Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели

Предложеният проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели е изготвен във връзка с необходимостта от въвеждане в националното законодателство на най-новите научно обосновани принципи за управление на риска, съобразени с актуализираните Насоки за качеството на питейната вода на Световната здравна организация, свързани с безопасността при водоснабдяването с питейна вода, които са регламентирани с Директива (ЕС) 2020/2184 относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (преработена) (ОВ, L 435 от 2020г.). (Директива (ЕС) 2020/2184).

Посоченият проект на акт е залегнал и като мерки № 178 и № 181 (Работна група № 20 „Околна среда“) по Плана за действие за 2022 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 17 на Министерския съвет от 2022 година, със срок за транспониране 12.01.2023 г.

С Директива 98/83/ЕО, която е транспонирана в националното законодателство в Наредба № 9/ 2001 г.,  беше създадена правната рамка за опазване на здравето на човека от вредните последици от замърсяването на водата, предназначена за консумация от човека, посредством гарантиране на нейната безопасност и чистота. Изпълнението на тази цел е заложено и в Директива (ЕС) 2020/2184, като допълнително чрез нея се въвеждат изисквания за подобряване на достъпът до такива води за всички граждани на Съюза.

Въведените в националното законодателство изисквания на Директива 98/83/ЕО се запазват, като нормативния акт се допълва с разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви.

В контекста на горното с предложеното изменение и допълнение на нормативния акт се:

· актуализират съществуващите норми за безопасност в съответствие с препоръките на СЗО и се въвеждат допълнителни показатели за мониториране с цел оценка на безопасността на питейната вода на крана при потребителя като пер- и полифлуороалкилирани съединения (PFAS), които се явяват устойчиви, биоакумулиращи и токсични органични съединения; нонилфенол и бета-естрадиол, които се явяват нарушители на функциите на ендокринната система (т.нар. ендокринни дизруптури) и др.

· въвежда „подход, основан на риска“ (RBA), обхващащ цялата верига от водосбора през добива, пречистването, обеззаразяването, разпределението, доставянето и вътрешните разпределителни системи на приоритетни обекти като места за настаняване, детски и учебни заведения, лечебни заведения за болнична помощ;

· въвеждат разпоредби свързани с осигуряване достъпа до безопасна и чиста питейна вода на населението, вкл. и по отношение на уязвими и маргинализирани групи;

· въвеждат изисквания  за ВиК за повече прозрачност и предоставяне на актуална информация за потребителите относно качеството на питейната вода и  ефективността на мерките; процента загуби от течове на водоснабдителните системи и за мерките за тяхното подобряване;

· въвеждат минимални хигиенни изисквания по отношение на материалите, които влизат в контакт с вода, предназначена за питейно-битови цели;

· въвеждат изисквания за оценка на химикалите за пречистване и на филтърните средства по отношение на техните характеристики, хигиенни изисквания и чистота.