какво я правим – дали е за развитие на туризма. И в тези региони, където имаме драстичен спад на демографията, трябва да ви кажа, че инициативата е изключително ниска, поради две причини. Първо – създадохме две системи на заетост и на социално подпомагане, ограниченото население е съсредоточено в  системи. Инициативата е изключително ниска. Трябва да събудим първо този диалог – между институциите. И второ, общините имат една много важна задача – трябва да възстановят диалога с ражданите. Това са двете важно неща.

Иван Аспарухов: 3наете, в Северозапада, в миналия период нямаме един действащ (...) освен, (...), това е местна инициативна група.

Водещ: Какво нямате един действащ?

Иван Аспарухов: Това са местни инициативни групи, това са по ЛИДЕР програмата, която възстанови земеделието в Полша, в Унгария тази програма възроди земеделието в тези две страни. Ние имаме 159 регистрирани, имаме 29 финансирани. За съжаление, в Северозапада освен в Чупрене действаща, нали, там две-три общини няма. А това е базата на развитието на...

Водещ: Добре, така да бъде. Регистър с проектите на всички 31 общини в този регион, за да може вече на централно ниво някак си да им се помогне. Сега обаче, как ще се привличат инвестиции, защото това е същественият въпрос.

Иван Аспарухов: Да ви кажа нашата идея, цяла глава от правителствената програма за управление се нарича „Регионална политика”. За щастие или за нещастие, в моя сектор в Министерството, във всички тези проекти... Какво правим към момента – това, което благодаря на народните представители, които се заинтересуваха от този район и правим вече тяхната част, политическата, ние какво правим в действителност – в момента, на базата на това, което споделихме като анализ, всичко е ясно. Ние сме се съсредоточили в една програма, която е на два етапа. Първата е Северозападен район, Родопите и Странджа. Втората са пограничните, полупланинските и планинските райони. Целта на първия хоризонт е лятото да имаме програмата за целенасочено икономическо и инвестиционно въздействие. И втората част да бъдат за пограничните, с цел бюджетния процес. Това, което сподели г-н Хайтов, идеята ни е следната: На базата на тези констатации, включително и нашите, изводите от първия планов период, изместването на регионалното развитие, или по-скоро непостигането на равновесие в регионалното развитие, да го преодолеем, като направим този набор от важни неща. Ако например за един е важен туризмът, нека да бъде първият стълб в тяхната икономическа... Ако за Монтана е селското стопанство, нека да бъде селско стопанство; Ако за Враца е индустрия, нека да бъде индустрия. В този аспект, оттам нататък, заедно с важните проекти, но вече не само инфраструктурни проекти, а проекти, които задължително трябва да водят до заетост и до растеж, в противен случай нищо не постигаме с инвестициите, дори с преотстъпване на данък. Ако данъкът бъде преотстъпен и не бъде фиксиран, че може да бъде само за инвестиции и за покриване на кредити и инвестиционни задължения, същата работа ще се размие в…

Водещ: И какво предстои?

Иван Аспарухов: Предстои в момента проектирането на пътя, защото единствената отсечка, която е проектирана, от дълго врем, в перфектно състояние от проектна гледна точка и готовност, това е отсечката Ботевград-Мездра. В момента се проектира до Руженци и от Руженци до Видин. Двете отсечки нямат проект. Изгражда се на Монтана околовръстният и е изградено околовръстното на Враца. В момента, в който приключи проектирането, има намерението в 2016 г. да започне изпълнението на целия проект. Между другото, проектът е подаден от нашето министерство по плана „Юнкер” в размер на 400 млн.

Водещ: Как ви звучат? Абстрактно?

Иван Аспарухов: Вижте какво – знае се 20 години, предвиден е мост във Видин, и нямаше кой да помисли как този мост ще се адаптира към новата икономически стойност на Видин. Нямаше кой да помисли, да изнесе икономическите зони виртуално към моста. Защото мостът се знаеше къде ще се направи. И вместо това, което говорим сега... 20 години ние сме занемарили икономическото планиране на регионите. Ние нямаме нормално стратегическо планиране, което да даде отговор на всички въпроси. Не на тази инфраструктура, че трябва стане първа. Тя ще стане първа, ако прави нещо, води към нещо и създава заетост и растеж. Това трябва да ни бъде водещо във всяка една инфраструктура. Тези пространствени стратегии, понеже споменахте германската страна, онзи ден имахме разговор, ще се помъчим да получим малко помощ от държавна агенция, германска, която да ни помогне, защото нямаме средства в правенето на шестте регионални схеми за пространствено развитие. Една схема за пространствено развитие ви дава отговор на тези въпроси.

