Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков в интервю за "Строителство имоти"

- Господин Нанков, какво ще е новото в политиката на министерството в сферата на обновяване на жилищния фонд?
- Разработихме Националната програма за енергийна ефективност водени от мисълта, че това означава по-висок стандарт на живот за българските граждани, по-ниски разходи за отопление, по-сигурни жилища и по-модерна градска среда. Тя се реализира на територията на цялата страна. Към момента отчитаме голям интерес.
През 2015 г. приехме план за сгради с близко до нулево потребление на енергия, което има за цел да превърне концепцията в приложима алтернатива за всички нови сгради. В Министерския съвет предстои да бъдат внесени два документа, единият от които е много важен. С него ще се дефинират стимулите за частните инвестиции в повишаване на енергийната ефективност на жилищния фонд. Това е дългосрочна програма за инвестиции за подобряване на сградните характеристики на сградите. Документът се основава на Закона за енергийната ефективност, който е в процес на разработване и ще създаде механизъм и набор от политики за повишаване на частните инвестиции в обновяване на енергийните характеристики на сградите.
Няколко са неговите основни аспекта, които може да се смятат в известна степен за новост в санирането. Ще се работи по създаването на финансов механизъм за облекчаване на достъпа до кредитен ресурс във връзка с преминаването към смесено финансиране - публично и частно, в жилищните сгради. Ще се повишава заинтересоваността на собствениците на частни жилищни и публични сгради да инвестират свои средства. Предвижда се и разработване на стимули и социални политики, които да направят възможно обновяването на големите многофамилни сгради в цялост, когато има неплатежоспособни собственици.
- От казаното дотук излиза, че отминава времето на санирането изцяло с пари от държавата?!
- Трябва да се разработи националният план и там ще има механизми, с които ще се насърчават частните инвестиции. Нашето мнение е, че е нужно да се повиши самоучастието на собствениците, а с него и енергийният клас на сградите.
Когато имаме пълна информация за всички договори по националната програма в цялата страна и имаме точна картина за целия финансов ресурс, тогава ще знаем какво правим в бъдеще. Съфинансирането ще се въвежда поетапно. Отначало то няма да е голямо. Обсъждат се варианти за 80-85% субсидия с 15-20% съфинансиране. Въпрос на съгласуване и политическо решение е какъв ще бъде първоначалният процент на самоучастие от страна на собствениците.
- Какви стимули поточно ще се прилагат?
- Има различни варианти, като започнем от нисколихвените кредити и преминем към фонда, който създадохме през 2012 г. с европейско финансиране. Той е за осигуряване на средства на нуждаещи се и социално слаби семейства под прага на бедност, които не биха могли да внесат своя дял от съфинансирането при обновяването на жилищната кооперация, където живеят. А защо този фонд да не стане източник на финансиране на всички желаещи, като би могло да има диференциация на лихвените проценти. Това ще бъде фонд за нисколихвени кредити. Той ще се управлява на принципа на финансовия инженеринг с европейско финансиране, който да покрие банковите такси. Може да се създаде и отделен фонд за ниско лихвено кредитиране, клонящо към нула, в зависимост от социалното състояние на съответните домакинства.
Отделно има и други подходи, които може да се приложат заедно със социалното министерство, за да гарантираме най-малкото равния достъп за онези социални групи, които реално нямат възможност да осигурят и минималния процент на съфинансиране за саниране, който в бъдеще ще бъде въведен.
- Много ли сме назад по отношение на енергийната ефективност спрямо останалите страни в Европа?
- Жилищните сгради са отговорни за 40% от енергийните разходи на ниво Европейски съюз и около 35% от емисиите парникови газове на въглероден диоксид. Отчитайки факта, че енергоемкостта на нашата икономика и енергийната й ефективност, 50% от енергийните разходи в България се падат на сградния фонд. В момента около 35% от жилищните сгради в Европа са на възраст над 50 години и малко над 40% у нас. Това са предизвикателства, които, освен на европейско ниво, и на национално ниво трябва да бъдат решени.
Поставяме си доста амбициозна задача, следвайки европейските стандарти, да намалим с 5-6% общото енергопотребление в сградния фонд в средносрочен план и с 5% емисиите парникови газове.
- Оптимист ли сте за ефективността на обновения закон за управление на етажната собственост?
- Инициираните от нас промени в закона целяха, на първо място, да създадем условия за ефективно и по-добро институционално управление на етажната собственост и по-добра енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради. Законът вече ни дава пълна възможност за по-ефективно управление и контрол на етажната собственост, но най-голямото му преимущество е възможността за колективно решаване на проблеми, които засягат онези единни организми в етажните сгради.
Българите сме индивидуалисти, обичаме да решаваме проблемите на парче, всеки за себе си. С новия закон се дават стимули за колективно справяне с общите проблеми. Първа основна задача за нас е подобряването на единните характеристики на сградния фонд в страната, като се започне от еднофамилните сгради и тези в най-тежко състояние. Мерките за енергийна ефективност са свързани с разходите на домакинствата, вписват се в глобалната политика за устойчиво развитие, повишава конкурентоспособността, живота и стойността на сградите.
- Докъде стигна консолидацията на ВиК сектора?
- В Свищов вече взеха решение да се присъединят. В област Разград също вървим към консолидация. Там само едно дружества е държавно, освен Исперих. В Плевен и в Кнежа нещата са към завършване. В област Кюстендил също се очертават добри перспективи. Проблемите остават в областите Ловеч - заради Троян, и в Монтана, където проблемът е Берковица.
- Мислите ли, че проблемите по консолидацията на водния сектор са на политическа основа?
- Дали част от проблемите с консолидацията са на политическа основа, ми е трудно да кажа. Според мен повече става въпрос за местен патриотизъм и шовинизъм. Консолидацията не е самоцелна. До края на програмния период можем да ползваме от ЕС малко над 3 млрд. лв. при необходими почти 12 милиарда, затова ресурсът трябва да бъде много разходван максимално ефективно. Това може да се реализира най-добре при окрупнени Ви К оператори.
В малките общини обикновено казват, че водата е тяхна. Но има един основен принцип и аз често го повтарям
- водата е дадена от Бог, но тя е изключителна държавна собственост и си има цена. Защото вече не отиваме като едно време с менците на извора, а водата се доставя до дома на абоната. Става дума и за по-добро качество. Имаме и определени стандарти за доставката на необходимото количество със съответното качество. Изисквания се поставят и за състоянието на ВиК мрежата.