Водещ: Какво значи схема за пространствено развитие?

Иван Аспарухов: Дава ви транспортните връзки, дава ви движението на хора, дава ви възрастовата граница, трудоспособно население. Абсолютно дава отговор на много въпроси.

Водещ: Да, обаче наистина въпросът с тези промени в законодателството е свързан със следващия въпрос за евентуални злоупотреби, нали така? Ако направим този път по-къс, е вероятно да бъде по-къс и пътят за корупция?

Иван Аспарухов: Бюрокрацията не е лошо нещо, тя създава ред. Бюрократизмът е лошо нещо.

Водещ: А къде е разликата и границата?

Иван Аспарухов: Бюрократизмът е начин на поведение на чиновника, бюрокрацията създава ред. Но по този повод и вие имате едно задължение, което аз поне в последните месеци се обръщам към всички представители на медиите – имате много важна роля в това, че ние едно и също повтаряме. Западнали, пропадналия Север, няма такова понятие. Беден може да бъде човек, индивид, субект, група от хора. Район не може да бъде беден. Има район, в който има неизползвани възможности. И цялата ни работа в момента е да извадим не толкова негативите. Те са ясни за тези райони, а тези неща, които са позитивни и в които може да се инвестира, би си заслужило да се инвестира там. Тогава би си заслужило и създаване на определен ред, дори да бъде облекчен, но законов ред. Да създава къса пътека. 3ащо Северозападът беше предвиден в новия планов период да работи по т.нар. (...) не се състояха? 3ащото не сме готови като институции, като общество, като поведение на гражданите в такива райони да правим интегрирани проекти. Сега полека-лека ще отидем към тази възможност на базата на тази програма. на базата на воденото от местната общност развитие, да събудим гражданите. Да създадем тези институционални звена, които да могат да уплътнят идеята на гражданина в такива райони да създаде собствен бизнес по някакъв начин, да му помогне по Селски райони, по Конкурентоспособност. Северозападът е с най-малък процент от този период неизползвана Конкурентоспособност. В момента Конкурентоспособност е с най-добрите параметри за Северозапада. (...) Е, как по друг начин, ако не събудим гражданите с малки проекти да си обновят производството, да започнат бизнес? Това трябва да се направи.

Водещ: Без опит. Но опитът може да стане и на терена на частния бизнесмен. И да имат двете страни интерес от това.

Иван Аспарухов: Имахме такъв случай в образованието, където бяхме, по туризъм, не е в Копривщица, а е в професионалната гимназия в Пирдоп, понеже Копривщица не може да отвори паралелка. Затова говорим, че професионалните гимназии трябва да бъдат първо на общинско ниво и да направят връзката с бизнеса. Желанието на бизнеса за подготовка, а не да харчим огромни пари през Агенцията по заетостта за ненужни квалификации. Тази квалификация ще я предложат тези професионални гимназии в сектора, в който е необходимо. Не мога да допусна, че човек може да има лиценз за обучение на 70 професии – един човек. В същото време професионалната гимназия, вместо да ѝ бъде заделен този ресурс и да обучава в този сектор на земеделието, страда от безпаричие, страда от лоша база и т.н. Но това са навързани неща.

Водещ: Сега да видим с какво ще приключи зам.-министърът на регионалното развитие Иван Аспарухов.

Иван Аспарухов: Въпреки че беше парламентарно, но е така. Аз не мога да подценя усилията на... Но в крайна сметка трябва да разберем едно нещо. Територията на Северозапада в случая има огромни предимства. Въпросът е, че политиците си поговорихме, депутати и изпълнителна власт вече седят на една маса и разговарят. Мисля, че ако се хванем (...) едновременно няма да можем да свършим работа, защото имаме само един район в България с нормални средноевропейски показатели. Трябва да започнем отнякъде. Нека да бъде от Северозапада. Понеже вие зададохте един въпрос – ако за 20 години Северозападът беше докаран от индустриален тигър на България, защото беше такъв, с изключително мощна и модерна промишленост, до това състояние, значи да съкратим поне наполовина усилията си за икономическо възстановяване на Северозапада, ще бъде пак успех. Ще работим за това всички заедно.